10-годишна съдебна сага за лъвския пай от завещанието на Евлоги Георгиев, дал 6 млн. златни лева за сградата на Алма Матер

В “Яйцето” се ражда българската демокрация, зазиданият балкон в 137-а аудитория - бивша гледка на ректорския кабинет

Арх. Миланов умира на строежа на сградата два дни преди тържественото откриване

1888 г. Орлов мост все още не съществува. Вход към Борисовата градина също няма. Паркът тепърва се изгражда. Озеленителният план вече е в ход с разсадника на швейцарския градинар Неф, който по покана на столичния кмет Иван Хаджиенов се е заел да осигури един уникален парк на столицата. В близост до разсадника е само Молловият хан и нищо друго. Та какво друго да има на края на града?!

Днес на същото място, където е бил ханът, се издига Софийският университет “Св. Климент Охридски” - архитектурен и исторически паметник на културата. Като емблематична част от лицето на града през последните десетилетия сградата на Ректората несъмнено може да се разглежда като константата в механизма на една машина на времето (конструирана към момента с художествена цел). Неслучайно не къде да е, а в 137-а аудитория се намира вратата към миналото и бъдещето в минисериала “Порталът” на режисьора Илиян Джевелеков, излъчен по БНТ, чието действие се завихря около Алма Матер.

Но да върнем стрелката назад от самото начало в действителността.

Отново през 1888 г. на 1 октомври е създадено като Висш педагогически курс днес най-старото и най-голямо висше училище в България - Софийският университет. На заседание от 8 декември, отчитайки доброто начало на този курс, Народното събрание взема решение и приема закон за преобразуването му във Висше училище.

Десет години по-рано... В България се завръща големият търговец и меценат Евлоги Георгиев, който с помощта на своя приятел - известния финансист Иван Евстратиев Гешов, започва да купува солидно количество парцели в центъра на София.

И прескачайки десетилетие отново напред... Георгиев вече притежава над 10 хиляди квадратни метра от столицата.

На 9 юли 1897 г., два дни след смъртта му, е отворено неговото завещание. Евлоги Георгиев оставя редица дарения, включително 6 млн. златни лева за построяването и поддържането на сградата на Софийския университет. Още предишната година вече е дал 800 хил. златни лева и земя на стойност 200 000 лева за тази цел.

“Само надеждата ми, че ще мога и аз да участвам в преуспяването и величието на отечеството ми, ме прави да умра спокойно", пише той в своя завет.

В завещанието си Евлоги също така посочва, че колосалното дарение е и от името на неговия брат, подчертавайки заслугите на Христо Георгиев, който почива по-рано внезапно в Букурещ.

Днес двамата братя пазят входа на Ректората, увековечени от камък от знаменития варненски скулптор Кирил Шиваров, за да не се забравят делото и приносът им.

Софиянци виждат за първи път статуите на Евлоги и Христо Георгиеви на тържественото откриване на Ректората през 1934 г. Сградата е строена на три етапа в продължение на почти половин век. Да, целият проект доста се проточва във времето. Спънките и проблемите са от всякакво естество.

Братовчедите на Евлоги и Христо получават от тяхното богатство по 40 000 лв., но това изобщо не им е достатъчно. Те са бесни, че лъвският пай от състоянието трябва да отиде “на ползу роду”, и завеждат дело за оспорване.

След дълги и позорни борби в съда техните претенции не са удовлетворени. Изпълнителят на завещанието Иван Гешов е още по-упорит и решен да спази завета на своя приятел. В крайна сметка съдебната сага приключва през 1911 г., а по онова време парите вече са над 13 милиона заради лихвите.

Междувременно през 1906 г. е проведен международен конкурс за проектирането на сградата на университета, в която трябва да влязат Ректоратът и съществуващите по това време факултети. Конкурсът е спечелен от френския архитект Анри Бреансон. Редица причини възпрепятстват строежът и Ефорията по завещанието на братята Георгиеви възлага на арх. Йордан Миланов да преработи проекта на Бреасон, независимо от несъгласието на университетските власти и на самия французин. Той осъжда България за нарушени авторски права при доразвиването на неговия проект.

Паралелно се случват и други събития около СУ. Протестното движение в България тръгва именно от студентите на университета - те са първите протестъри у нас.

На 3 януари 1907 г. е тържественото откриване на новопостроеният Народен театър, но без обикновените хора, а само за големците. Множество студенти се събират пред сградата, за да изразят неодобрението си срещу политиката и поведението на княза. Започват демонстрации, а напрежението ескалира, когато преминава кортежът с княз Фердинанд.

Студентите го освиркват и замерят със снежни топки каляската, а държавният глава е скрит (“евакуиран”) в театъра. Този акт компрометира България и княза пред чуждите представители.

Фердинанд побеснява и още на другия ден нарежда Софийският университет да бъде затворен.

