Дъщеря е на Димитър Станчов, началник на Тайния кабинет на Фердинанд и премиер на първото ни служебно правителство

След убийството на Стамболийски с баща отказват да служат на репресивния режим на Александър Цанков

Омъжва се за шотландски лорд и става лейди Мюър

Първата световна война приключва. България е от губещите. Сметките между победители и победени се уреждат на Парижката мирна конференция, открита на 18 януари 1919 година.

В 10,25 ч. на 19 септември в министерството на външните работи на Франция на българската делегация официално са връчени условията за мир. Клаузите са шокиращи и включват тежки репарации - териториални и финансови. Министър-председателят Александър Стамболийски не успява по никакъв начин да смекчи “наказанията”. Принуден е да подпише Ньойския договор на 27 ноември. Легендата разказва, че от яд счупил писалката, с която заверил съкрушителната за България спогодба.

Само че Стамболийски по никакъв начин не проявява каквато и да е невъздържаност в този исторически момент. За това свидетелства неговият преводач.

“Церемонията се състоя без всяка тържественост...

В 10,35 часа внушителният Стамболийски, доста спокоен, влезе в залата, придружен от Станчов... След това той (Клемансо) призова делегата на България да подпише мирния договор. Стамболийски стана с достойнство, направи няколко крачки до масата и решително се подписа на отворената страница на договора. Станчов тогава повика по име останалите делегати, които се изредиха един по един... Церемонията беше много кратка...”

Това пише Надежда Станчова - жената, която има честта да присъства на уреждането на сметките с Великите сили. Това е нейното въвеждане в голямата политика и стартирането на дипломатическата й кариера. За дама - невиждано дотогава постижение. По-късно тя е определена от британската преса като “българската жена чудо” и “първата жена дипломат”, тъй като през 1923 г. поема пълен контрол над легация в отсъствието на посланика и първия секретар, които са на посещение в Лозана.

Надежда е от прочутата знатна фамилия Станчови, чиито представители оставят дълбока диря в развитието на следосвобожденска България и представят в отлична светлина родината по света. С ерудицията си са безценна подкрепа за благородници и управници.

Семейството се преселва от град Берат (Албания) в Свищов в края на ХVIII век, като бързо се утвърждава с влияние и си извоюва уважение. Доброто образование е сред най-важните завети, които се предават във фамилията. Затова и Димитър Станчов - бащата на Надежда, като син на един от най-богатите българи в Северна България, става доктор по право на Виенския университет. У нас той се завръща редом до княз Фердинанд Сакс-Кобург-Гота, към когото е аташиран като секретар (1887-1889) и е началник на неговия Таен кабинет (1889-1894).

“Княз Фердинанд дойде в България със запас само от няколко български думи, които бе научил от Димитър Станчов - пише в “Спомени за княжеското време” Добри Ганчев. - Съученик бил с него, познавал го от Терезианум, гдето са учили в едно време.”

През 1887 г. у нас пристига и френската графиня Анна Александрова дьо Сен Кристоф заедно с баща си граф Александър дьо Грено, който е назначен за хофмаршал (управител) на двореца. Самата тя става придворна дама на княгиня Клементина По-късно и оберхоф-майстерина (1896) на княгиня Мария-Луиза, а след това е придворна дама и на царица Елеонора.

Твърди се, че когато тръгнала за България, повечето нейни савойски роднини (майка й е от рода на кралското семейство Дела Киеза ди Чинцано, управлявало Савоя и Италия) и приятели от висшето парижко общество я съжалявали горчиво. Смятали, че е абсолютно наказание да замени европейската аристокрация и изтънченост с балканските диви нрави и непредвидимост.

“Когато пристигнах в София през 1887 г., българската столица беше само един турски град без всякаква прилика с европейските, с улици, които тепърва трябваше да се прокарат, и къщи, които тепърва трябваше да се построят - пише в дневниците си, публикувани през 1991 г., френската графиня. - Стари паметници почти нямаше. Най-интересната от археологическо гледище и досега е старата черква “Св. София”, която по време на турското нашествие е била превърната в джамия, а след това разрушена от земетресение.”

Само че в България Анна намира щастието, наричано още и голямата любов. Тя се влюбва силно в Димитър Станчов.

Годежът им първоначално не е приет с охота. Дори от бащата на Димитър - Яни Станчооглу. Родата смятала, че за чужденка се жени само този ерген, когото никой не почита и не иска в неговото село. Пък и Анна била суха и не впечатлявала с особен външен вид, докато семейството искало най-забележителната красавица за своето момче.

Въпреки всичко Димитър и Анна стават съпруг и съпруга, радват се на дълги години хармоничен брак и се сдобиват с три дъщери и двама синове.

