След идването на новите собственици “свраките” имат почти неограничени финансови ресурси, но въпреки това големите звезди не искат да играят при тях

Мечтата, че могат да са следващият “Манчестър Сити”, е на път да катастрофира

През месец октомври 2021 г. дългоочакваната сделка за придобиването на контролния пакет от акциите на футболния клуб “Нюкасъл” най-накрая е одобрена и “свраките” стават собственост на саудитския консорциум “Публичен инвестиционен фонд”. За феновете на отбора, разбира се, това означава край на едни от най-трудните, белязани с две изпадания, петнадесет години в историята на някога борещия се за титлата във Висшата лига отбор.

На хоризонта явно изгрява нов “Манчестър Сити”,

а групата на “големите” в английския шампионат вече е не шест, а седем отбора. Парите на саудитците всъщност засенчват дори и тези на собственици на “Манчестър Сити”. Докато богатството на оглавявания от шейх Мансур “Абу Даби Юнайтед Груп”, които притежават “Сити”, се оценява на около 20 милиарда долара, това на “Публичния инвестиционен фонд” е над 20 пъти по-голямо – умопомрачителните 430 милиарда долара. С прости думи, “свраките” стават приказно богати в сравнение с останалите заможни отбори.

Към седмия кръг на първенството, когато сделката е сключена, “Нюкасъл” са на предпоследното място в класирането,

нямат нито

една победа

и са инкасирали най-много голове. Бляскавото бъдеще все още не се вижда на хоризонта. Днес, малко повече от 3 месеца по-късно, нещата не изглеждат много по-различно. “Свраките” продължават да са на само една позиция над дъното, с точка повече от последния “Норич”. В борбата за оцеляване се включи новият мениджър Еди Хау, който замени изглежда изчерпалия се Стив Брус.

Въпреки това резултатите не са добри. След един много силен мач и изпусната победа срещу намиращия се също в криза отбор на “Манчестър Юнайтед последваха няколко отложени мача и унизителна загуба за купата от третодивизионния “Кеймбридж” (за който на вратата чудеса направи българинът Димитър Митов). Така, независимо че зад тях стоят всички пари на света, оцеляването на “Нюкасъл” във Висшата лига все още изглежда като една много-много трудна задача.

Разбира се, още от обявяването на новината за новите собственици феновете започнаха да потриват ръце в очакване на голям харч от страна на саудитците по време на зимния трансферен прозорец. Появилите се колажи с ликовете на Мбапе и Меси с екипа на отбора от града на река Тайн са показателни за очакванията на футболния пазар.

Две седмици след старта на зимния прозорец обаче се вижда, че дори и с парите на шейх Бин Салман зад гърба им “Нюкасъл” трудно ще си осигурят подписите на играчите, които да ги измъкнат от блатото. Проблемът е ясен и тривиален: на големите футболисти чисто и просто не им се играе за изпадащ отбор.

На този етап изглежда, че с настоящия отбор дори и доказалият се в борбата за оцеляване Еди Хау

не може да спаси мястото на тима във Висшата лига

Трансферите са задължителни. Дали обаче се намират лесно футболисти, които да се борят с очакваната ожесточеност срещу изпадането? Това не е толкова лесно. Като се има предвид новото положение на отбора, изглежда логично, че с многото пари ще могат да се осигурят нужните попълнения.

Проблемът е дали те няма да се окажат залязващи звезди, които в края на кариерата си искат да получат доходоносен договор, който да им помогне за успешното пенсиониране. Мениджърът Еди Хау увери, че той лично ще се погрижи да предотврати подобен сценарий. Когато обаче се действа в условия на паника, изтичащото време и на фона на слабата игра и отчаяните трансфери, дори и при наличието на добри намерения грешките са почти неизбежни.

Проблем ще бъде и слабата позиция, която отборът има при преговорите. В момента всички са наясно, че “свраките” са на път да изпаднат и че новите им собственици изобщо не са фенове на подобни провали. Затова и мениджъри и футболисти из цяла Европа са готови да започнат преговори с тях при много по-сериозни условия. Те могат да включват не само стриктни финансови изисквания.

