Защо не политици, магистрати и бизнесмени, които работят с пари от бюджета, да се слушат масово и законно? Така ще се знае, че няма какво да крият

Политици, бизнесмени, магистрати, дипломати и дори журналисти се подслушват. Дали директно, или през контактите им с други разследвани, няма значение. За това има доказателства покрай скандалите от последните 30 години, но нищо не се случва.

Аферата с разговорите на Ваньо Танов например си бяха СРС-та. Бръмбарите в апартамента на Филчев също бяха реални. Въпросът е за какво и как се използва събраната информация.

Не е тайна, че част от данните се използват за шантаж, изнудване и слагане на юзди на хора, които са протекли в СРС-та. Затова някой трябва да се прежали и да го заяви публично: “Аз, Иван Иванов, бях рекетиран със СРС-та от службите. Там имаше информация, която не исках да отива в прокуратурата или щеше да ме злепостави публично. И започнах да изпълнявам какво ми казват Петров и Христов”.

След това масово ще последват още разкрития. И ще стане ясно, че доста хора на ключови позиции в държавата са се издигнали, след като са “хванати” с информация от СРС.

Признания за подслушване е имало, но след като записите са изтичали. Публиката се забавлява месец-два, псува държавата и дотам. Няма осъдени за изнасяне на СРС-та и за незаконното им прилагане, което означава, че това устройва всяка власт.

Затова подслушването трябва да е масово и повсеместно. Особено за политици, магистрати и бизнесмени, които работят с пари от бюджета, дори да не са извършили престъпление. Може и да се уреди в закона - щом си публична личност, искаш власт или я упражняваш, съгласяваш се да те слушат, снимат и следят. И тази информация да се пази дълго време. Така ще се знае, че няма какво да криеш и си готов да се лишиш от личното си пространство, за да служиш на хората.