Нито едно действие на протестните партии в парламента не бе в полза на избирателите им в България

"Денят след утре", един от най-вълнуващите романи на XX век, е преведен на двадесет и пет езика, на немски заглавието е Ubermorgen. Авторът Алън Фолсъм разказва потресаваща история за безпощадна алчност и високомерие, как освирепели за власт социопати пазят главата на Адолф Хитлер, за да го възкресят и най-сетне хилядолетният Райх да възтържествува. Точно тази книга и никоя друга ми изниква в съзнанието всеки път, когато стане дума за проваленото 45-о народно събрание, доминирано от

сектантските речи на Тошко и Мая

Съставени от стари и до болка познати лица, партиите на промяната заложиха всичко друго, но не и промяна за светли бъднини. Нито едно тяхно законотворческо действие не бе в полза на избирателите им в България: данъкоплатците, пенсионерите, майките, дребния бизнес, творческата интелигенция…

Заеха се да променят Изборния кодекс, все едно от него зависи икономическата, социалната или културната политика. Вдигнаха заплатите и надбавките на депутатите, сякаш така ще просълзят от умиление гражданското общество. И много държаха да ни набият в главите, че са загрижени повече за българите извън страната, отколкото за тези вътре в нея. Понеже нали 52 хиляди гласа за Слави и 30 хиляди за "Демократична България" дойдоха тъкмо оттам. С други думи – одрусахме цялата круша в държавата, сега чакаме сърдитите сили извън нея да ни възцарят.

За момент спирам, за да припомня един покъртителен фрагмент от дописка на "24 часа" на Разпети петък. Заглавието е "България в конституционна криза, ако не поправят до сряда изборните поправки", но по-правилно би било, макар и да е недопустимо за информационен текст:

“Официално настъпи краят на парламентаризма”

Репортерите разказват в детайли за хаоса при прибързания ремонт на Изборния кодекс, дело основно на "Има такъв народ", подкрепено от БСП, ДБ и бандата на Мая Манолова. Пишат, че запазили старото правило гласуването в чужбина да е само в секции на територията на българските посолства и консулства. В същото време отменили с аплодисменти параграфа, който ограничава в държавите извън ЕС да се разкриват повече от 35 секции. И не се разбира как хем можеш да си гласуваш където си искаш, хем е задължително да си в посолство или консулство.

Сега следва най-якото: "Объркването бе забелязано от народни представители, но така и не бе поправено. Дано бъде счетено за редакционна грешка и бъде поправено в текстовете, които администрацията ще подаде към "Държавен вестник", изрази надежда в кулоарите лидерът на ДБ Христо Иванов."

Горките чиновници! Как да разберат коя от двете "редакционни грешки" се очаква да поправят, за да угодят на "строителите на съвременна България", без да попадат под ударите на закона за държавна измяна, редактирайки гласувани от парламента параграфи?

За какво изобщо милеещите за справедливост влязоха в такава битка? Никой не оспори изборите на 4 април, явно кодексът е действал демократично, по каква логика тогава решиха, че е по-честно българите да гласуват с машини? Не поставя ли това решение в дискриминация инвалидите, възрастните, необразованите? Айде, пет пари не дават за експертите на кабинета "Борисов", ама да бяха поискали становище по тия съкровени казуси поне от гражданските организации! Що за тъпотия сътвориха

с надеждата, че през юли двойно повече умопомрачени фенове на Слави ще му осигурят абсолютно мнозинство и ще му спестят усилието да преговаря с други лидери за коалиционно управление?

А пък градската десница, този самоотвержен борец срещу

корупцията

и шуробаджанащината, още от вратата внесе не закон за лобизма или за лустрация, а промени в регулацията на таксиметровите услуги. С едничката цел да върне приложението за споделени пътувания "Юбер", което се управлява в България от близки до кръга "Капитал" бизнесмени. Същото "Юбер", което бе забранено със съдебни решения у нас, в Белгия, Германия, Словакия, а "Дойче веле" съобщи, че в САЩ негови шофьори са отговорни за около 6 хиляди сексуални посегателства и 19 смъртни случая през 2017 и 2018 г. Ей тоя "Юбер" искат да върви тук, дето и без това полицията и съдебната система не работели.

Да не говорим, че от истеричния натиск на Христо Иванов и Николай Хаджигенов за закриване на специализираното правосъдие

ще се възползват само големи длъжници

като олигарсите Прокопиев, Божков и сие. Работещите хора у нас, техните родители и наследници едва ли ще усетят вятъра на тая промяна и някой ден ще се питат кое й е демократичното на тази България.

От Татяна Дончева, като от един съвременен Робин Худ, очаквахме да вмъкне поправката "Иванчева 1", защото някак не е редно да спаси само онеправдания Ванко 1. Но времето май няма да стигне за такъв акт на справедливост.

Не жалко, зловещо и цинично е, че срещу досегашото статукво се изправят обикновени злобни реваншисти и лобисти, юрнати да градят утопичен свят, угоден единствено на техните спонсори. Денят след утре за тази нова площадна номенклатура ще настъпи, когато несъгласните умрат.