„Всичко, което направих, направих по указание на моите гласове“, свидетелства Орлеанската дева пред съда

„Кралю на Англия, и вие, херцог на Бедфорд, който се наричате регент на кралство Франция; вие, Уилям Поул, граф на Съфолк; Джон Талбот и Томас Лорд Скайлс, които се наричате лейтенанти на споменатия херцог на Бедфорд, удовлетворете Небесния цар; предайте на Слугинята, която е изпратена тук от Бог, Небесния цар, ключовете на всички добри градове, които сте взели и осквернявате във Франция. Тя (Слугинята) е дошла тук по Божията воля, за да възвърне кралската кръв. Тя е готова да сключи мир, ако сте готови да я удовлетворите, като напуснете Франция и платите за това, което сте държали. (...) Кралю на Англия, ако не го направите, аз съм вожд на война и на всяко място, където срещна вашите хора във Франция, ще ги накарам да си тръгнат, без значение дали ще го направят или не.

Отговорете, ако искате да сключите мир в град Орлеан; а ако не го направите, скоро ще бъдете напомнен за ваша голяма вреда.“ – (22 март 1429 г., Страстната седмица)

Зад това дръзко писмо стои Жана д’Арк. 17-годишна. Като главнокомандващ на френската армия, тя заплашително предупреждава англичаните да преустановят обсадата на град Орлеан по време на Стогодишната война.

Под нейното командване са опитни генерали и военачалници. Те са видели много през последните години, но не и някого като новата си предводителка. Едно от най-болезнените им поражения е загубената Битка на херингите, когато водената от граф Клермон армия, която трябва да удари английски влак за снабдяване, е разгромена. Печалният изход за французите от това сражение е предсказан с точност от девствената Жана, заради което няколко седмици по-късно и след редица изпитания тя вече е начело и в изпълнение на своята мисия – в името на Бога да спаси Франция.

Уверена и безстрашна, тя действа без капка колебание, под напътствията на своите гласове. По нейните думи светии я съветват и насочват, разкриват пред нея неща, които никой не знае. Именно благодарение на тях тя постига много успехи и променя хода на историята.

Накрая Жана д’Арк е обвинена в ерес, а англичаните чрез коварно дело и с измама я изгарят на клада едва на 19 години (макар да има спорове дали точно тя загива в пламъците). След това Орлеанската дева е оневинена и канонизирана за светица на римокатолическата църква.

Векове по-късно учени и изследователи се питат възможно ли е националната героиня на Франция всъщност да е страдала от шизофрения или друго психично разстройство? Защото няма съмнение какво я превръща в легенда – както свидетелства самата тя: „Всичко, което направих, направих по указание на моите гласове“.

Жана се появява в момент, когато народът е изгубил надежда, че вековната война някога ще приключи. Дофинът Шарл VII се е оттеглил в Шинон. Единствено чудо може да обърне събитията. Това чудо се ражда през 1412 година в село Домреми на границата на областите Шампан и Горна Лотарингия. Уж обикновена селска девойка, по-късно тя блести с особена интелигентност. Изненадващо дворцовата етикеция й се удава с лекота и знае игри, познати само на аристократите.

Сериозни основания се съдържат в хипотезата, подкрепяна от бастардистите, че Жана всъщност е плод на незаконната връзка на кралица Изабела Баварска с нейния девер – Людовик Орлеански. Според нея след раждането момиченцето е изпратено за отглеждане в Домреми, а съществуването му е пазено в тайна. Пред монаси, изпратени от Шарл VII да проучат произхода на Жана, жители на селото свидетелстват, че тя само е отраснала там. Техните отчети са открити в документация от разпитите на Жана д‘Арк, пазени от Ватикана. Та това би означавало, че тя е полусестра на дофина на Франция.

Освен всичко с появата си Орлеанската дева изпълнява друго едно предсказание, а именно че разпътна жена (Изабела Баварска) ще унищожи Франция, а девица (Жана д‘Арк) ще я спаси.

Каквато и кръв да е течала във вените на Жана, нейният произход не е това, което кара хората да я припознаят като спасителка. Те вярват в нея и още повече в гласовете, които я наставляват.

Какви симптоми на шизофрения проявява Жана и какви признаци за такава диагноза отсъстват при нея - четете в "Космос"