Така например обичайна клауза в договорите е корекция на заплатата при изпадане – обикновено двойно намаление. Едва ли са много звездите, които ще се съгласят с подобна точка в своя контракт. Висшата лига е прекалено конкурентно първенство и затова дори и много силни трансфери могат да се окажат недостатъчни за спасението на “Нюкасъл”. Затова би изглеждало странно голям европейски топиграч или млад

перспективен футболист да

поеме риска

да взема големи пари за половин сезон и двойно по-малко за следващия, ако новият му тим изпадне. Затова се очаква тази клауза да бъде “забравена” за новите попълнения. Това обаче означава, че играчите няма да имат чисто финансов стимул да спасяват отбора. От друга страна, това може да нажежи атмосферата в съблекалнята, особено когато стане ясно, че новите звезди играят при съвсем други правила и условия.

Според повечето анализатори

възможните решения пред “свраките” са две

Първото е да вземат ненужни, но добри футболисти под наем от големите отбори в лигата. Дали обаче другите клубове, които направиха всичко възможно да провалят сделката със саудитците под претекста, че “Нюкасъл” ще стане прекалено богат, ще са склонни да помагат? Отговорът е по-скоро “не”. Още повече че коронавирусната епидемия в първенството може да превърне дори и маргиналните резерви във важни играчи за сезона на големите тимове.

Второто решение пред новото ръководство на “Нюкасъл” е просто – да надмогнат потенциалната грандомания и да започнат да привличат по-евтини и недооценени, но доказали се звезди от големите отбори в топлигите. Те вече направиха това, след като купиха от “Атлетико” (Мадрид) 31-годишния английски национал Кийрън Трипиър.

Това е и първият трансфер на отбора от “саудитската” ера. Трипиър стана шампион с “Атлетико” през миналия сезон, но през този се представяше колебливо и често оставаше извън титулярния състав на Диего Симеоне. Трансферът му ще му осигури завръщане в родината, както и седмична заплата от 100 000 паунда. Дебютът му обаче не мина добре, тъй като беше в злополучния мач, изгубен от “Кеймбридж” за купата на Футболната асоциация.

На 12 януари започна да се говори и за друг подготвян трансфер – този на нападателя на “Бърнли” Крис Ууд. Това е може би стратегически добър ход, тъй като

Ууд е една от звездите на “Бърнли”,

които от своя страна са основен съперник в борбата за оцеляване на “Нюкасъл”. Едва ли обаче неговото име е било в мечтите на феновете, когато са чули за това кой е новият собственик на любимия им клуб. Всъщност този трансфер поддържа донякъде тезата, че Еди Хау може да е принуден да прави “отчаяни покупки”. Според слуховете отборът му ще плати клаузата от 20 млн. паунда за безусловно привличане на Ууд – може би прекалено висока сума за 31-годишен таран с безспорен голов нюх, но без бляскава футболна история. Не закъсняха и иронични туитове по темата от сорта на “Очакваш Мбапе, но получаваш Ууд. “Нюкасъл” са си “Нюкасъл”.

Медиите в Англия се надпреварват да раждат слухове и за други големи трансфери в името на оцеляването на “Свраките”. Дивок Ориги от “Ливърпул”, Аарън Рамзи от “Ювентус”, няколко френски младежки национали от местното първенство, 50 милиона евро за Патрик Шик от “Байер” (Леверкузен) са само част от въртящите се из мрежата новини. Почти всички подобни слухове през последните дни обаче завършваха с новина за

“отказана оферта”

Дали това ще е фатално за отбора от брега на река Тайн? В крайна сметка, колкото и да не им се иска на феновете на “Нюкасъл”, историята показва, че попълнения в средата на сезона рядко са ключът към успешната кампания на закъсалите отбори.

Ако погледнем историята на последните 10 години във Висшата лига, отборите, които са сред изпадащите по Коледа, успяват да се измъкнат най-често благодарение на вдъхновен и смел мениджърски подход, а не на нови скъпи попълнения. Ако съдим по играта на “свраките” – Еди Хау вече прави стъпки в тази насока. Малко повече класа в отбора му обаче хич няма да е излишна.

Дали тя ще може да се осигури от имена като Трипиър и Ууд, ще разберем през следващите няколко кръга. Разбира се, до 23,59 ч. на 31 януари има достатъчно време за сензационни трансфери на многомилионни скъпоплатени звезди. Така борбата за оцеляване ще стане още по ожесточена – бедните ще трябва да покажат на новобогаташите, че парите не купуват класа, докато “свраките” ще искат да са още една крачка по-близо до това да са “новите “Манчестър Сити”.