• ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС влизат в спор за служебното правителство
• Искат таван - до 2 мандата да имат кметовете

Ограничаване на възможността за предсрочни избори, като в първата година от мандата на Народното събрание да не може да се свика нов вот, обсъждат ПП-ДБ като част от своите предложения за промяна на конституцията.

Идеята бе обявена от правосъдния министър Атанас Славов, който е един от авторите на проекта. Целта била да не се попада повече във въртележка на избори, каквато имаше в последните 2 г.

Славов лансира идеята дни след като ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС обявиха, че работата по промените в конституцията започва. Като знак, че процесът трябва да се задвижи без присъствието на политически лидери, от комисията по конституционните промени се оттегли Делян Пеевски.

ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС ще внесат отделни проекти за промени в основния закон, стана ясно след срещата им миналата седмица. А до края на юли ще се търси обединение на текстовете в общ законопроект. Ако се съберат 180 гласа за “бързата писта”,

промените може да са факт още наесен

Ако ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС разчитат само на своите 168 депутати обаче, срокът се измества за догодина.

В проекта на ПП-ДБ се предвижда да няма въобще служебно правителство. Вместо това кабинетът в оставка остава да управлява с ограничени правомощия.

В момента служебното правителство се назначава от президента. Идеята за орязване на правомощията му дойде на дневен ред, след като за 2 г. Румен Радев назначи четири служебни кабинета, а двата на Гълъб Донев реално управляваха повече от 300 дни.

Засега обаче идеята за “преформатиране” на редовното правителство в служебно не среща подкрепа от останалите формации. “След като този кабинет е свален предсрочно, значи му се няма доверие и е абсурдно да се удължава агонията му. Провалени министри или дори такива с потенциални закононарушения да бъдат “бетонирани” от хора, които едва съставиха правителство сега, не е сериозно”, коментираха депутати от ГЕРБ и ДПС. Депутати признават, че макар Радев да е показал нуждата от ограничение в правомощията, той няма вина, че в парламента не могат да се разберат за излъчване на редовно правителство.

По-голям консенсус се очертава по т.нар. гръцки вариант, който

ограничава държавния глава в избора на служебен премиер

- да е човек от конкретен пост като висш съдия. Има и идея президентът да запази опцията за редене на кабинет, но само след консултации с парламентарните сили.

Макар все още да се чака решение от Конституционния съд за механизма за разследване на главния прокурор по т.нар. Крумови закони, които депутатите приеха през промените в НПК, ПП-ДБ са решили да впишат подобен текст и в конституцията. Има и идея кандидат за главен прокурор да се номинира от правосъдния министър, но тя не се подкрепя напълно дори в коалицията. ПП-ДБ вече се обявиха, че искат шефът на държавното обвинение да е с по-ограничени функции, като отпаднат надзорът за законност и методическо ръководство. Това има шанс да бъде подкрепено от останалите партии.

Не среща консенсус обаче идеята “тримата големи” - шефовете на прокуратурата, ВАС и ВКС, да продължават да се назначават с указ на президента, но да се освобождават от Конституционния съд.

Ограничаване на кметските мандати до два, замислят от ПП-ДБ. Миналата година “Промяната” имаха намерение да вкарат такъв текст през Закона за местното самоуправление и местната администрация, но срещнаха категоричен отпор.