Ген. Тодор Бояджиев като разузнавач дълги години работи в САЩ, издига се до поста зам.-шеф на Научно-техническото разузнаване. След промените става първият главен секретар на МВР. 

На 13 май т.г. във фейсбук на стената на големия български журналист Кеворк Кеворкян се появи материалът "Най-мръснишката афера" по повод на 40-годишнината от атентата срещу папа Йоан Павел II. Въпреки че той го е публикувал за първи път още преди десет години, си заслужава да бъде препрочитан отново и отново.

Аз ще си позволя да започна своя материал, цитирайки въвеждащото изречение: "Продажниците няма да се уморят да повтарят Лъжата – ние пък не трябва да се отказваме да повтаряме Истината!".

Ще припомня някои факти, за които вече съм писал в книгите си "Разговори за разузнаването" и "Изповед на шпионина", но ще добавя и премълчани детайли, за които не беше дошло времето, а мисля, че добавят цвят към вече известното.

През февруари 1991 г., когато все още бях първият главен секретар на МВР и депутат в 7-ото ВНС,

получих покана

от американската страна за едномесечно посещение в САЩ и поредица от срещи в Конгреса, Държавния департамент, ФБР, ДЕА (Агенцията за наркоконтрол). Тъй като вече имаше няколко случая на регламентирани, но неофициални мои срещи с представители на Централното разузнавателно управление, включително с директора по операциите Ричард Столц, аз очаквах, че може да бъде направен опит за неофициална среща с мен по време на престоя ми във Вашингтон. В тази връзка поисках и проведох срещи с министъра на вътрешните работи Христо Данов и президента д-р Желю Желев и изложих своите съображения при такава евентуална покана. Знаейки, че д-р Желев вече бе изпратил лично писмо до Збигнев Бжежински

с деликатен "намек", че при новите отношения между нашите държави САЩ по един или друг начин биха могли да съдействат за коригиране на създалото се в католическия свят неоправдано негативно отношение към България около несъстоятелните обвинения за атентата срещу папата. Получих съгласие при евентуална среща и поява на подходяща обстановка да сондирам доколко това може да се случи.

Предположенията ми се потвърдиха. На втория ден след пристигането ми в хотела във Вашингтон получих покана за "приятелско събиране" в "моя чест" на следващия ден в дома на директор Столц. На "партито" присъстваха 7-8 души и по разбираеми причини няма да споменавам имена освен факта, че между тях беше шефът на отдела за СССР и Източна Европа. Обстановката беше абсолютно неформална и това позволи, естествено,

да “вкарам”

темата за папата

Съобщих, че българският посланик във Вашингтон Огнян Пишев е предложил на д-р Желев във връзка с десетата годишнина от атентата под негов патронаж в София да се проведе международна среща, организирана от американския професор Алън Уайнстайн, на която официално да бъдат поканени Дими Паница – зам. главен редактор на сп. "Рийдърс дайджест", поканил и разпространил в милионен тираж лъжите на Клеър Стърлинг, тя самата, Пол Хенци – бивш резидент на ЦРУ, журналистът Малвин Клайб от американската телевизия и още няколко от активните участници в антибългарската кампания. Както и очаквах, това съобщение беше прието със смях и коментар, че аз най-малкото като професионалист не мога да очаквам подобен подход да даде нещо разумно и положително за България. Съответно споделих своята идея за международна кръгла маса, отново под патронажа на българския президент и с поканването на отговорни представители на разузнавателните служби за обсъждане на темата "Накъде след падането на Стената?". Реакцията на Ричард Столц бе, че ако ЦРУ бъде поканено като "участник", а не като съорганизатор, сигурно ще приемат поканата.

Припомням, че през април следващата година (1992) тази среща се състоя при участието на 29 чужди делегации. Официална делегация на ЦРУ нямаше, но това е друга тема.

