Слави и неговото шоу може да имат временно висок обществен рейтинг, но нямат никакъв политически потенциал

Страшно много ми се иска да избягам от политическата тема, обаче не е лесно, особено когато Слави Трифонов цака 11-годишното статукво с шампионка по шах. Няма начин да се избегне, както няма и смисъл да си мерим произхода, средата, приятелите и симпатизантите.

На прима виста се сещам най-малко за четирима мъже в активна възраст с достойно образование, чудесни семейства, специализации и магистратури в чужбина, но по-важното е, че са хора с огромен опит, завидни знания и умения.

Ръководят големи структури,

плащат заплати, развиват бизнес в различни посоки, стратези са, езици говорят всякакви, намират изходи там, където ги няма, в контакт са с партньори в Европа, САЩ, Близкия изток.

По цял ден им звънят други бизнесмени, за да искат съвет и помощ, те са колоси в своите области. А Слави избута пред себе си състезателка, спонсорирана от Васил Божков. Жалко е някак.

Не че е оправдано или обективно да виним когото и да било за обкръжението, възпитанието, целеполагането или вкусовете му, но избирателите са силно озадачени, не спират да питат: защо лидерът на "Има такъв народ" не отиде при президента да вземе и светкавично да върне мандата за управление? Защо не пое лично отговорност за решенията си? Хора и след прекаран инсулт излизат навън сами! Не е кой знае какво да се подиграваш на Борисов за менискуса, а да клинчиш заради дископатия.

Както и да е, всеки си решава как и кога да се изправи пред предизвикателствата. Големият проблем не е в прешлените, патериците или дюстабана, а в драматичното разминаване на схващанията относно отговорността и каузата.

Ако беше лесно, всички щяха да стават народни водачи и да упражняват героична риторика, обаче не е. Политиката не е за всеки.

Когато гражданите избират своите представители, очакват от тях да се справят с трудностите, да прилагат разните му там политически трикове, дипломация, да ползват експерти, каквото могат да правят, но да вършат работата, за която са пратени в Народното събрание.

Да видим какво свърши групата на Тошко Йорданов досега. Още в изборната нощ втората по големина сила обяви, че няма да влиза нито в преговори, нито в каквито и да било отношения с ГЕРБ, БСП и ДПС. Защо ли? Защото те се били окопали във властта от дълги години, нищо добро не са направили, станали символ на корупцията и подмолните схеми, източили жизнените сили на държавата.

И хоп! Стигаме до парадокса

В политиката не съществуват вечни приятели и вечни врагове. Тя е игра на компромиси, диалог, надлъгване, поставяне на условия, търсене на консенсус, подмолни игри, заблуди, провокации, залози... Ако те е страх от мечки, не влизаш в гората.

Не го казвам аз, казал го е Хенри Джон Темпъл, трети виконт Палмерстън или лорд Палмерстън, живял в края на XIX век. Ръководил отбраната и външната политика, на два пъти избиран за министър-председател на Обединеното кралство, от 1807 г. до края на живота си през 1865 г. е в управлението на една от най-великите държави на планетата. Точният цитат от речта на този мъдър човек пред Палатата на общините на 1 март 1848 г гласи:

"Ние нямаме вечни съюзници и нямаме постоянни врагове. Нашите интереси са вечни и постоянни, и тези интереси са наши задължения, които трябва да следваме."

Слави обаче, който

едно време е ходил на кино с Бойко Борисов,

пял е на тържествата на мафията, а днес слуша съветите на червения шаман Андрей Райчев, вади калкулатора, пресмята резултатите и обявява: "Не може да стане!" И точка!

Как да не може, бе? С протестния си вот хората поискаха анти-ГЕРБ коалиция. Това е мисията, няма друга! ИТН, БСП, ДБ и Отровното трио съставляват мнозинство, което изтиква старото статукво в пълна изолация. Какъв политик е този, който не знае как да оглави бунта, който възпява?

Ако шотландецът Александър Флеминг се беше заребрил като Трифонов през далечната 1928-а, нямаше да открие пеницилина и сега високият водач кьорав антибиотик нямаше да види срещу коронавируса. Качествата на отделната личност се мерят по спечелените битки, все пак, не по изпетите кавъри.

Навремето в гимназията имах отвратителна класна, ще я нарека за краткост другарката Д - преподаваше по алгебра и геометрия. Страшен тиранин, мразеше децата, особено тийнейджърите, мразеше училището, дори себе си. Идваше със счупен крак в гипс само и само да ни тормози, пратеник на Сатаната беше. Брутално изпитваше всеки ден целия клас – половината на дъската, останалите решаваха задачи на първите чинове. Звяр ви казвам!

Живеехме в непрестанен ужас, мъчехме се да поправим внезапни двойки и тройки, които заплашваха да намалят драстично срочните ни оценки, а те се явяваха ключови критерии за формиране на бала и за кандидатстването в университети и институти. Тази проклета даскалица си играеше със съдбите на гимназистите за свое собствено перверзно удоволствие.

Лично аз винаги съм била Съева дупка на математиката, горкият ми баща буквално изпадаше в крайни състояния от нерви при добронамерените си опити да ми обясни логиката на задачите. Нищо не помагаше, аз си оставах пълен провал и това е!

Един ден другарката Д се изправи, пусна мефистофелската си усмивка и ни метна ръкавица в лицата: "Ще ви дам - каза - задача от математическата Олимпиада за 10-и клас. Който я реши, получава директно шестица за срока и повече може да не ми влиза в часовете!"

Признайте, че е примамливо! Дори за пълни математически неудачници като мен. Но имаше нещо особено плашещо и отблъскващо в изражението на другарката Д, направо смразяваше кръвта, пък и вече познавахме подлата й същност на действаща вещица. Досетихме се, че е намерила най-отвратително засуканата и гадна задача на света и иска да ни изпържи като цаца.

Затова повечето постъпихме разумно и сведохме безславно глави. Само четирима вдигнаха ръце, още им свалям шапка за куража – двама решиха задачата, двама не успяха. Другарката писа на успелите шестици, както беше обещала, но другите получиха гръмовни двойки и бяха подложени на жестоки унижения до самия край.

И така ние осъзнахме каква е цената на риска, защо едни умове превъзхождат други и какви качества са нужни, за да надвиеш Годзила. Слави и неговото шоу може да имат временно висок обществен рейтинг, но нямат никакъв политически потенциал. И през ум не им минава, че ръководството на държавата не се свежда до вдигане на депутатските заплати и дебелашко заяждане от парламентарната трибуна.

Шахматисти също не са, след като проиграват цял управленски мандат – това птиче един път каца на рамото.