О.з. подполковник Николай Калев, военен пилот изтребител-прехващач, прехваща въздушни цели. 20 години служба в бойната авиация, преминал от старши летец до командир на 15-и авиационен полк на Равнец и Балчик, първият командир на този полк и първият българин, летял на реактивен самолет. Летял е на безмоторни самолети, на L-29, УТИ-МиГ-15 (самолетът, на който загина Юрий Гагарин), МиГ-17, МиГ-17Ф с форсаж, МиГ-17 ПФ и МиГ-21 ПФМ. Общият му нальот е над 1600 часа.

- Г-н Калев, какъв е коментарът ви за инцидента с майор Терзиев?

- Много неистини и лъжи се тиражират от "експерти", слагам ги в кавички, които правят тенденциозни заключения. Забележете, летците с опит не излизат да говорят. Имам много аргументи за самолета, но ще кажа само, че МиГ-29 не е калпав, нашият може да не е последната модификация, но е добър, да не забравяме, че той все още е на въоръжение в Германия, в Полша, в Румъния.

- Възможен ли е отказ на техниката във въздуха?

- Летецът изучава всички особени случаи по време на полет, както се казва, насън да го питат, трябва да ги знае. При МиГ-29 има автоматизирана система, летците я наричат “Наташка”,

говори с женски глас, за да се отличава от мъжкия. Тази система веднага сигнализира за евентуални откази, подсказва какво да се направи и летецът обезателно трябва да докладва, че има бедствие. На МиГ-29 се натиска превключвател и код "Бедствие" се излъчва в ефир и всички радиолокационни станции приемат сигнала, за да се окаже помощ. Майор Терзиев не го е задействал, което означава, че не е имало отказ на техниката. Двигателят на реактивните самолети е много устойчив, компресорът многостепенно

нагнетява въздуха

и изключва възможността да угасне. Това може да стане, ако има вода в керосина, но това е почти невъзможно. Когато излязат на старта всички цистерни, там има лаборант, който взема проба от цистерните, течността се завърта в буркан и ако има вода, тя се утаява на дъното. За всеки самолет се пази бутилката, за да се провери впоследствие качеството на керосина. Двигателят на МиГ-29 може да има до 5 – 6 - 7 капитално възстановителни ремонта, но по принцип двигателите са създадени от високолегирани стомани и лопатките на газовата турбина са изпитвани при много високи температури, при МиГ-25 една издържа на 400 тона.

- Можете ли по-подробно да обясните задачата на Терзиев?

- Той е докладвал, че е изпълнил пуск и след това няма никакъв разговор. Искам да внеса малко пояснения, стрелбата по парашутна

мишена

Ц-П-100 е сложна стрелба, по принцип. Това е парашут с купол 5-6 кв.м, който е метализиран, за да отразява сигнала от радиолокационните станции, и за да имитира изтребител, под него виси факел. Денем се вижда от 10 - 15 км, като оставя димна завеса, при ясна нощ се вижда на 40 – 50 - 70 км. Парашутът се спуска с 10 - 15 м в секунда, но понякога се отваря и се получава динамичен удар, при който

куполът се сцепва

и мишената може да пада с 30 - 35 м в секунда, ускорявайки се по закона за земното привличане. Затова 4 - 5 дни преди тези бойни стрелби се пращат предупреждения към всички средства да не минават през тази територия. Бойният курс на стрелбата е 75 градуса, доколкото си спомням, в източна посока към морето. Има спомагателен пункт в Балчик, където щурман насочва летеца чрез П-37 и ПРВ – радиолокатор, който установява височината както на самолета прехващач, така и на целта.

На отделен канал щурманът насочва пилота към целта, като му дава направление и отстояние от целта. Същевременно другият щурман мери височината на целта, мери и на изтребителя и докладва. Нищо не казаха по този въпрос, но ако мишената е падала много по-бързо, щурманът трябва да предупреди пилота, че пропада по-силно и тогава

бойната стрелба

не се изпълнява. Скоростта на сближение е много висока, при МиГ-29 скоростта на сближение е 650 - 700 км в час, открива целите на 100 - 120 км, но точно тази мишена - на 10 - 15 км, а захватът се прави на 6 - 7 км. При МиГ-29 опознаването на целта става автоматично, разрешението за пуск се дава автоматично и "Наташа" казва:

"Разрешен пуск!"

По тази цел стрелят 3 - 4 души, единият пуска мишената, може да е летял на 8 хил. м, никой не може да каже, първият изтребител е на 35 км след него, ако целта е на 9 хил. м, първият лети на 8 хил. м, вторият на 7 хил., третият на 6, четвъртият - последният с бойната ракета, е на 5 хил. Всички като майор Терзиев имат учебна ракета, тя има топлинна глава за насочване – ТГС, която захваща и се регистрира, така са и тримата, но четвъртият има истинска бойна ракета, те са с топлинна глава и стрелбата по тази мишена се изпълнява само ако няма облаци – както денем, така и нощем.

При МиГ-29 минималната дистанция за излизане от атака е 2 км, тоест като пусне ракетата, летецът трябва енергично да завие надясно към Калиакра и да освободи полигона, за да може следващите да работят по мишената. Предполагам, макар че не го казват, че са пуснали една мишена и стрелецът е бил само майор Терзиев. Ако е имало друг с бойна ракета, можеше да се мисли в посока дали е прихванал не мишената, а самолета на Терзиев и по погрешка да го взриви. За съжаление не се казва колко души са били.

След такава стрелба летецът веднага се разписва в контролния лист, дава оценка, ако има забележки - ги пише, а специалистът по оборудването вади черната кутия на самолета, която всъщност е оранжева "Тестер". Отива във фотолаборатория и промива касетата, за да може 30 минути преди да излети следващият, от контрола да докладват на дежурния инженер, че този самолет няма никакви проблеми. В кутията се записват много параметри - скорост, претоварване, форсаж, отклонение на хоризонтално кормило, пуск на ракетата и др. Прави се лист и за всеки летец се съхраняват стрелбите, за да се направи извод за неговата подготовка. Защо няма информация за радиообмена между щурмана и пилота, никой не може да каже.

Какви са основните версии на г-н Калев, четете тук.