Треторазреден източник подава информация на централата в Ленгли, че КГБ е организирал стрелбата срещу Йоан Павел II

В щатското разузнаване всички са наясно, че той няма откъде да се сдобие с достоверни данни, но шефовете, обсебени от идеята да изобличат СССР, я възприемат като последна инстанция

В предишния брой ген. Тодор Бояджиев разказа как през 1991 г. получава секретен факс от ЦРУ, в който се признава, че САЩ нямат никакви доказателства за българско участие в атентата срещу папата. Разузнавачът предава сензационната информация на известен български журналист, но тя не е публикувана и генералът до днес търси отговор на въпроса защо.

Самият Бояджиев, заинтригуван от този развой, тръгва по следите на анализатора на ЦРУ, който още през 80-те категорично опровергава тезата за БГ следа в атентата срещу папата. Първоначално попада на проф. Алън Гудман, който го насочва към Мелвин Гудман.

Повечето от вас, уважаеми читатели, не са чували за Мелвин Гудман.

За мен името му е свързано с първото ми сериозно разочарование от родната журналистика.

И така, да мина към темата...

След като веднъж сбърках проф. Мелвин Гудман с професор Алън Гудман, продължих издирването. И с времето (няколко години)

успях да “изчисля” този Гудман,

който ми трябваше за “българската следа”. Също професор, също в престижен американски университет, също автор на няколко книги, също свързан с разузнаването, но не Алън, а Мелвин.

Мелвин Гудман е бивш шеф на направление и старши анализатор в отдела за СССР в ЦРУ от 1966 до 1986 г. В периода 1974 - 1976 г. е старши анализатор и в Бюрото за разузнаване и проучване на Държавния департамент на САЩ. По-късно е професор по международна сигурност в Националния колеж по проблемите на войната. Днес, на 81 години, продължава активно да работи в тази сфера като директор на Националната програма за сигурност в Центъра за международна политика. Автор е на няколко нашумели книги, последната от които е “Провалът на разузнаването: Упадък и падение на ЦРУ”.

Оставката си от ЦРУ през 1986 г. мотивира с политизирането на разузнаването срещу Съветския съюз, достигнало върха си при директора на ЦРУ Уилям Дж. Кейси и неговия заместник по въпросите на разузнаването и анализа Робърт М. Гейтс. Призоваването му пред Сенатската комисия и показанията му в течение на няколко дни на

закрити заседания

са във връзка с втората номинация на Гейтс за директор на ЦРУ (първата бе през 1987 г. и не мина). За да бъде назначен, Гейтс трябваше да бъде одобрен от Конгреса. Гудман застава категорично срещу тази кандидатура. Основният мотив е, че Гейтс е манипулирал в анализите на ЦРУ т. нар. “българска следа” в атентата срещу папа Йоан- Павел II.

Интервюто, което следва, е “виртуално”. Нямах проблем да го направя и лично, след като съм в постоянна връзка с Мелвин – и кореспондентска, и лична, и визуална през скайп, но знам каква ще бъде реакцията му – “търсиш ме само когато искаш да пишеш за “българската следа”. И затова реших,

че ще бъде по-убедително, по-автентично и по-съобразено

с общия дух на интервютата ми, посветени на разузнаването през ХХI век, ако ви предложа едно към едно неща, които Гудман е казвал през годините и ги повтаря до ден днешен. Още повече че Али Агджа вече е на свобода и се чуди как да заработи тлъст хонорар, като смени българската с “иранска следа”.

Ще започна с нещо относително свежо. На 14 ноември 2009 г. в един четен американски интернет сайт се появи поредната статия на Мелвин Гудман. Заглавието й е “На подгънато коляно пред Боб Гейтс”. Поводът бяха поредни хвалебствия за предложения за министър на отбраната на САЩ г-н Гейтс, този път от журналиста Майкъл Кроули от в. “Ню рипаблик”. Гудман

не приема ненужните ласкателства

и съответно реагира. Следват само няколко извадки, излезли под перото му:

“Като заместник-директор за разузнаването и анализа и заместник-директор на ЦРУ Гейтс бъркаше по всеки ключов разузнавателен въпрос през 80-те години или защото си позволяваше неговите презумпции да се налагат над доказателствата, или защото политизираше доказателствата: по отношение на съветското изтегляне от Афганистан; за отношенията Москва – Никарагуа и сандинистите; в оценките за изтеглянето на съветските сухопътни сили от Централна Европа и военноморските сили от Индийския океан и Средиземно море; в оценките на Горбачов; проспа появата на Борис Елцин и възможността за нови реформи...

