Софийската зоологическа градина навършва 133 години. Тя е връстник на дядо ми.

Аз израснах край нея, около Спортната палата и националния стадион "Васил Левски". Ревът на лъва, тръбенето на слона, лаещият кикот на хиените, вълчият вой и маймунските крясъци цепеха нощта толкова ясно, че често се усещах като жител на зоопарка.
Жирафът беше мечта на баща ми, която той не доживя. Жирафът е животно - символ на въображението. Не случайно, шопът, който според националния ни фолклор е емблема за липсващо въображение, казва при първата си среща с жираф “Е, нема такова животно!” (И как да го има, като “От Витоша по-високо и от Искъра по-дълбоко нема!”)

Липсващият жираф в София символизира липсващото въображение у българските лидери - тема, която от 25 април 2005 г. насам имаме несекващи поводи да обсъждаме. Защото на тази дата - след членството ни в НАТО и подписването на Европейския договор - приключи преходът към демокрация, след който вакуумът от изпарилото се въображение не роди нито една нова национална мечта.

Дали някои следващи избори ще доведат пастирите на жирафа при нашите деца, преди те да са хукнали към хоризонта, след мечтата си за жираф...

(Соломон Паси публикува този пост във фейсбук с линкове към фейсбук профилите на Атлантическия клуб в България и сайта на "24 часа" и с двете илюстрации по-долу.)

Алберт Айнщайн: Работата е единственото, което дава реална стойност на живота.