Няколко дни след връщането ми – в края на февруари – началото на март,

домашният ми факс през нощта – имаме 7-часова разлика във времето със САЩ - изчука двуметров факс. Изненадата ми бе фантастична. Текстът съдържаше дума по дума свидетелските показания на някой си професор Гудман на закрито заседание на сенатската комисия по разузнаването, която е трябвало да даде съгласие за назначаване на Робърт Гейтс за директор на ЦРУ. Проф. Гудман аргументирано твърдеше, че Гейтс не трябва да бъде назначаван, защото грубо е политизирал и манипулирал информацията, която се докладва на американския президент. И като доказателство подробно илюстрира твърдението си със създаването на "българската следа" в атентата срещу папата.

Категорично ясно бе, че текстът е автентичен, но бяха взети мерки да не може да се проследи откъде е изпратен факсът и кой го е направил. Нямаше начин това да е официална реакция на повдигнатия от мен въпрос на "партито" във Вашингтон, но бе несъмнено, че е резултат на разговора ни на чаша бърбън. Дали изпълнителят е имал санкция да го направи, или е действал по собствени подбуди, за мен остава без отговор до днес. Най-вероятно е да го е направил не

“заради хубавите

ми очи”,

а да е един от вътрешните критици на Робърт Гейтс и на неговите методи на работа и да е решил да помогне на разобличенията на смелия професор Гудман.

Сигурно ще трябват много страници, за да възпроизведа текста на факса в неговата цялост, но ще си позволя да включа няколко реда:

"Като зам.-директор по информацията и анализа и зам.-директор на ЦРУ

Гейтс се бъркаше

по всеки ключов разузнавателен въпрос през 80-те години или защото си позволяваше неговите презумпции да се налагат над доказателствата, или защото политизираше доказателствата...

...Гейтс беше особено активен да дава на шефовете си това, което те искаха. Когато директорът на ЦРУ Уилям Кейси поиска за президента Национална разузнавателна оценка, която обвинява Съветския съюз за международния тероризъм, Гейтс лично ръководи проекта.

Когато Кейси поиска разузнавателна оценка, обвиняваща Москва за заговора за убийство на Йоан Павел II, Гейтс лично подбра анализаторите и продиктува заключенията! Гейтс винаги обслужваше патроните си."

Факсът пристигна в изключително подходящ момент - повече от два месеца преди 10-ата годишнина от събитията на площада пред катедралата "Св. Петър" в Рим. ТРЯБВАШЕ ДА ВИДИ БЯЛ СВЯТ и да придобие публичност!

Но как?

Ако се беше появил материал от "ченгето" ген. Бояджиев, призовал от трибуната на Великото народно събрание колегите си "да не отварят кутията на Пандора" с досиетата, масираният отговор отново щеше да бъде "опитват се да замитат следите". Трябваше да използвам услугите на доказан и утвърден журналист (журналистка), който по подходящ начин да изложи фактите. При това мое участие не трябваше да се проектира по никакъв начин най-малкото защото това щеше да генерира неизвестни последици за човека, който бе изпратил факса. Имах нещо предвид, но реших да потърся съвет от човек, доказан специалист в такива дела. Става дума за бай Димо Станков, шеф на отдела за активните мероприятия в българското разузнаване. Като член на правителствената комисия за защита на името на България срещу скалъпения процес в Рим той организираше и координираше

нашата реакция

в местните и чуждите средства за масова информация. Последвах съвета му и на лична среща през март 1991 г. връчих двуметровия факс на съответния журналист.

Още отсега искам да дам отговор на евентуални въпроси за неговата самоличност. Вече съм на доста години, жив и здрав, без никакви симптоми за деменция или алцхаймер, но отговорът ми е, че от момента на предаването НЕ МУ ПОМНЯ НИТО ИМЕТО, НИТО КАК ИЗГЛЕЖДА! И още едно уточнение. Не е високоуважаваният от мен безспорен владетел на перото и фактите Кеворк Кеворкян, с когото се запознах много години по-късно! Ако го познавах, сигурно щях да се изкуша да му го предложа. И фактът, че той взема интервю с Гудман чак през 2003 година, т.е. 12 години по-късно е категорично доказателство, че не знае за факса.

