Градоначалникът беше и дипломат - посланик във ФРГ и ГДР

На 24 юни певицата Мария Илиева роди второто си дете - София. Упорито се твърди, че таткото на бебето е бизнесменът Александър Междуречки, син на един от най-известните градоначалници на София Петър Междуречки, който вече не е между живите.

Мария Илиева винаги ревностно е пазила личния си живот в тайна, така че и сега категорично отказва да коментира кой е бащата на малката София. Единственото, което призна, е, че човекът до нея е най-прекрасният мъж на света. Близки до певицата обаче потвърждават, че Александър Междуречки е нейният любим.

Мария Илиева има и син - 3-годишния Александър, от връзката ѝ с Георги Михайлов, която не продължи дълго. Сега очевидно е намерила любовта, защото видимо сияе и изглежда много щастлива.

Подобно на известната си половинка, Александър Междуречки също отказва каквито и да било коментари и стои настрани от прожекторите. Той се занимава със

собствен бизнес,

името му е свързано

с две компании

Баща му - Петър Междуречки, е роден на 2 май 1934 г. в гр. Гоце Делчев. Завършва юридически науки, икономика и журналистика в Германия и дипломация в Москва. 20 години работи в МВнР и външния отдел на ЦК на БКП.

Той е първият посланик на България във ФРГ, след като през 1974 г. са възстановени дипломатическите отношения между двете държави.

Междуречки трябва да стопи ледовете от студения период в отношенията между двете държави.

Когато го изпраща в Германия, Тодор Живков казва: “Петре, те само искат да ме издокарат, че амбицията ми е от България да направя една малка Германия или една малка Япония. Аз си имам началници, ама знаеш ли какви началници?! Аз не съм ти никакъв началник в сравнение с тях”.

Междуречки се досеща, че Живков има предвид “началниците от Кремъл”. А той продължава:

- Сега с тебе, ако искаме да направим нещо полезно за България, ще пишеш в докладите...

- Искате да кажете в шифрограмите, другарю Живков?

- Слушай бе, момче, ти мен за вчерашен ли ме мислиш?

Първо, всички твои шифрограми ще ги прочетат немците. Те имат такива кодове измислени, че няма да се справят с някакъв наш пиклив код?!

Второ, като пристигне тук шифрограмата, ти знаеш ли къде отива, преди да дойде на моята маса? При тия, които ме контролират. В руското посолство. Ти сигурно имаш приятели там, а?

Междуречки знаел човека, който носи шифрограмите от нашето външно министерство в руското посолство, но си замълчава.

Ще ни ударят по ръцете и нищо няма да направим - продължава Живков. - Имаш ли нещо интересно, идваш направо при мене. Нито при Младенов, нито при Гриша Филипов, дето се прави, че не знае български език, нито при Андрей Луканов. А в докладите и шифрограмите ще разгромяваш империализъма. Иначе, Петре, ще те разгромят тука нашите копои, че и аз няма да мога да те спася. Значи директно при мен. И не с писане, а с приказки. Идваш, докладваш ми и си отиваш.

Така в шифрограмите и докладите си Междуречки громи капитализма и империализма. Истината е в разговорите му с Живков на четири очи.

В Бон Междуречки построява сграда на посолството, на търговското представителство, на консулската служба и 60 жилища. В съкратени срокове установява връзки с ръководните кръгове на ФРГ в областта на бизнеса, политиката, държавното устройство, духовната сфера и т.н.

По това време ФРГ разполага с плеяда от политици и държавници от изключително висока класа като Вили Брант, Хелмут Шмит, Хелмут Кол, Йозеф Щраус, Ханс-Дитрих Геншер и др.

Посланикът ни се среща с капитаните и истинските двигатели на немското икономическо чудо - ръководителите на водещите немски и световни концерни като “Круп”, “Тисен”, “Даймлер-Бенц”, “Сименс”, “Бош”, както и с финансовите институции.

Създава съвместни

българо-немски

предприятия,

увеличава стокообмена, засилва културните връзки между двете държави. Така е създадена базата за новите отношения на България и ФРГ.

През 1975 г. Тодор Живков пристига на посещение във ФРГ. Негов гид е Междуречки. В един момент Живков му казва: Петре, Петре, видя ли хората къде са отишли?! В новите технологии и научно-техническия прогрес ние сме изостанали със сто години. Оня евреин с дългата брада (Живков има предвид Карл Маркс - б.а.), дето ме води да му видя къщата в Трир, е казал, че ще победи това общество, което е по-производително. А те са илядо пъти по-производителни. Ти си млад човек и ще го доживееш - това общество и този икономически строй, който сме го подкарали по московски образец, ако не извършим в него тотални изменения, социализмът по московски тип ще рухне и нищо няма да излезе от него.

Вместо втори мандат във ФРГ в началото на 1978 г. Междуречки е извикан в България и Живков му казва, че го назначават за кмет на София. Заеквайки, той започва да обяснява, че не става - нито има знания в тази област, нито опит.

Живков му отвръща с въпрос: Добре бе, Петре, кажи честно, аресва ли ти София такава, каквато я виждаш и сравняваш с други градове, които си виждал. А ти си видял много.

След кратка пауза продължава: Добре, бе, ти, като ме развеждаше по Германията и ми показваше техния голям напредък, а̀ сега направи някои от техните чудесии тук, та да ти кажем браво!

След тия думи Живков “изплюва камъчето”: А сега сериозно. Аз искам да обявя война на тъй наречената шопска концепция, че от Витоша по-високо нема и от Искъро по-длибоко нема. Такъв е техният аршин, произтичащ от това, което виждат всеки ден. Ти си видял широкия свят, аршинът ти е друг и трябва да покажеш на практика, че в София има една антитеза на тази шопска теза.

Междуречки прави още един опит да го разубеди, но Живков го срязва: Има решение на Политбюро! Ти имаш сили, млад си, а ние ще помагаме. Мобилизирай се, отивай в Бон, сдавай службата, както му е редът, и се връщай колкото се може по-бързо!

За осем и половина години кметуване на Петър Междуречки са

построени над 110

хиляди жилища, над

40 училища и детски

градини, много

поликлиники

и болници,

районни универсални магазини, комбинати за битови услуги, хлебозаводът “Вапцаров” и много други обекти.

Изградени са и редица спортни обекти като Зимния дворец в Студентския град, плувния комплекс “Червено знаме” и др. Реконструирани са много обекти във връзка с европейското първенство по плуване в София като “Дианабад” и “Мария-Луиза”. Разширени са възможностите за ски спорт в местностите Алеко (пистата “Витошко лале”), Конярника и Селимица.

Петър Междуречки най-много се гордееше с построяването на НДК и пространството около него и с обогатената зелена система на столицата с изграждането на Южния парк.

През цялото време на кметуването си се ръководи от принципа: “По специалните въпроси питай съответните специалисти!”.

През 1986 г. Междуречки е изпратен като посланик в ГДР и след три години е пряк свидетел на падането на Берлинската стена и закриването на държавата ГДР.

Поетът Лозан Такев го нарича сантименталния кмет на София.

Петър Междуречки почина на 13 февруари 2018 г. в София.