За събирането им голяма заслуга има самата княгиня Клементина. Един ден тя сварва сина си в интимен разговор с Анна. Оказва се, че нейната придворна дама признавала на монарха дълбокото си привличане към неговия секретар и близък приятел Димитър. Развълнувана Клементи помага на французойката да се омъжи за Станчов, а после моментално започва да търси из височайшите европейски родове съпруга на сина си.

Това, което охлажда добрите отношения между Станчови и двора, е братът на графинята - Ернест. Тъй като бил доста ексцентричен и непредвидим, той идва да живее в двореца в София, за да е под око на сестра си Анна. Получава заплата като секретар, но всъщност не прави нищо. Обичал повече да шокира, като се разхожда нощем гол из коридорите с цилиндър или военна фуражка на главата.

В един момент интересът му е спечелен от красивата поетеса Мара Белчева и ден след ден той все повече се обсебва от нея. Дори поръчва да му направят гипсова отливка на ръката й, която държи на нощното си шкафче, за да я гали и целува. Стига до момент, в който в пристъп на глупост решава да й разкрие чувствата си и нахлува в нейната стая, опитвайки да я прегърне. Отблъснат е с викове. Настава суматоха. Намесва се и княгиня Клементина, като впоследствие Ернест е изгонен от двореца. Анна и Димитър са много гневни заради станалото, като смятат, че вина в случая имала и Мара Белчева, която според тях е давала лъжовни сигнали на Ернест.

Димитър Станчов става дипломатически агент на България в Румъния, Австро-Унгария и Русия. Винаги до него е жена му, която освен любящ партньор е и негов доверен съветник. Смята се, че именно заради нея той съумява да не предприеме погрешни стъпки в политическата си кариера. Станчов никога не се обвързва с политическа партия. Става министър-председател на първото служебно правителство в България, което управлява само от 11 до 16 март след убийството на Димитър Петков през 1907 г.

През следващите години е посланик във Великобритания, Франция, Белгия и Италия. Той се противопоставя на включването на България в Първата световна война и е отстранен от служба. Станчов е категоричен, че ако се намеси, България трябва да е на страната на Русия, Франция, Англия и Италия, докато Фердинанд залага на Германия. Семейство Станчови живеят в Пловдив по време на световния конфликт.

Чак след абдикацията на Фердинанд неговият бивш секретар решава да поднови дипломатическата си кариера. През ноември 1919-а Александър Стамболийски връща Станчов от пловдивското му изгнание, като го включва в състава на българската делегация, която подписва печалния Ньойски договор. Тогава Димитър издейства в нея да участва и най-голямата му дъщеря като секретар преводач.

Благодарение на пътуванията из Европа на своите родители Надежда Станчова научава 8 езика и естествено, се сдобива със солидно образование. Съвсем малка е и придворна дама на княгиня Мария-Луиза и царица Елеонора.

Министър-председателят Александър Стамболийски разчитал много на нея по време на международни конференции и посещения в чужбина. Шегувал се, че можела да пази тайна на всичките осем езика, които владеела. Тя е негов секретар и по време на стодневната му обиколка из Европа, в която опитва да смекчи условията, при които България е подписала договора в Ньой.

През 1922 г. Надежда е назначена за секретар на българското посолство в САЩ при посланика Стефан Панаретов. След като Стамболийски е убит след Деветоюнския преврат през 1923 г., в знак на протест тя подава оставка като първи секретар на българската легация във Вашингтон. С баща й категорично отказват да служат на репресивния режим на Александър Цанков.

Надежда започва работа в Би Би Си през 1930 г., препоръчана от известния историк Арнолд Тоенби. През 1924 г. се омъжва за шотландския лорд Александър Кай Мюър, търговец на индийски чай и памук, като става лейди Мюър. По повод на тяхната сватба вестник “Глазгоу Хералд” също нарича младоженката “първата жена дипломат”. Смятана е и за първата дама - посланик в САЩ.

С лекота тя се напасва сред английското висше общество. Посвещава се на благотворителност и балетно изкуство. Води изключително социален и културен живот както в Лондон, така и в замъка на съпруга си в Шотландия.

С цар Борис III като деца прекарват много време в игри и неслучайно той търси именно нейното съдействие за укрепване на връзките в Лондон.

През август 1927 г. българският цар уговаря посещение при крал Джордж V. Преди това отива на гости на семейство Мюър в Шотландия, където неговата приятелка го обучава на английските обноски и обичаите в двора. Тогава на Надежда е възложено посредничество в английските дипломатически среди за каузата на България.

Включването на страната ни във Втората световна война слага край на приятелските отношения. По време на конфликта лейди Мюър превръща имението “Блеър Дръмънд” в болница за възстановяващи се британски войници. Надежда Станчова си отива през 1957 г. без наследници.

Нейният брат Иван Станчов също прави солидна дипломатическа кариера, като се омъжва за американката с шотландски корени Марион. Заветът на фамилията е продължен и от техния син Иван Станчов - “патриарха на съвременната българска дипломация”, съветник по външнополитическите въпроси на двама президенти на Република България.