Възможно ли е 80 г. да не се говори и пише за катастрофата?

Възможно ли в центъра на София да падне боен немски самолет и за това да не се знае цели 80 години? Може би да.

Нашият редовен читател и колекционер на вестника ни Матей Грънчаров ни предостави текст, написан от приятеля му Антон Антонов, вече покойник. Ето какво пише Антонов:

“Съвременник съм на събитието, случило се на 26 май 1941 г. Бях 10-годишен, ученик в четвърто отделение в училище “Патриарх Евтимий”. Самолетът “ЩУКА - 87 Юнкерс” пада около 11-11,30 часа. Лично аз не съм видял падането, защото бях на училище. Майка ми била в момента на прозореца, гледащ срещу ул. “Кърниградска”, и беше видяла самото падане. Това, което е видяла, не е траело повече от 5-7 секунди.

Самолетът се е появил зад покрива на жилищната сграда (№4 - на чертежа на ул. “Кърниградска”). Майка ми не е чула никакъв шум. Огън и пушек не е имало. Малко хора от съседните сгради са разбрали какво се е случило. Тъй като се е доказало, бензинът му е свършил и шум от мотора не се е чул (в този момент).

На мястото на днешната сграда №6 на схемата тогава имаше едноетажна сграда с висок зимник. Собственик беше жена на име Виолета, но презимето не си спомням. Самолетът пада в двора на къщата, без да засегне околните сгради. Според очевидци падането не е станало на повече от 30 до 50 метра.

Както беше казано от германската страна “щуката” се е връщала от остров Крит и екипажът е отивал в отпуск. Намерени бяха непраните дрехи на екипажа. Чиновете им са подофицери. Лично видях, когато изнесоха две пушки, извадени от развалините. Тогава за първи път видях плексиглас като материя. Имаше много счупени на дребно и едро парчета в двора на къщата.

Във вестниците събитието не беше отразено поради войната. Във в. “Нашенец”, брой 20 от 7 юни 1941 г., в уводната статия на първа страница под заглавие “Скорошни примери” с автор Божидар Йончев се споменава за този случай без никакви подробности и конкретика!”

Защо това трагично

събитие не е отразено

във вестниците?

Кои истински вестникари не биха напълнили с информация и снимки на разбилия се самолет страниците на вестниците?! И със сигурност биха реализирали добри приходи от продажбата им.

Единственото разумно обяснение е, че немците са забранили да се шуми за разбилия се самолет. Както е известно, на 1 март 1941 г. във виенския дворец “Белведере” премиерът Богдан Филов подписва договор за включването на Царска България във Втората световна война на страната на нацистка Германия. И е било напълно възможно самият Хенрих Гьоринг, командващ Луфтвафе, военновъздушните сили на Райха, да нареди от Берлин пълно информационно затъмнение на случая.

Вестник “Нашенецъ”, за който споменава Антон Антонов, е “седмичникъ за войника и гражданина”, който излиза на 16 големи страници.

В броя от 7 юни 1941 г. уводната статия “Скорошни примери” възхвалява “германо-българското приятелство”. И между другото авторът й Божидар Йончев пише:

“Безбройни са примерите, които дават германските войници и авиатори, примери на безстрашие и самопожертвователност, щадейки с цената на живота си гражданското население. Имаме съвсем скорошни примери, когато

германски пилоти,

принудени да кацнат

всред града,

са избягвали близки и удобни площади, пълни с пешеходци и коли по това време, а са се насочвали към безлюдни дворове, отивайки на сигурна смърт...”

Напълно е възможно авторът да визира точно тази самолетна катастрофа, но без да конкретизира.

“Юнкерс 87” или “Щука” е германски пикиращ бомбардировач, широко използван от Луфтвафе през Втората световна война. Дълъг е 12 метра, висок - 3,80 м, тежи около пет тона. Максимална скорост - 330 км/час. Максимален таван - 8100 км, далечина на полета - 1255 км. Управлява се от двама пилоти.

В началото на Втората световна война и военните действия срещу Полша и Франция “щуката” се превръща в символ на пропагандираната от Хитлер светкавична война.

В началото на войната срещу СССР Луфтвафе разполага с около 300 пикиращи бомбардировача “Юнкерс 87”.

Самолетът, освен че е страховита военна машина,

въздейства и

психически върху

противниковите

войски

Германците поставят върху корпуса на самолета сирена, която при пикиране издава ужасяващ звук.

Възможно е падналият “Юнкерс” да е участвал в битката за Крит под кодовото наименование операция “Меркурий”, която започва на 20 май 1941 г., и след края й екипажът да е получил отпуск.

Операция “Меркурий” се смята за най-голямата германска въздушно-десантна операция през Втората световна война, Целта й е превземането на остров Крит в Средиземно море. Въздушната поддръжка на десанта се осъществява от 8-а армия на Луфтвафе, в чийто състав влизат 280 бомбардировача, 150 пикиращи бомбардировача “Юнкерс 87” и 150 изтребителя.