"ЧОВЕК ЗА ЧОВЕКА Е БЪЛГАРИН"

Използвам този стих на Левчев за заглавие, защото няма нещо, което по-вярно да отразява това, което се случва в България през последните седмици. А това дойде, след като бях убеден в Ивандинковото: "Бих обичал своето отечество, ако нямах съотечественици"... Защото всъщност българинът на последните избори гласува не "За", а "Против"...

Против жена си, която харесва Бойко Борисов, против мъжа си, който ходи като Бойко Борисов да играе в неделя футбол в махалата. Децата гласуваха против патриархата, но понеже не могат да обърнат гръб на родителите си натовариха с тази задача Слави Трифонов. Комунисти гласуваха за Мая Манолова защото тя им е илюстрация за техните погубени идеали със социалните си обещания. С една дума - българинът се върна в своето неизживяно детство и гласува срещу възрастните и узрели хора. Защото детството не разбира от уюта, който има.

Детството просто въстава срещу родителя. И понеже Бойко Борисов по всичко олицетворяваше бащата с поведението си, те му обърнаха гръб. Защото той, като загрижен баща ще прати самолет да докара блудните синове от Англия, ще прати самолет да спаси двама шофьори от арабските страни, пленени от мюсюлманите и подготвени за заколение, ще прати самолет или от Бургас да вземе артист, или от Москва режисьор - помолен от Вежди Рашидов... Кой баща няма да си прибере децата, блудните синове, разблудните дъщери... Има една стара поговорка: "Храни куче да те лае"... Нещо такова се получи и сега на изборите. Не, че не трябва да се гласува за други партии, за други представи... Но да се гласува на инат... Дали пък този народ, когато му построиш път не си е казвал: "Този намеци ли ще ми прави. Значи иска да ме вкара в пътя. Кой, мене ли ще вкара този в пътя" - и хуква през тротоара, защото стадото може само да пресече пътя, но не може да ходи по него.

На принципа: "Всички напреки, аз - на кестерме"... Този текст няма амбицията да се занимава с национал психологията на моя народ. Изведнъж си го нарочиха Бойко Борисов, че не бил на тяхното интелектуално ниво. И, слава Богу... Че не бил чел колкото тях. Аз не се сърдя на тези, които не са ми чели книгите - те си имат свои вкусове, приоритети. Не всеки чете художествена литература - има юристи (слава Богу пак, не всички са като Татяна Дончева и Мая Манолова), които четат своята професионална литература. Но хора, които са от поколението, минало задължително през "Винету", "Синовете на великата мечка", "Капитан Немо" да се отвърнат три пъти от... своето детство.

Страхът да си признаеш, че си бил дете съществува във всеки от нас. И то е защото не искаш да си признаеш пред внуците, че си бил дете. Признайте си, те, внуците и без това няма да ти повярват. Колкото ние вярвахме на родителите си, че са били деца, толкова и нашите деца ще ни повярват. И всичко това ни накара да се отвърнем, да повярваме на откровено неадекватни психически - Слави, Мая, Таня, Николай и едно нещо с арменско име... И всичко това, защото не искаме да си признаем оня атавистичен модел за измъкване от властта на родителя... Само че, за разлика от Бойко Борисов, който се държи като баща, останалите просто с поведението си и похотливи действия само показват желанието си да ни станат бащи, пожелавайки нашите майки. И не бих се учудил, ако за автентичност Мая и Татяна си пуснат бради и мустаци някой ден. Някой ден...