Гейтс беше особено активен да дава на шефовете си това, което те искаха, по времето на администрациите на Рейгън и Буш през 80-те и 90-те години. Когато директорът на ЦРУ Уилям Кейси поиска национална разузнавателна оценка, която обвинява Съветския съюз за международния тероризъм, Гейтс лично ръководи проекта. Когато Кейси поиска

разузнавателна оценка,

обвиняваща Москва за заговора за убийство на Иоан-Павел II, Гейтс лично подбра анализаторите и продиктува заключенията! Гейтс винаги обслужваше патроните си.”

Откровенията

Ето няколко цитата от неща, които Гудман заявява пред камера:

“Рано в кариерата си разбрах какви могат да са последствията от политизирането на информацията, особено когато една политическа група, независимо при коя американска администрация, взема парче разузнавателна информация и го използва за собствени политически интереси. Това ясно пролича и при започване на войната в Ирак...”

“Библиотеката” ЦРУ:

“Гледам на ЦРУ като на най-голямата библиотека за класифицирана информация. В нея постъпват документи от Пентагона, Държавния департамент, отчети, анализи, шифрограми на тези ведомства, разшифровки на прехванатите от Агенцията за национална сигурност съобщения, спътникови снимки и т. н. През първите ми 15 години в Агенцията (до 1981 г. – б. а.) за мен бе удоволствие да работя в Управлението за информация и анализ. През 1981 г. Бил Кейси сложи край на това... Агенцията започна да се политизира отвътре...”

Повратна точка:

“През 1981 г. дойде повратната точка. През 1982 г. Гейтс стана заместник-директор и шеф на Управлението за разузнаване и анализ, а през 1984 г. стана и заместник-директор на ЦРУ и заместник на Кейси. И имаше една специална оценка, която ЦРУ направи тогава, и тя стана повратна точка при формиране на намерението ми да напусна... Кейси винаги е вярвал, че заговорът за убийство на папата е дело на Съветския съюз. Но нямаше каквото и да е разузнавателно доказателство за такова заключение. Той и Гейтс многократно го твърдяха при различни изслушвания пред Конгреса, но и през 1984, и през 1985 г. трябваше да признаят, че няма доказателства за това...”

“През 1985 г. от България постъпи ужасно съобщение от треторазряден, непроверен източник от военното разузнаване, а не от политическото разузнаване или КГБ. Източникът няма никакъв достъп до такива сведения, но твърди, че това е дело на КГБ. В оперативния отдел, получил информацията, я оценяват като толкова недостоверна, че даже не я подават в информационното управление. Но Кейси, който се изживяваше като голям оперативен специалист и следеше информациите, постъпващи от резидентурите, решил, че това е “димящият пистолет”, решаващата улика. И възлага на определени анализатори да подготвят нов, решителен в заключенията си анализ. Аз случайно го видях на бюрото на колежка и след като прочетох първите три параграфа, си казах: “Господи, какво е това, какво пишем?” Колежката не беше в стаята, взех го, ксерографирах го и отидох директно при шефа на управлението за анализ Гейтс. Размахах копието и казах, че това е въпрос на честност, на почтеност, на интегритет. Не може да вземете една измислица от абсолютно непроверен и съмнителен източник и да правите заключения. Точно същото се случи по-късно и с твърденията за ОМП (оръжия за масово поразяване – б.а.) в Ирак, което беше причината за началото на военните действия.”

Уважаеми читателю,

това виртуално интервю сигурно ще предизвика у теб множество въпроси, но вярвам, че сам ще си дадеш отговор. За мен едно нещо е съществено – историята е история, когато отразява фактите, а не се пише от “победителите”!

И един друг малък, но показателен факт.

Резидентът на ЦРУ в Рим по време на атентата срещу папата възразява срещу идеята за “българска следа”. Никой не се съобразява с неговите оценки. По-късно същото лице е предложено от Държавния департамент за американски посланик в Африка. Но ЦРУ възразява. И американският Конгрес не дава съгласието си и той не е назначен... Май случаят потвърждава сентенцията, че няма ненаказано добро.