Така...

Факсът стигна до точната личност в подходящия момент – февруари 1991 г. Започнах да чакам реакция и така и не я дочаках. Просто никаква реализация.

Публикация НЕ СЕ ПОЯВИ!

Очевидно някой реши, че тази новина не трябва да става публично достояние точно тогава. Бяха години на бурно политическо противопоставяне и отново се търсеха доказателства за "българска следа" из всички архиви на специалните служби, за да докажем на света колко сме добри и колко лоши са били предишните. За съжаление, на гърба на България.

За мен имаше три възможни обяснения:

- сработил е инстинктът за самосъхранение и материалът е останал в чекмеджето на журналиста, за да се появи допълнен и разширен с нови разкрития трийсет години по-късно;

- подготвен е силен разобличителен материал, но поради "неподходящия политически момент" е останал в касата на главния редактор;

- и най-малко вероятното, но възможно - бай Димо е решил, че моментът не е "подходящ" за този разобличителен материал. По същото време се появиха подходящи книги от чужди автори.

Случаят за мен бе първото сериозно разочарование от родната журналистика, но не уби амбицията ми да продължа да "дълбая" по темата.

Две години по-късно с микрофон и камера на БНТ се озовах в кабинета на декана на Джорджтаунския университет проф. Алън Гудман.

По всички показатели той отговаряше на характеристиката на професора, чиито показания се съдържаха във въпросния факс. Цялото интервю с него можете да прочетете в книгата ми "Разговори за разузнаването", но тук ще възпроизведа само последния "заковаващ" въпрос и отговор.

"- Проф. Гудман, последният ми въпрос се нуждае от известно въведение. Ще се върна повече от десетилетие назад, когато беше извършено покушение срещу папата. Спомняте си, че

България

беше обвинена,

че е била активната част в този заговор за убийство. Това не беше така. Сега е ясно, че не е било така. Когато президентът Рейгън номинира за поста директор на ЦРУ Робърт Гейтс, вие бяхте един от хората, които даваха показания пред Сената. Тогава споменахте, че някои от аналитиците на ЦРУ са били политически повлияни или политически мотивирани. Като пример посочихте заговора за убийството на папата. Междувременно България се промени. Сега говорим за друга България. Ние се върнахме в Европа, интегрирани сме отново в европейските и в световните структури. Президентът Желев написа лично писмо до Збигнев Бжежински с молба в качеството си на бивш съветник по националната сигурност

да изчисти името

на България

Да каже, че това е било манипулация, че България не е имала никакво участие в покушението, защото все още много католици в целия свят свързват страната ни със заговора за убийство. Ще се опитам да формулирам въпроса. Смятате ли, че...

– Вие ме бъркате с един друг господин. Познавам човека, с когото ме бъркате. Имаме същата фамилия.

– Значи съм объркал имената. И все пак бих искал вие като интелектуалец да отговорите на въпроса, който ще задам. Смятате ли, че би било редно човек или институция от американското правителство, които знаят, че България не беше замесена в покушението, да кажат това и да зададат добър тон за новите отношения между страните, да изчистят името на една страна от нещо, в което тя наистина не е замесена?

– Концептуално съм убеден, че това е правилно.

- Концептуално. Но смятате ли, че то е възможно на практика?

- Трябва да попитате държавния секретар или най-малко американския посланик в София."

Проф. Алън Гудман ми даде интересно интервю, но най-важното бе, че стана ясно, че трябва да търся друга личност – пак професор, отново Гудман, но Мелвин Алън. И ми трябваха още две години най-сетне да стигна лично до него. Все пак и все още преди края на изминалия ХХ век.

Но за това - в следващия брой...

Още за атентата, четете тук и тук.