Той е първият премиер некомунист след 1946 г.

Юристът Димитър Попов е първият министър-председател некомунист след 1946 г. Той е роден на 26 юни 1927 г. в Кула, Видинско. Произхожда от стар род, който осем поколения е давал на България свещеници и книжовници.

Жена му Мария пък е внучка на екзарх Стефан - висш български православен духовник и екзарх на Българската православна църква (1945 – 1948).

Като юноша Димитър Попов е член на организацията “Бранник”, създадена през 1940 г., за да възпитава българската младеж в националистически и промонархически дух.

Заради това “петно” той трудно е допуснат да следва, но все пак успява да завърши право в Софийския университет.

Служи трудовак и

след това около 2,5

години работи в мина

После става юрист на сдружението на частните автомобилисти, които извършват транспортни услуги.

Когато комунистическата власт закрива сдружението, Попов започва работа пак като юрист в Съюза на българските автомобилисти (СБА) и е дългогодишен член на неговото ръководство. Като съдия на авторалита най-после е допуснат да излиза в чужбина, включително и в капиталистически държави.

От 1972 г. е съдия в Софийския градски съд (СГС). През 1983 г. става председател на наказателната му колегия, а от 1985 г. е председател на СГС.

Попов е юридически консултант на няколко вестника, включително и на седмичника “Поглед”, където пишеше за рубриката “Тема, която ме вълнува”.

Веднъж донася текст, който е озаглавил “Черна неблагодарност”. Коментираше от правна и морална точка случай от практиката си: в апартамент пламва пожар и съседът разбива външната врата, за да спаси намиращото се вътре дете. След време бащата на детето иска от същия съсед да му плати ремонта на разбитата врата.

Художникът Генчо Симеонов е постоянният илюстратор на рубриката и за този текст рисува един огромен добродушен мъж, който слага венец на главата на злобно мъничко човече, а в същото време то го рита в глезените. Много емблематични за държавата ни текст и рисунка...

Случаят, за който Попов сигурно е отнесъл най-много критики и злобни нападки, е издадената от него през 1985 г. смъртна присъда на 26-годишния Тодор Дечев.

Той е обвинен в поругаване на гроба на Людмила Живкова в нетрезво състояние. След ареста признава за още две извършени от него тежки престъпления - нападение на постовия пред столичната пожарна и кражба на автомата му и нападение над полицай в кв. “Хаджи Димитър”.

Върховният съд потвърждава смъртната присъда, Държавният съвет, председател на който е Тодор Живков, отказва да помилва осъдения и присъдата е изпълнена.

Преди години в офиса на Попов на бул. “Витоша” събрах кураж и го попитах за този случай. Той помълча и каза само едно изречение:

“Такъв беше законът,

по него трябваше

да съдим...”

След като на 8 ноември 1991 г. предава премиерския жезъл на лидера на СДС Филип Димитров, Димитър Попов пробва да остане в политиката.

През 1992 г. се кандидатира за президент на страната от името на Българската национална демократическа партия. Опитът не успява и Попов се върна към любимата си професия, към книгите и песните.

Умира на 88 години в неделя следобед на 5 декември 2015 г. Той си отива от този свят след усложнения на болестта паркинсон, от която страда през последните 5-6 години.