При Виденов рокадите засягат над 500 директори на предприятия

През 1999 г., когато министър на администрацията при Костов бе Марио Тагарински, се подготвя масово преминаване на чиновници на срочни договори

Служебният кабинет на Стефан Янев встъпи в длъжност преди 2 седмици. И вече успя да смени 28-те областни управители (засега 24 нови са назначени на тяхно място), шефовете на НАП Галя Димитрова и на митниците Георги Костов, на Агенцията за инвестиции, на ДНСК Иван Несторов. В МВР бяха махнати главният секретар Ивайло Иванов, административният секретар Бойко Славчев, шефът на инспектората Николай Гешев, директорът на СДВР Георги Хаджиев. Шефът на “Вътрешна сигурност” Стефан Банков бе преназначен на друга длъжност.

Чистките и масовите уволнения след идването на всяко ново правителство са станали нещо естествено за българската политическа действителност. Всяка метла през годините е различна по интензитет, както и обясненията, довели до съответното проветряване - борба срещу шуробаджанащината, лустрация, бюджетни съкращения, преструктуриране на ведомства и др. Сега след думите на Слави Трифонов, че направеното от ГЕРБ трябва да бъде изчегъртано терминът е “изчегъртване”, но

в последните

30 г. е бил

наричан

“метла”, “сеч”,

“проветряване”

По принцип служебните правителства сменят задължително областните управители и зам.-министрите, а в повечето случаи поне разместват шефовете в МВР. А редовните продължават с работещите в т.нар. ресурсни ведомства - финанси, регионално развитие, екология, транспорт и пр., през които минава голям паричен поток.

Правителството

на Любен Беров

с мандата на ДПС, подкрепяно и от БСП, идва на власт на 30 декември 1992 г., след като пада кабинетът на СДС на Филип Димитров. Преди почти 3 десетилетия обаче нещата са ставали малко по-бавно. Любен Беров уволнява секретаря на МС Константин Муховски, зам.-министрите на отбраната Никола Даскалов и Георги Ананиев, зам.-министъра на земеделието Владислав Костов и секретаря на министерството на промишлеността Пламен Антов чак две седмици след встъпването си на власт. Уволненията продължават - Асен Агов е махнат като директор на БНТ (тогава нямаше механизма с избор от СЕМ), както и Стефан Софиянски и Хосе Канети, заемали ключови позиции в сферата на далекосъобщенията.

В системата на МВР се прощават с постовете си

Богомил Бонев

като главен

секретар

на министерството, директори на областни дирекции, а от отбраната си тръгва началникът на кабинета. От СДС определят повечето уволнения като политически мотивирани.

5 дни преди встъпването на следващото правителство са уволнени шефовете на “Кремиковци” и членове на Съвета на директорите. Няма как - преди голямата приватизация от Костово време държавната администрация е управлявала пряко целия стопански живот.

Тримесечното управление на Ренета Инджова (виж карето) не може да се сравни

с кабинета

на Жан Виденов

Червеното правителство поема властта на 25 януари 1995 г.

Само в сферата на промишлеността министрите Любомир Дачев и Климент Вучев са уволнили 301 шефове на държавни предприятия, а близо 20% от управителните съвети са сменени. Отиват си една пета от изпълнителните директори, а в две трети от случаите мотивите са били в “интерес на работата”. Само за 7 месеца Дачев сменя 54 шефове на индустриални предприятия, като повечето чистки са направени и в сравнително финансово стабилни предприятия. Според СДС правителството на Виденов е изготвило таен списък със 165 държавни фирми, чиито директори трябва да бъдат уволнени под предлог, че са от некомунистически партии и организации. Според КТ “Подкрепа” от червената метла са били засегнати над 500 шефове на предприятия.

След изборите през 1997 г., които ОДС печели с абсолютно мнозинство, на власт идва

правителството

на Иван Костов

Упрекът от опозиционната БСП е, че “сините активисти от събитията през януари-февруари 1997 г.” получават назначения като представители на държавата в общите събрания на акционерните дружества.

Впоследствие Костов признава, че е правил политически назначения с мотива, че “всяка политическа сила трябва да се грижи за кадровия си потенциал”.

Говори се за създаването на “синя номенклатура”, защото шефовете на сини клубове почват да получават апетитни места в общинската и държавната администрация.

Има случаи, в които назначени от правителството директори на предприятия се оплакват от рекет и изнудване от местни сини величия и от депутати от управляващата партия.

Кабинетът за няколко месеца сменя над 3000 директори и членове на бордове в предприятия, а 96% от новоназначените са членове на координационните съвети на СДС.

По повод назначенията Костов изрича прочутата си фраза

“България е

малка, всички

сме братовчеди”

Още тогава се говори за преструктуриране на държавната администрация.

През зимата на 1999 г. е било предвидено над 11 хиляди чиновници от централната администрация да напуснат постовете си заради бюджетни съкращения.

На министрите е препоръчано за това време да заменят безсрочните договори на служителите си със срочни с цел на уволнените чиновници

да не им бъде

изплатено

обезщетение

В МС например се сключват трудови договори за 2 седмици - от 1 до 15 декември, а в екоминистерството се предлагат срочни договори от 7 до 31 декември. В министерството на промишлеността положението е същото. Няколко дни по-късно пък се съобщава за обратния процес - заменяне на срочни с безсрочни, а в различни ведомства се носи слух, че това ще важи само за “наши хора”.

