Език от фламинго в чинията, силно вино в чашата и частни гладиаторски боеве на партитата на богатите патриции

Някъде в края на лятото или през есента на 79 г. от н.е. крайбрежният древноримски град Помпей започва поредния си на пръв поглед обикновен ден.

В забързаното ежедневие веднага се открояват знатните му обитатели. Те са облечени в скъпи туники, носят плащове и очевидно не бързат за работа. Вместо това, придружени от няколко от робите си, се насочват към римските бани за приятно къпане или към форума за дискусия на злободневните теми.

На най-състоятелните благородници дори не им се налага да напускат комфорта на луксозните си имения, тъй като могат да си позволят да си прокарат вода от акведукта до дома и да имат собствени бани и фонтани. Има и такива, които не са местни, а са дошли на почивка от столицата Рим в крайградските си вили. Наслаждават се на хубавия въздух и превъзходна гледка на днешната италианска област Кампания.

Всички те – богопомазаните да се родят в кастата на патрициите – вероятно с най-голямо нетърпение са очаквали следобедите, в които да могат да се съберат със себеподобните си и да изкарат остатъка от деня в ядене, пиене, приятни разговори и екзотични забавления.

Накратко, животът им бил хубав.

Когато адът се стоварва върху Помпей, се оказва, че и богати, и бедни са еднакво неподготвени. Оглушителен тътен пронизва всяко кътче на китното крайбрежно градче. Земята се тресе и събаря по улиците и в домовете им хора, съдове и сергии. Писъци и паника. Жителите на Помпей с ужас сочат към близкия връх, наречен Везувий, от който се издига колона гъст дим.

„Падна мрак, но не като мрака на безлунна или облачна нощ, а сякаш фенер е внезапно изгасен в тъмна стая.“ Така древноримският историк Плиний Млади описва началото на ужаса, който сполетява Помпей. Няколко часа по-късно процъфтяващият средиземноморски град е погребан под дебел пласт вулканична пепел.

Целия материал четете в списание "Космос"