Разузнавачът на шега признава, че се е чувствал длъжен да се ожени за всяка жена, която има нужда от закрилата му, само Руфина го изненадва 

Той е блестящ млад аристократ, част от прочутите партита на клуб “Четвъртък”, организирани от принц Филип

Преди дни си отиде голямата любов на легендарния разузнавач Ким Филби – Руфина Филби. С аса в шпионажа, който е част от ювелирните операции, довели до по-бързия край на Втората световна война, тя се среща, когато той вече е в Москва.

Самата Руфина не обичаше да дава интервюта. Истински журналистически шанс бе, че откликна на молбата на автора на тези редове и се съгласи на един дълъг разговор, в който нямаше забранени въпроси или теми табу. Тя бе един изключително сърдечен човек, с блестящо чувство за хумор, който не робуваше на клишета, не обичаше идеологемите и също като съпруга си се съмняваше във всичко. Интервюто бе проведено благодарение на ген. Тодор Бояджиев, дългогодишен приятел с Филби и съпругата му, а разговорът с Руфина Пухова стана част от книгата на изд. „Труд“ „Истината за Ким Филби: Конспирацията „Ротшилд“.

Роден аристократ, неизменна част от прочутите партита на съпруга на британската кралица – принц Филип" – Ким Филби на шега признава, че когато види жена, която се нуждае от закрилата му, той се чувства длъжен да се ожени за нея. С Руфина Пухова обаче е различно. Тогава не тя, а той има нужда от помощ.

Принуден през 1962 г. да бяга в Москва, той е отчаян от подозренията и от това, че не му дават да работи в областта на разузнаването. Той няма ход назад, защото

във Великобритания го чака нов процес,

а в Москва е обречен на безделие и постепенно се отдава на депресията и алкохола. Руфина е красива млада интелектуалка, в която той се влюбва от пръв поглед. Чаровният разузнавач е толкова настойчив в ухажванията си, че накрая тя отстъпва, но при едно условие – да се откаже от алкохола. За КГБ Руфина е неприемлив вариант, защото е в компания на дисиденти, но Филби с леден глас отговаря, че тя е неговият избор.

Той никога не й казва, че домът им се подслушва, докато веднъж сам не се издава. Самата Руфина признава, че ако е знаела, за нея е щяло да е много трудно да живее по такъв начин.

Дори през 1973 г., когато тя и Филби пристигат на тайно посещение у нас,

КГБ им

осигурило охрана,

която не допуска почти никакви неформални контакти. Гардът е млад мъж, с вид на сегашните фитнес инструктори. Посрещачите са изненадани, защото атлетичният Лев е представен като преводач, но се оказва, че той почти не знае английски. Води се и охрана, което е още по–странно, защото тук са взети всички мерки за безопасността на височайшите гости.

На въпрос какво е смущавало съветските служби, Руфина Пухова в интервю за книгата казва: "От службите винаги казваха на Ким,

че има рискове,

но той се смееше и отговаряше: "Няма страшно". Тезата му бе, че не може да бъде издирван, защото политиката на Великобритания не е да преследва и да убива бившите си служители. Той винаги е казвал, че не се бои. И беше така – той изобщо не се боеше. В Москва ни придружаваха хора от службите, но не винаги.

Това правеха, когато в разузнаването имаха някаква информация или

сигнал

за опасност

Тогава ни пращаха охрана. Когато искахме да излезем, аз бях длъжна да ги предупредя. Тогава някакви хора се появяваха и ни следваха – това продължаваше около месец-два, докато преценят, че вече няма опасност. Може би затова винаги, когато бяхме в чужбина, някой от службите ни е придружавал".

Според Руфина Пухова това е било общо правило в СССР.

Възможно ли е в КГБ да са се опасявали, че чужди разузнавания ще влязат в контакт с Ким? Реално само веднъж чужденец се е опитал да се свърже с Ким неофициално в Москва и за него е имало подобни допускания. "Казаха ни, че някой търси Ким – спомня си Руфина. – Оказа се, че това е

човек, който

знае адреса ни

Доста хора знаеха къде живеем, така че може да е бил и журналист. Седеше отпред и чакаше Ким да се появи, но службите ни предупредиха и за пощата му ходех аз. Видях, че наш човек също наблюдаваше. Не е имало случаи чужди разузнавачи да ползват опита му. Не е имало и такава възможност.

Разбира се, той споделяше опита си с българските служби, отговаряше на въпроси, никога не отказваше. Но с чужди (западни – бел. авт.) не се срещаше."

