“С вируса ми беше трудно да се движа, изморявах се, задъхвах се, нямах сила”, споделя тя

“Гладна съм за нови победи - от световно, от олимпиада”, признава шампионката

Няма противник, достоен да се изправи срещу хъса на 23-годишната ни шампионка по борба Биляна Дудова. Дори COVID-19 успя да я извади от строя само временно. Спортистката пребори вируса и се завърна на тепиха още по-силна, като доказа, че е кралицата на европейската борба. На първенството на Стария континент във Варшава Биляна демонстрира надмощие над противничките си и на финала съкруши рускинята Вероника Чумикова, като за четвърти път стана европейска шампионка при жените.

“Щастлива съм, че успях. Гладна съм за нови победи. От световно първенство. От олимпиада”, каза пред “168 часа” Дудова.

Всъщност това е петата европейска титла за Дудова, която има и европейско злато при девойките (2018). Отрано тя познава и свиква с опияняващия вкус на триумфа, като влиза в победна серия и само през 2020 г. трябва да се задоволи със сребро в Букурещ. Готвейки се още по-настървено за следващото състезание, през декември е повалена от COVID-19 и пропуска световната купа в Белград, като в нейното навечерие дава положителен тест.

“Беше ми трудно да се движа, изморявах се, задъхвах се, нямах сила”, признава Биляна за преболедуването на вируса.

Благодарение на силната си воля тя успява да се справи с това изпитание и да се върне в отлична форма.

“Трябваха ми 3-4 месеца. Доста трудно беше. Много тренировки и усилен труд. С дисциплина и характер всичко се постига”, сигурна е спортистката.

Проличава, че е положила страхотни усилия, като става първа още на турнира “Дан Колов”. Няколко дни по-късно на европейското в полската столица оставя респектирани рускините, чийто треньор през последните две години е Симеон Щерев - човекът зад успехите на Станка Златева.

Тайната на Дудова срещу рускините е проста - тя е българска лъвица и дори не мисли за възможността да загуби битка.

“Аз съм истинска българка и се боря докрай - категорична е пред “168 часа” Биляна. - Моето желание за победа не ме е предало никога. До последната секунда знам, че ще спечеля.”

Шампионката стремглаво гледа винаги към върха и обича да стои на него, но е имала и своите моменти, които са я сваляли долу. През май 2019-а, след като в началото на годината е спечелила третата си европейска титла, тя прави опит за самоубийство в момент на афект, като прерязва вените си.

“Сринах се - не скрива след това Дудова. - Възстанових се трудно, близките ми помогнаха. Преживяла съм трудности в живота си, но успях да се справя.”

Тя не разкрива причината за своята криза тогава, тъй като е от личен характер. За щастие, преодолява и това, битката със себе си, изправя се и продължава.

Най-неизлечимата рана и най-тежкото изпитание за Дудова е загубата на нейната майка, която почива точно на Коледа и по времето, когато момичето тъкмо е започнало да тренира борба.

“Тогава се отказах от всичко. Нищо не исках да правя. Беше ми много тежко - разказва шампионката. - Определено оттогава Коледа вече не е същата за мен. Не е като преди. После си казах, че трябва да продължа и да се боря заради майка ми. По онова време мама не знаеше, че тренирам, защото й бях казвала, но тя вече беше много болна. Винаги ще помня, че беше усмихната, обичаше ме много и винаги правеше добро на хората.”

И Биляна е щедра на жестове към другите. Веднъж купува и подарява на по-млада спортистка борцовки, когато момичето я пита дали продава такива. Дудова си спомня за времето, в което самата тя тренирала с кецове, и като видяла момичето, пожелала да й направи този подарък.

За първи път Биляна влиза в залата за борба на 13 години. Дотогава е тренирала плуване и карате, но нещо й е липсвало в тези спортове. Семейството й не било заможно и в един момент тя трябвало да се откаже от определени неща, за да продължи развитието си в спорта.

“Живеех в Нови Искър и пътувах до София. Трябваше да сменям поне два транспорта - маршрутка, автобус - спомня си Дудова. - Понякога не съм имала всичко, което съм искала. Може би е било за добро. Със сигурност ме е направило по-силна. Днес успявам да се справям сама и да имам това, което искам.”

Отначало започва да тренира при Емил Будинов класическа борба, продължава подготовката си при Бюлент Бехчет, а после и при Асен Куманов, като под неговите наставления печели първа републиканска титла. Скоро след това спортистката заминава за Норвегия, където живее в приемно семейство и се състезава за местен клуб в продължение на две години. Става шампионка на Северна Норвегия. И как иначе... Печели всички състезания, в които участва там.

Ходи на училище и на тренировки. Научава езика. Накрая все пак трябва да се прибере в България и малко преди да си тръгне, разбира, че семейството, при което е живяла, е злоупотребило с нея. Съпрузите са получавали доста пари, за да остане при тях, докато тя по никакъв начин не е разбрала за това. Треньорът й също не знаел. Все пак Биляна не го приема навътре и си казва, че е спечелила от престоя си и е натрупала ценен опит.

Според нея най-неприятното нещо, което може да сполети един атлет, са физическата болка и контузиите. И въпреки това е категорична, че би излязла на тепиха с всякаква болка, каквото и да й струва.

В моментите, в които някога е имала колебания относно своя път в спорта, винаги си е припомняла коя е и какво иска да постигне, че не може да предаде себе си. Когато изпита нужда, чете от своя молитвеник, който винаги носи със себе си. Така както никога не забравя да сложи в багажа си и трибагреника, развяван от нея много пъти под звуците на националния химн.

Биляна не е галеница на съдбата, а кален в трудностите воин. Научила се е да вярва и да се бори, за да получи. И получава. Всяка своя победа и триумф тя посвещава на майка си.