Най-негативен ефект върху подкрепата за новите политически сили ще окаже промяната на Изборния кодекс

Вотът за Слави Трифонов е силно емоционален, а не рационален и е бягство от действителността, казва политологът пред Мила Гешакова от в. "24 часа"

- Прогноза за предпочитанията на избирателите ще може да се направи през втората половина на юни, когато ще са видими резултатите от работата на служебния кабинет

- Логиката да правиш закони, които играят роля на предизборни обещания, е зловредна

- С какво ще запомним 45-ия парламент, освен с това, че е първият след 1989 г., който не произведе правителство, проф. Коларова?

- С усещането за хаос. Тук не става дума за липса на опит и професионализъм - много от депутатите на новите партии са публични личности с голям опит като парламентаристи и политици. Но начинът, по който работеше 45-ото народно събрание и по който се ръководеха пленарните заседания, беше в разрез с утвърдените процедури и традиции. Всеки път, когато председателстващите се опитваха да се придържат към досегашната практика, имаше бурни и непремерени реакции от страна на парламентарните групи.

- Двата големи въпроса за следващия вот според ваши колеги са избирателната активност и кой ще бъде първа сила. Какви са прогнозите ви?

- Това бяха големите въпроси пред социолозите и преди редовните избори, на които те до последния момент не дадоха отговор. Не знам дали ще имат отговори и преди тези избори.

Всички помним, че преди 4 април една агенция прогнозира, че БСП ще е първа и никой не предвиди, че ще е трета. В момента е рано за социологически сондажи, но може да очакваме всякакви спекулации преди 11 юли.

- Ще се простят ли БСП и “Има такъв народ” с част от електората си като вид наказание, че не съставиха правителство с мандатите, които им връчи Радев?

- Мисля, че най-негативен ефект върху подкрепата за новите партии ще има промяната на Изборния кодекс. Няма експерт или уважаващ себе си юрист, който да не критикува остро качеството на законодателния текст и начина, по който той бе приет. Дори Арман Бабикян, който е част от “отровното трио”, доста сдържано коментира промените в Изборния кодекс и призна, че те са с много дефекти. Колкото до решението за задължителното машинно гласуване, бившият говорител на ЦИК Цветозар Томов въпреки защитната си тирада по темата намекна, че може би при следващите избори то ще бъде отменено. Безспорен е аргументът, че европейските демокрации са се отказали от машинното гласуване, защото то дава възможност за манипулации. Промените в Изборния кодекс ще се отразят негативно на протестните партии особено ако Конституционният съд отмени част от тях. Разбира се, това са съображения, предполагащи рационален вот. Но истината е, че вотът за Слави Трифонов не е рационален, а силно емоционален и е вид бягство от реалността. По тази причина мисля, че съм ограничена да прогнозирам поведението на неговите избиратели.

- Дали надеждите, че избирателен район “Чужбина” ще вдигне подкрепата за “Има такъв народ”, който беше там първа сила след вота на 4 април, ще се оправдаят?

- Мисля, че на тези избори беше постигнат максимумът за допълнителни мандати, които гласуващите от чужбина могат да дадат на парламентарно представените партии. При следващия вот “Има такъв народ” може и да не получи толкова голямо предимство, каквото имаше на 4 април.

- Ще се възстанови ли от краха си на тези избори БСП? Възрастният избирател предпочете, вместо да я подкрепи, да си остане у дома в страха от коронавируса, докато вот през юли е освободен от подобно ограничение.

- В сравнителния анализ, който досега съм правила на редовните и предсрочните избори в България, съм установила, че служебните кабинети действат като буфер и обикновено омекотяват негативния вот срещу управляващите. Типичен пример е вотът за БСП през 1997 г., сравнен с вота за СДС през 2001 г. Всъщност и трите кабинета изкарали пълен мандат - Костов, Сакскобургготски и Станишев са наказани по-лошо от подалия оставка Виденов. И друг пример - през 1994 г. БСП спечели много след служебното правителство на Ренета Инджова, защото тя не се асоциираше с БСП. Затова, ако сега БСП приеме в служебния кабинет на Радев да има социалисти, това няма да им даде предимство. За тях е печелившо да има кабинет на президента Радев, в който БСП да не участва, защото след два месеца управление на служебното правителство избирателите вече ще гледат на президента като на управляващ и ще наказват и него в тази му роля.

- Печеливша ли ще се окаже позицията на ГЕРБ в тази ситуация? Единствени предложиха кабинет и премиер и показаха лицата, които ще осъществяват политиките им.

