Август е, някои хора миришат, защото са им спрeли водата за профилактика, други, защото не обичат да се къпят, трети миришат от сутринта.
Има и друга свръхкатегория - тези, които вонят цял живот. Дори след като умрат и бъдат погребани, миришат поне 7-8 дни,
докато не вземе
превес миризмата на разложена плът, която
е малко по-поносима
в сравнение с уханието на същия екземпляр, докато е бил жив.
Тези три-четири категории измъчват и тероризират къпещата се част oт населението. Като се започне сутрин със сънливата миризма на немито лице с гуреливи очи и сплъстена, заваляна от възглавницата коса и се продължи към риза или тениска с деликатен аромат на тридневна супа от целина. И представете си или насладете се! Това е сутрин, преди жегите, когато мизерниците и мизерничките (жените са значително по-чисти и къпани от мъжете) току-що са плиснали по шепа вода в очите си, и то само по-смелите.
Продължаваме с композициите на смрад в градския транспорт.
Една кристализирала молекула пот
от мишницата
на чичко с карирана фланелка в метрото и сте с прекършени обонятелни рецептори за 10 мин. напред. Добродушната физиономия и вежливото държане на същия не бива да ви успокояват, дори и плетените му бели обувки с тъмносини чорапи. Не се лъжете, тази привидност е само, за да дишате спокойно, а всъщност този човек е терорист, той напада безмилостно всички, които не са от неговата порода, само с едно вдигане на ръката, за да се хване, когато залитне в рейса. След неговото залитане залитате и вие, защото сте покосен от миризмата, като жертва на норвежки сериен убиец на ваканционен остров. Други сюжетни линии, които животът може да ви сервира неочаквано и да ви доведат до внезапен порив за самоубийство, са движещите се пепелници с няколко капки пот!
Те се разпознават по тънкия, почти невидим слой полепнал фин прашец на изгоряла пепел от цигари, покриващ равномерно дрехите, обувките, косата и всички открити части на тялото.
 Разликата от това
да ядете с лъжица
от пълен пепелник
и да се возите до такъв човек в трамвая е никаква. Единственото неудобство в първия случай е, че ще ви се налага да преглъщате фасовете. Хората с добро обоняние страдат цяло лято, а с перфектно - целогодишно.
 Тъй като мога да различа парфюма или мириса на тялото на двама души, разминали се в коридора преди 11 мин., при мен това се превръща в бреме, а не в плюс.
В трагедия се превръща животът в едно общество, в което голяма част от пенсионерите се къпе само в неделя, от хората на средна възраст - два пъти седмично, а някои от
младите миришат
с много рязка пот, поради хормоналните промени в пубертета
Ароматни травми могат да се придобият навсякъде, по време на път или ходене на театър, кино, ресторант, опашка за нещо си... дори вървейки в парка, може да ви задмине забързан човечец, влачещ невидим 15-метров шлейф от секреции.
За тези, които откровено си ходят опикани или оповръщани, въобще няма да говорим, те просто се намират в друг пространствено-времеви континиум.
И тук идва въпросът защо аз и стотици нормални хора, имащи хигиенни навици, трябва да се давим в океан от непоносими миризми навсякъде? Защо има заведения, разделени на пушачи или непушачи, а няма киносалон или тролей, разделен с прозрачна стена за смърдящите, които точно толкова вредят на околните, колкото и тютюневият дим?
Как да се спасим,
питам аз? И разбирам, че спасение няма. Къде може да избягаме?
 Колко дни в годината може да сме на море, езера, поляни, гори, измити от силен дъжд улици, да ни мирише на горящ въглен, на сняг, на вода, на чимшир, на неокосена трева рано сутрин...
С други думи, няма спасение, миришещите хора идват! И носят по "две дини" под мишница! А дините са пълни с бактерии, стафилококи, урея, амоняк, протеини, аминокиселини, акари, гъбички и други неустановени субстанции!