Този така обикновен на вид гражданин, дълбоко потънал в мислите си, като че ли обзет от болезнено угнетение от живота, е един съвременен български мъченик. Това е Сергей Антонов, заснет през лятото на 2000 г. в автобус 84 в София, докато отива на работа на летището.

Извадих тази снимка от архива на в. "24 часа", защото се навършват 40 години от атентата срещу папа Йоан Павел II в Рим. Абсолютно невинен Сергей Антонов бе обвинен за участие в това злодеяние и прекара повече от четири години в италиански арест, откъдето излезе съсипан. Физически и психически.

На повечето кадри с него от 2000 г., които намерих в архива, се вижда как постоянно притиска лявата си ръка някъде под ребрата, сякаш изпитва непрекъсната болка.

Последните години от живота си Антонов преживяваше с пенсията от 160 лв., отпусната от парламента през 2002 г. На 1 август 2007 г. бе намерен в дома си, вече мъртъв от няколко дни.

Сергей Антонов си остава истинската жертва от атентата в Рим преди 40 години. Неговият морален убиец е същият човек, който не успя да екзекутира папата - Али Акджа.

Преди повече от 10 години, когато Агджа бе окончателно освободен, написах статия, в която предложих да съдим Али Агджа за клевета. Освен че съсипа живота на един невинен българин, Агджа омаза името на България с петно, което не можеше да бъде изчистено в продължение на десетилетия.

Тогава проф. Александър Янков, светла му памет, каза че няма смисъл от такова дело, защото у нас Али Агджа не би могъл да бъде привлечен като обвиняем, а в Международния наказателен съд трябва да чакаме 5 години. Това беше през 2010-а. Никога не бих дръзнал да споря, дори и задочно, с юридическо светило от световна величина като професор Янков. Но все си мисля, че 5 години не са кой знае колко. А и знам, че иначе ние, българите, тайно и явно се възхищаваме на държави, които никога не се отказват да преследват душманите си докрай. Пред паметта на всяка невинна жертва и още повече в името на България, не би трябвало да има давност.

*От фейсбук!