- Ако преди изборите и веднага след тях междупартийните отношения бяха по логиката “всички срещу ГЕРБ”, през последните две седмици Борисов следва стратегията “ГЕРБ срещу всички” нови или опозиционни партии с аргумента: “Ние управлявахме ефективно, сега ще видите какво ще стане!”. От тази гледна точка подкрепата за ГЕРБ в много голяма степен ще зависи от съпоставката на управлението на служебното правителство с управлението на кабинета “Борисов”. Хората ще сравняват както двамата министър-председатели, така и всеки един от ресорните министри.

ГЕРБ имат министри и зам.-министри, които много добре познават работата на всяко едно министерство. Те могат бързо да преценят провалите или пропуските в управлението и едва ли ще мълчат, ако служебното правителство не се справя. Големият въпрос е дали хората ще оценят това положително, или отрицателно.

За мен първата реална прогноза за динамиката на предпочитанията на избирателите ще може да се направи през втората половина на юни. Тогава служебното правителство не само ще е встъпило в длъжност, но ще бъдат видими първите резултати от дейността му.

- Неограниченият брой на секциите в чужбина предизвика и протести, защото всички знаем, че мнозинството от гласовете от Турция са в подкрепа на ДПС. Какъв ще е резултатът за вечния балансьор ДПС?

- По този пункт има сблъсък на два много ясни аргумента - БСП твърди, че това ще даде много голямо предимство на ДПС. Докато протестните партии твърдят, че през 2014 г., когато също не е имало никакви ограничения, гласовете за ДПС не са били повече. Това са взаимно изключващи се аргументи. Кой от двата е валиден, ще покажат само изборните резултати. Дотогава ще има остра предизборна полемика по темата.

- Следващите избори са важни за малките партии - има прогнози, че “Изправи се! Мутри вън!” едва ли ще прескочат повторно бариерата, че “Демократична България” е изпълнила максимума си и трябва да помисли върху своите послания, а патриотите със сигурност ще са в следващ парламент, но ако се обединят. Коя от тези прогнози има шанс да се осъществи?

- Вече казах, че дейността на този парламент ще ерозира подкрепата за всички протестни партии. Защото тези партии, водени от илюзията, че промяната в Изборния кодекс ще гарантира запазване и дори и повишаване на подкрепата за тях, се поддадоха на патологична, неуместна и зловредна амбиция да приемат максимално бързо поправките в него. Безспорно законодателството в 45-ото НС бе всъщност предизборна кампания. А логиката да правиш закони, които играят ролята на предизборни обещания, е зловредна. Въпросът е дали онова, което е вредно за държавата, ще се хареса на избирателите. Това е въпросът за малките партии и техните привърженици. Защото депутатите им се държат в парламента сякаш са на площада, същото се отнася и за законодателната им дейност. Докато основната задача на законодателите е да правят взаимни компромиси, докато се намери балансът. А какво се случи - всеки блокираше част от предложенията на останалите, заради което се получи една голяма недомислица.

- Ще се сбъдне ли прогнозата на премиера в оставка Борисов, че и бързият вот на 11 юли ще възпроизведе подобен, ако не същия парламент?

- Българският избирател обикновено изненадва. Преди 4 април всички говорехме, че ще има фрагментиран парламент, но българският избирател групира предпочитанията си и избра за фаворит “Има такъв народ”. Социологът Андрей Райчев дори обяви неговия лидер за новия цар. Но според мен краткият живот на 45-ия парламент много бързо показа, че царят е гол. Това ми напомня триумфалната победа на НДСВ през юни 2001 г. и срива на доверието в тях през декември същата година. Защото хората имаха много големи очаквания, а те им донесоха пълно разочарование само за три-четири месеца. Пълният мандат на кабинета Сакскобургготски, подписването на договора за присъединяване към ЕС и приемането ни в НАТО дадоха възможност НДСВ да се съвземе от началния шок.

- Ще има ли “Има такъв народ” подобна съдба?

- За добро или за лошо, 45-тото народно събрание не работи и месец, а “Има такъв народ” дори не състави кабинет. Би трябвало част от гласувалите за тях да са разочаровани.

- Ще има ли партньор ГЕРБ в следващ парламент?

- Мисля, че в следващия парламент ще има ефект на отрезвяването от новата партия “Има такъв народ”. Партията на Слави Трифонов нямаше време да покаже позитиви от престоя си в 45-ия парламент. Това обаче не означава, че останалите партии ще получат бонус.

- Какъв парламент да очакваме?

- Този въпрос можем да коментираме след 11 юли.

Визитка

Проф. д-р Румяна Коларова е завършила философия със специализация социология в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира в Лондон, Ню Йорк и Флоренция. 

Професор е по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърската програма “Европейска интеграция”.

Председател е на Българската асоциация за политически науки.

Секретар на президента Росен Плевнелиев (2012 - 2017) по връзките с гражданското общество.
Министър на образованието в служебното правителство на Георги Близнашки.