Няма как да се постигне 3-процентен дефицит в държавния бюджет за тази година, от очертаващия се в момента 9 процента, нито за годината, нито средносрочно, ако не се съкратят разходите. Ако това не се случи, алтернативата е увеличението на данъците в България. Това каза в интервю пред БТА председателят на Управителния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. АИКБ е ротационен председател на Асоциацията на организациите на българските работодатели.

Велев беше потърсен за коментар във връзка с днешното поредно заседание на Съвета за съвместно управление за обсъждане на предложенията по държавния бюджет за тази година.

Към момента се очаква признатата извършена от бизнеса и общините дейност да е в размер на 2-3 милиарда лева, която ако бъде фактурирана, ще предизвика дефицит от над 3 процента за 2024 г., каза Велев и допълни, че тази свършена работа трябва да бъде платена през 2025 г., но парите ги няма. Такива биха могли да се появят чрез нови заеми, допълни Велев, но посочи, че само за тази година се очаква увеличение на лихвените плащания по обслужване на дълга с 60 процента – от 1 млрд. на 1,6 млрд. лева. При тази траектория, по която се движим, след още две години ще имаме 3 млрд. лева, по разчети на финансово министерство, за лихви и общ дълг 80 млрд. лева, допълни Велев.

В края на миналата седмица министърът на финансите Теменужка Петкова изиска от всички първостепенни разпоредители с бюджет – министерства, ведомства, Национален осигурителен институт, Национална здравноосигурителна каса, общините и др., да предоставят информация за начислените задължения към доставчици в страната и в чужбина.

Велев посочи, че е необходимо приходите в бюджета да бъдат увеличени с 28 на сто през 2025 година, за да бъде постигнат 3 процента дефицит, при условие че номинално се прогнозира икономиката на България да нарасне с по-малко от 7 на сто. В този номинален ръст на БВП е включена и инфлацията, и реалният ръст, допълни Велев и каза, че е очевидно, че такива приходи не могат да бъдат събрани, без да се вдигат данъци и "разпродава малкото останала държавна собственост". Като второто не е решение, защото това е еднократен акт, който ще осигури постъпления за конкретната година и с тях не могат да се покрият разходите за заплати в бюджетната сфера, пенсии и през следващите години. Веднъж вдигнати, те не могат да бъдат намалявани, освен ако не дойде МВФ като последен кредитор и заяви, че няма да отпусне кредит на страната, ако бюджетните заплати и пенсиите не бъдат намалени, коментира Велев. Той напомни, че подобна ситуация е имало както в Гърция, така и в България. Когато една държава фалира, най-накрая и това става, допълни той.

Съкращаването на разходите 

Необходимостта от съкращаване на разходите Велев мотивира с това, че по думите му "през последните четири години безразборно са се раздавали пари, за да се печели любовта на избирателите". От 2020 до 2024 г. има ръст на разходите за персонал в бюджетната сфера със 78 процента и ръст на социалните и здравните плащания с 81 на сто, посочи той и допълни, че за този период инфлацията е била 35 процента. Ние в бюджетните харчове сме изпреварили с много и инфлацията, и развитието на икономиката, коментира Велев. Той напомни, че съгласно взетите от парламента решения за тази година трябва с още 24,4 процента да бъдат увеличени разходите за персонал в бюджетната сфера при инфлация 2,4 процента или десет пъти над инфлацията. По думите му тези "грешни решения трябва да се преразгледат и отменят или видоизменят – намалят, разсрочат". Според Велев увеличението на заплатите в държавната система трябва да е по-малко и да е съпроводено с въвеждане на изискването работещите там да си плащат осигуровките за своя сметка. Това, по думите на Велев, е без алтернатива, ако не искаме да фалираме, както това стана в Гърция и както по този път се е била насочила Румъния, но за тази година, за да не фалира, е замразила социалните разходи, бюджетните заплати и пенсиите.

Според Велев е необходимо да се направят съкращения в бюджетните сфери, главно в администрацията. При намаляващо население заетите в бюджетната сфера през последните четири години растат, а на тези, които вкарват пари в бюджета – от реалния сектор, доходите им стагнират, защото икономиката се забавя заради грешни европейски решения, свързани със Зелена сделка и "самоубийствените санкции", посочи Велев.

Той заяви, че от няколко години държавата "издърпва бъдещи приходи за текущата година и избутва настоящите разходи за следващата". Сега ние имаме, не е ясно колко – 2-3 милиарда призната извършена работа, която обаче не е фактурирана, защото ако това се направи, ще предизвика по-голям от 3 процента дефицит на начислена основа. Схемата издърпване на бъдещи приходи е приложена и по отношение на авансово платения дивидент от държавните компании, каза Велев. Подобни, според думите му, фокуси са се прилагали и по Плана за възстановяване и устойчивост, като визира първия транш, който е бил раздаден за пенсии и заплати, а не за инвестиции. Сега парите ги няма, а инвестициите не са направени, посочи Велев и допълни, че по тази причина с бюджетни средства ще трябва да се направят вложенията в нови инвестиции.

Ще работим повече, за да запазим същия стандарт

Фокусите свършиха, идва Видовден и трябва да се стягат коланите, коментира Велев и посочи, че това е средносрочна перспектива за цяла Европа. Ще трябва да свикнем с мисълта, че ще работим повече, за да запазим същия стандарт, а не да работим по-малко, и да го повишим, както беше през последните четири години, каза Велев.

Той не коментира предложените от левицата възможности за въвеждането на данък свърхпечалби на банките, защото става за еднократна мярка. Догодина какво ще правим, когато няма да има свърхпечалба, а разходите в бюджета вече са фиксирани на по-високо равнище, но икономиката ни няма да ги е настигнала заради рецесията в еврозоната, попита Велев.

Велев подчерта необходимостта от възстановяването на ставката на ДДС на 20 процента за всички сектори. Трябва да има справедливост – не може да имаме 10 процента корпоративен данък, 10 процента данък върху доходите на физическите лица и безбройни преференции в данъчното третиране като ДДС, коментира Велев и препоръча, на ресторантьорския бранш, когато правят сравнение с други държави, където ДДС е с ниска ставка, да проверят какви са техните корпоративни данъци и данъци общ доход.

Еврозоната

Във връзка с членството на България в еврозоната, Велев посочи, че ако България не поиска конвергентен доклад в края на февруари, началото на март, страната ще изпусне възможността членството ни да стане в началото на 2026 г. Според работодателите страната независимо от това дали е готова, или не, трябва да поиска тези доклади най-късно в началото на март. С целия риск отговорът да е "не" и това да отложи членството ни в еврозоната, България трябва да направи необходимото той да не е отрицателен, а това минава през консолидация на бюджета не само за тази година, а и за следващите три, посочи Велев.