Преди 2 месеца влиза в болница, откриват му и COVID

Режисьорът бил блестящ талант, но заради добротата му все го мачкали

Най-успешната му пиеса е “Някои могат, други - не!”, с която обикаля света и получава всички възможни награди

Pежисьорът Симон Шварц, който бе син на легендарния сценарист Еди Шварц, почина внезапно на 20 юни на 58-годишна възраст точно преди старта на един от най-силните му проекти. Новината потресе всичките му близки и приятели в киното.

“Предстоеше ни нещо страхотно - споделя пред "168 часа" режисьорът Виктор Божинов. - Трябваше да правим нов сериал за БНТ, но за съжаление, той си отиде. Беше много интелигентен, възпитан, деликатен, светъл, коректен.

С изключително чувство за хумор

В отношенията с хората беше фин, но беше много затворен. От тихите води. Може би затова и много се опитваха да го стъпчат. Не беше публично оценен и се надявах, че с проекта в националната телевизия ще се извадят на показ най-добрите му таланти и това ще се промени. Смъртта му е напълно внезапна, изненада за всички.”

Симон Шварц работеше като драматург, сценарист и режисьор. Пишеше театрални пиеси в кукления театър, сценарии за филми и телевизии. Участвал е в много продукции като "Столичани в повече" и "Господари на ефира". С Виктор Божинов са правили и "Кантора Митрани".

През последните месеци обаче бил без работа и това го натъжавало.

“Това го потискаше - споделя пред "168 часа" Калина Радичева, близка приятелка на Шварц. - Беше останал и без пари. Последно се видяхме на Нова година, празнувахме заедно. Забелязах, че не е в тонус, но се държеше. През последните два месеца се влоши здравословното му състояние и влезе в болница. По-късно там му откриха и COVID. Беше сам, никой не можеше да го вижда и според мен това го е накарало да се предаде. Той не искаше да се изтъква и да търси одобрението на някого. Мони беше като приказен герой. Спомням си, че се запознахме през 1982 г., когато той излезе от казармата. Беше с едни кръгли очила, черно бомбе, черно стеснено пардесю и официални обувки. Приличаше на разказвач. А и беше много добър в това.

Умееше да разказва най-смешните еврейски вицове

Наша обща добра приятелка създаде страницата във фейсбук “Паметта запазва смешното”, където той споделяше вицовете си. Беше решил да ги събере и в книжка. Но това така и не се случи. Шварц отлетя, за да ни свети и да ни пее отгоре любима песен.”

Режисьорът имал уникален талант като баща си, но някак бил недооценен.

“Неговата специфичност в работата беше ителигентността и огромното му чувство за хумор - допълва Божинов. - От него съм чул най-добрите вицове за евреи. Той много обичаше да разказва смешки, а и беше много добър в това. Освен това имам и една забавна история с Мони. Ние се познаваме от много време, но имаше един период, в който с години не се бяхме виждали и чували, а той много настояваше да се срещнем. Когато го направихме, той извади една банкнота от 100 долара и ми каза: "Преди 8 г. аз ти взех назаем 100 долара, през цялото време изпитвам вина, че не съм ти ги върнал. Всъщност не че съм забравил, просто съм забавил". Аз нямах никакъв спомен за тази случка, даже дори не знаех дали се е случило точно така.”

През последните години Шварц бе изключително близък с кинорежисьора Теди Москов. Двамата били състуденти във Факултета по куклена режисура заедно с Александър Морфов в класа на знаменитата Юлия Огнянова. Съавтори са на редица драматургични текстове, като най-популярният е “Някои могат, други - не!”. Друг техен успешен проект е “Приятелки мои” - реверанс към филма на Пиетро Джерми и Марио Моничели “Приятели мои”, но преведен на театрален език. В лентата се разказва за мъже, а двамата творци решават героите да са жени.

“Основната тема в този спектакъл е забавлението - споделя преди 5 г. Симон. - Представени са смешната и тъжната история на четири приятелки, които измислят и вършат бели, лудости и шеги. Четири бунтарки срещу скуката и сивотата на ежедневието.

С Теди Москов работим заедно с голямо удоволствие.”

Москов запознава Симон и с кинорежисьор Борис Радев. Двамата бързо се сприятеляват. През последните дни подготвяли нов проект, който трябвало да започне ден след смъртта му.

“Точно трябваше да му звънна, за да му кажа, че започваме - споделя пред "168 часа" Радев. - Подготвяхме нещо за Сатиричния театър “Алеко Константинов”, което трябваше да стартира сега през юни и да бъде реализирано през 2022 г. Искахме да създадем адаптация по произведенията на един от класиците на българската литература. Не знам за къде се забърза. Беше мило момче. С него се работеше много леко. Той не познаваше егоцентризма, беше душа човек. Имаме още два съвместни разработени проекта. Всъщност през 2013 г. Мони ме покани да режисирам пиеса в Столичния куклен театър. Така започна нашето творческо приятелство. Той бе много талантлив, скромен и кротък човек. Такива хора рядко се срещат в днешно време. С блестящо чувство за хумор и усет към живия диалог. Звънеше ми по всяко време, за да ме разсмее с някой еврейски виц. Преди 10 дни се чухме и той директно изстреля по телефона: "Прабългарската конница пресече Дунава. Великият хан слезе от коня си. Погледна красивата земя. Заби меча си в нея и рече: “Тука ще бъде България! Аз, Барух, казах!”. Беше витален и усмихнат човек.

Смъртта му е като гръм от ясно небе

Бог да го прости!” Състудентът на Шварц Красимир Койчев също бе шокиран от внезапната кончина на режисьора.

“Бяхме заедно във ВИТИЗ, а после в Толбухин направихме “Някои могат, други - не!” - споделя той. - Тя бе написана от Мони и Теди Москов. В продължение на 4 г. с тази пиеса обиколихме света и взехме всички награди от театралните фестивали. Както в България, така и в чужбина публиката полудяваше и изпадаше в екстаз на всяко представление. Искам да благодаря на Господ, че имах такива приятели като Мони Шварц. А вечерта, след като разбрах, че той е починал, си пуснах “Лятно време” на Гершуин със Сачмо и Ела и ще прелея за Мони с думите: "Хей, искате ли да можете да летите?" - изречението, с което започва “Някои могат, други - не!”. А Мони Шварц можеше. Как така отлетя, приятелю, без време? Леко ти небе.”