Вероятно и затова когато били на посещение в някоя соцстрана, обикновено с тях е имало придружител. В България с охраната Лев най-смешното било, че той не знаел нито български, нито английски. "Честно казано, това ни дразнеше, но отдихът бе приятен – усмихва се Руфина. – Всичко бе много красиво, ястията вкусни, срещахме се с приятни хора. На този фон охраната Лев винаги бе с напрегнато лице, все едно вършеше някаква непосилна и неприятна за него работа. Това ме поразяваше. Недоумявах

защо не се наслаждава на почивката,

защото за него това също бе отпуск и всичките му колеги само можеха да си мечтаят за такова нещо. Но той бе доста скучен човек." Тя и до днес не знае какво точно е притеснявало съветските спецслужби, за да прикрепят Лев към тях. Но очевидно те много добре са знаели какъв виртуоз е Ким.

"Не знам, не сме го избирали ние – усмихва се тя. – А какво ги е смущавало, не е известно. Просто имаше такова правило и ние се съобразявахме. Спомням си, че веднъж Ким искаше да си почине следобед, а аз да се позабавлявам и да обиколя магазините. Тодор Бояджиев предложи да ме придружи. Той имаше кола, която винаги бе с шофьор. Смешното бе, че с нас пожела да дойде и Лев. Затова Тодор се пошегува, че може би Ким иска да ни проследи. Беше ясно, че Ким никога няма да го направи, но все пак беше странно, че Лев дойде с нас. Обикаляхме магазините, след което отидохме да пием кафе. Поканихме и Лев, но той отказа. Когато се върнахме, той ни попита къде сме били толкова дълго. Такъв бе неговият стил, трудно се общуваше."

Може би цялото това

подозрение

е идвало в повече на великия разузнавач.

"Имаше моменти, когато Ким искаше да захвърли всичко, но от друга страна той казваше, че съвременна Англия не му харесва – казва Руфина Пухова в интервю за книгата "Истината за Ким Филби: Конспирацията "Ротшилд". Той бе много здравомислещ, не беше фантазьор. Дори да е имал носталгия, знаеше, че не може да се върне. А и не искаше, защото бе извършил "престъпление" според английските закони. Освен това беше привикнал с живота в Москва, учениците

му постепенно му изпратиха много от вещите от Великобритания. Не живеехме като номенклатура с привилегии, но стандартът ни бе горе-долу като на не особено напреднал в йерархията функционер.

Ким получаваше

500 рубли заплата

Други привилегии не е имал. Той винаги се сравняваше с тези, които живеят по–зле от нас. Помня, че веднъж искаха да му платят хонорар за някаква работа, а той се възмути и каза: "Дайте ги на фонда за вдовиците". Човекът му отговори, че няма такъв фонд и тогава Ким му препоръча: "В такъв случай дайте парите на вашата майка". Чак тогава се успокои"."

Според Руфина Филби се гордеел, че помага и на пострадалите от войната. "Живееше като всички – разказва тя. – Да, много хора живееха доста по–добре от нас, но той го приемаше. Приемаше всичко." Което се потвърждава и от приятеля му Тим Милн. Според него Ким презирал луксозния живот на аристокрацията, към която принадлежал, и предпочитал

по-спартанския начин на живот

Интересно дали този сблъсък между реалността и идеала на Ким не го подтиквал да обмисля бягство от СССР? Тази теза бе развита във филма "Двойна лоялност", където бившата съпруга на Филби – Айлин, му съобщава, че в Англия няма да бъде съден, ако се върне. "Никога не е обмислял бягство. Това категорично не е вярно – убедена е Руфина Пухова. – В реалността не. Филмът е фантастика. И героят на Ким не е достоверен."

Според нея, дори когато Ким говорел с носталгия за Англия, казвал, че там е в немилост. "Той бе изключително здравомислещ, не беше фантазьор. Беше наясно, че завръщането му е невъзможно. Затова никога не е мечтал за нещо подобно", категорична е съпругата му. Според нея, още когато е предприел бягството към Москва, той го е направил с пълното съзнание, че в този момент

реже мостовете

си към Запада

и Великобритания. "Децата му идваха на гости, аз ходех в Англия, но за него това бе невъзможно – казва Руфина. – Пишеха му приятели, примерно за Рождество, но той не можеше да си го позволи. Беше ограничен в движението".

Интересно на какво е разчитал Ким, който е виждал драстичната разлика между своя идеал и реалността в соцлагера? Неговите приятели са единодушни, че той е очаквал, че в един момент ще може отново да работи на пълни обороти, че отново ще се включи във Великата игра.

За съжаление на КГБ са им необходими години, за да стигнат до този извод.

Дали Филби е искал да участва и в

реформата

на социализма,

който в този си вариант е опорочавал идеала на хората от неговото поколение, днес можем само да гадаем.

"Считаше, че този път на стремеж към комунизъм е верният – отговаря съпругата му. – Макар че у нас не се получи и хората живееха бедно. В някои капиталистически страни имаше повече социализъм, отколкото у нас. Но въпреки това Ким смяташе, че пътят е верен. Вярваше, че трябва да се стремим към това. Че идеята е правилна, но не се прилага правилно."