Министърът на държавната администрация Марио Тагарински прокарва Закон за държавния служител, според който членовете на политическите кабинети - зам.-министрите, началник-кабинетите, шефът на пресслужбата, както и областните управители, не са държавни служители и могат да бъдат лесно отстранявани. Държавните служители се назначават по служебни правоотношения, а не по трудови, за да не бъдат подлагани на уволнение от всяка следваща власт. Оттогава законът спира поголовната сеч във втория и третия ешелон на държавната администрация, т.е. точно там, където се върши огромна работа и са нужни специалисти с голям опит. Макар че мнозина го интерпретират и като бетониране на некадърници.

Правителството на НДСВ на

Симеон

Сакскобургготски идва на власт на 24 юли 2001 г. в коалиция с ДПС и двама министри, подкрепени от БСП. Големите чистки стават под претекста на 10-процентни бюджетни съкращения, т.е. засегнати са около 2500 държавни чиновници. Метлата не трябвало да засяга данъчните и митничарите, които били “нужни, за да увеличат приходите в хазната, затягайки събирането на данъци и такси”, обяснява тогавашният министър на държавната администрация Димитър Калчев. Но въпреки това

са уволнени

14 от 34 данъчни

шефове,

сред които директорите на службите в Бургас, Варна, Габрово, Ловеч.

Още в първата година на управлението на царистите са отстранени шефовете на НАП, Агенцията за малки и средни предприятия, Агенцията за чуждестранни инвестиции, 34 зам.областни управители, както и служители в областните администрации. Транспортният министър Пламен Петров например сменя 19 директори на държавни дружества. Списъкът продължава с НЕК, “Булгаргаз”, РВД.

Отделно от това ДПС кадрува в различни региони и настоява за уволнения на кадри на Иван Костов, които саботирали правителството.

Кабинетът

“Станишев”

на тройната коалиция - БСП, НДСВ и ДПС, идва на власт на 17 август 2005 г. Кадруването преминава и през назначенията на роднини, съученици, както и политически съратници на държавна служба. Много от назначенията са без конкурс и са на принципа “спускане отгоре на наш човек”. Не са и рядкост случаите, в които отделни министри кадруват по своя линия на различни места, а местни лидери на БСП, НДСВ и ДПС да водят ожесточена борба за подялба на назначения по места.

С нови шефове се сдобиват четирите цигарени фабрики и още 9 дружества към “Булгартабак” и АЕЦ “Козлодуй”.

Още в първите 100 дни на управлението се почва масова чистка, като са сменени ръководствата на четири от най-важните дружества - “Мини Бобов дол”, “Мини Перник”, както и ТЕЦ-овете във Варна и Бобов дол. За една седмица с сменени ръководителите на летище “София”, РВД и БДЖ.

Ударно назначаване става в последните месеци на кабинета на тройната коалиция.

Първото

правителство

на ГЕРБ

“Както масово бяха назначавани чиновници в предишния кабинет, така и масово ще ги уволняваме.” Така премиерът Бойко Борисов коментира упреците на БСП, че има политическа гонка спрямо червените кадри в администрацията. Въпреки това той заявява, че приоритет му е приемствеността и че няма причина служителите да бъдат уволнявани, ако не са корумпирани, работят съвестно и не бойкотират правителството. За първите 6 месеца от мандата на ГЕРБ са прекратени договорите на 1198 души от администрацията, казва по онова време Борисов от парламентарната трибуна.

Въпреки че ГЕРБ отричат да кадруват директно, смяната на държавни служители и тук може да се раздели по три метода - съкращаване на щатни бройки в дадени служби, принуда - чрез обвинения за дисциплинарни нарушения, вследствие на което шефско място се овакантява, както и атестацията - пишат се ниски оценки на чиновниците и неудобните си отиват.

Отстранен е като шеф на борда на Информационно обслужване и Азер Меликов - назначение, което предизвика скандал в края на мандата на кабинета “Станишев”.

Правителството на

Пламен

Орешарски

на БСП и ДПС с подкрепата на “Атака” идва на власт на 29 март 2013 г.

Сменени са шефовете на една от ключовите агенции - “Пътна инфраструктура” Лазар Лазаров и директорът на Държавна агенция “Архиви” Мартин Иванов. После оставка подават и шефът на Агенцията за инвестиции Борислав Стефанов, както и началникът на фонд “Земеделие” Румен Порожанов.

По предложение на правителството парламентът избира Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Започват протести и Пеевски се оттегля от поста.

5 от 8 компании в енергетиката са с нови ръководства - НЕК, ЕСО, “Мини Марица-изток”, ТЕЦ “Марица-изток" - 2 и АЕЦ “Козлодуй” са с ново ръководство. Сменени са и представителите на държавата в “Южен поток - България”, както и 19 от 28 областни управители и 12 от 28 директори на дирекции на централно ниво в МВР. В последния си ден като министър-председател Пламен Орешарски освобождава всички зам.-министри от своето правителство.

Второто правителство на Бойко Борисов идва на власт след предсрочните избори на 5 октомври 2014 г. Стари кадри, които са били по върховете на ведомства и държавни фирми при първото правителство на ГЕРБ,

започват да

се връщат на

постовете си

Сменени са ръководствата на БДЖ, на спортния тотализатор, на агенция “Държавен резерв”, поставен е нов главен секретар на МВР. Повечето от новите шефове са заемали същите постове и между 2009 и 2013 година.

Някои от назначенията и преназначенията на чиновници са без конкурс, а с ползването на “вратички" в Закона за държавния служител като редовни се случва т.нар. командироване на служители и назначаването по заместване.

Третото правителство на ГЕРБ пое държавата след предсрочните избори на 26 март 2017 г.

Още в първия работен ден се почва с назначенията на ключови фигури в министерства, агенции и областни управи - назначени са 22 нови областни управители, част от които са отстранените от Герджиков.

Очаквайте какви бяха чистките при служебните правителства - от Инджова до Герджиков.