На 4 януари Министерският съвет постановява указ, който нарежда закриването на университета за срок от 6 месеца и уволняването на всички професори, доценти и лектори. Голяма част от студентите са мобилизирани, а други - интернирани в провинцията.

Министърът на просветата проф. Иван Шишманов се бори за университета, но така и не успява да го реабилитира, а подава оставка. По-късно при случайни обстоятелства е убит министър-председателят Димитър Петков, което предизвиква правителствена криза. Направен е опит да се възстанови дейността на университета с преподаватели от гимназиите в София, но студентите не желаят да стъпят при такива условия. Чак през 1908 г., когато пада правителството на стамболовистите и идва това на Демократическата партия, реално е възстановена дейността му. Уволнените преподаватели са възстановени на редовните си места и т.нар. университетска криза приключва.

Тъкмо когато две години след това сътресение се урежда въпросът със завещанието, строежът на дома на Алма Матер отново става невъзможен. Няма как да се гради по време на война (1912 - 1918) и съпътстващи национални катастрофи.

Първата копка на Ректората е направена през 1924 г. От 1920 до 1932 г. строителството се ръководи от арх. Йордан Миланов, който има огромен принос в създаването на национален облик на българската архитектура. Брилянтният творец оставя сърцето си в своите проекти, а в този случай буквално умира болен на самия строеж на Софийския само 2 години преди неговото бляскаво откриване и след цели 12 години начело на проекта.

Проектът на Бреасон поставя по-голям акцент върху външния изглед на сградата и ренесансовите форми. Арх. Й. Миланов залага повече на практичния ефект и по-еклектичен вид с преобладаващ барок.

Страничните крила са добавени по-късно от арх. Любен Константинов, който обновява и главния корпус, като работи с респект към направеното дотогава. Северното и южното крило са проектирани още по време на Втората световна война. Строителството на южното крило се реализира през 1940-1952 г. по проект на арх. Л. Константинов. Сегашният вид на университетския комплекс се формира след завършването на северното му крило през периода 1972-1985 г.

За първи ректор е избран още в далечната 1888 г. Александър Теодоров-Балан, възпитаник на университетите в Прага и Лайпциг, доктор на Пражкия университет, преподавател по езикознание, диалектология и славянска филология. Първите седем преподаватели на университета са наречени “свети Седмочисленици” - като св. св. Кирил и Методий и техните ученици. Всички са доктори на престижни университети - Лайпциг, Женева, Виена, Йена, Париж. Те имат титанична задача - да просветят нацията, защото само 15% от българите са грамотни.

Според правила от царско време университетските преподаватели са се назначавали от самия монарх. Така както специален указ упълномощава за работа доц. Иван Дуйчев. Именно него по-късно изнасят със стола от университета, тъй като е сред просветителите, обвинени във фашистка дейност и уволнени според изискванията на комунистическата власт.

Но да пристъпим в 137-а аудитория, която ни пренася в стария кабинет на ректора преди повратната 1944 г. Балконът му гледал към Орлов мост и главата на Алма Матер излизал с чаша кафе в ръката и наблюдавал “как студентите влизат в Ректората, как отдолу минава трамваят, как колегите му закъсняват за работа, а пазачите пушат цигарки и пият бирички”. Нали така го описа Джингиби в “Порталът”.

Първоначалната идея на екипа на тв продукцията е порталът на времето да се намира в легендарния “гълъбарник” - в постепенно стесняващите се коридори на най-горния етаж, последният от които е едва 60 см и създава усещане за влизане в eстествена фуния. Само че по време на първоначалните огледи уредникът на Ректората Боби Ангелов показва на продуцентите други енигматични кътчета на сградата. Отвежда ги и до митичния “бивш” балкон с двете врати, които сякаш биха скрили нещо много важно, а в действителност водят само до една стена.

Навремето, когато се решава да бъде построено източното крило (през 30-те), балконът е зазидан, но е съхранен нeпокътнат с балюстрадата, парапета и страничните гръцки колони. Днес някогашният кабинет на ректора е 137-а аудитория и носи името “Атанас Далчев”.

В сериала е отделено специално внимание и на култовото заведение в сградата - “Яйцето”. Твърди се, че това приземно помещение е било предназначено за параклис - идея, която не успява да се реализира.

През 60-те и 70-те години пространството под елипсовидния купол става физкултурен салон, оборудван и с баня. Там се поддържал здравият дух на академичната общност до края на 70-те, след което за кратко помещението изпълнява функциите на склад.

Едва през 1984-а става ресторант. В него буквално се ражда демокрацията, тъй като там са се провеждали срещите на първите неформални демократични сдружения.

Определено “Яйцето” крие много любопитни истории. Така както самите стени на Ректората, дългите коридори, високите прозорци и тихите ъгли са "видели и чули" много разговори, срещи, хора и съдби, които остават "зазидани" в тях завинаги.