Държавен глава да падне в бой – такава привилегия даже Африка вече твърде рядко предоставя на своите най-свирепи и горди чеда. Президентът на Чад Идрис Деби, който управлява страната повече от 30 години, а миналата седмица спечели с близо 80% изборите за пореден 5-годишен мандат, беше убит в сражение с бунтовническите сили в северните части на страната вчера. В най-добрите традиции на чадийската пустиня, той обичаше да води битките си и да стреля по враговете си лично.

През август 2019 г. го снимах в Хартум как влиза триумфално в залата заедно с южносуданския лидер Салва Кир и етиопския премиер Аби Ахмед. Тогава тримата бяха гаранти на споразумението за поделяне на властта между военни и цивилни в Судан след свалянето на дългогодишния президент ген. Омар ал Башир. И макар по това време Аби Ахмед да беше звездата в залата (после и Нобел за мир даже получи), наблюдавах повече Идрис Деби. Чадийският лидер отиде да поздрави седящия в едно от креслата на първия ред Садик ал Махди – бивш премиер на Судан, лидер на партията "Умма" и имам на суфитския орден Ансар. Бележита фигура в суданската история, който почина преди няколко месеца.

Всъщност именно тоя възрастен мъж с къносана в червено брада и бял тюрбан е първата важна фигура, която Идрис Деби среща по пътя на бягството си от Чад през 1989 г. Бягство, което не след дълго ще се превърне в победоносно завръщане. Тогава Садик ал Махди е за втори път премиер на Судан, а Деби се спасява в Дарфур от вманиачения президент на Чад Хисен Хабре, който го е нарочил за превратаджия. След престой в суданската столица Идрис Деби продължава към Тобрук в Либия, където го очаква самият Муамар Кадафи.

Либийският лидер от години изглежда обсебен от идеята да контролира Чад. Дори влиза с войски там. Интервенцията на Либия в съседната страна официално се базира на претенции над ивица земя, широка около стотина километра – т.нар. ивица Аузу. Но това е само претекст. Кадафи преследва друга, много по-амбициозна цел оттатък 15-ия паралел. Налагайки военното си присъствие в северната част на страната, полковникът се цели в правителството в Нджамена. Той иска да включи Чад в своята сфера на влияние, дори да го интегрира напълно. След поредния преврат през 1978 г. даже се обсъжда проект за създаване на чадийско-либийска федерация. Това вече би позволило на неудържимия либийски вожд да продължи своето проникване към сърцето на Африка.

Всичко това безпокои много страните от региона, но най-вече Франция. През годините Триполи и Париж водят спорадични битки на чадийска земя, но така и не стигат до открит и пряк военен сблъсък.

Заради французите Кадафи все не успява да получи каквото иска в Чад и след края на т.нар. Война на тойотите се оглежда за някой нов перспективен играч, на когото да заложи. Идрис Деби изглежда подходящ за целта. Изключително смел воин, когото Хисен Хабре е направил началник на Генералния щаб на чадийската армия заради умението да води битки, включително и срещу либийците. Славата му се носи из цялата страна, войниците го боготворят и президента Хабре започва да го гледа с подозрение. Дали този смел войник няма да му вземе мястото? След време отношенията им се изострят и Деби трябва да се спасява в Судан, преди да е станало твърде късно.

В същото време обаче Хисен Хабре, наричан Африканския Пиночет, вече ужасно дразни французите. Разбира се, не защото е главорез, а защото все по-често си позволява неуважение към Франсоа Митеран и в зачестилите си маниакални изблици става все по-малко ефективен за интересите на Франция. Разнопосочните интереси на Париж и Триполи в Чад скоро ще се срещнат. И точно Идрис Деби ще се окаже ненадейно основната фигура в този международен гамбит.

Кадафи е неуморим в интригите. Той измисля чудесен план, за да промотира новия си чадийски фаворит. Избира да направи това чрез двама свои колеги - дългогодишни африкански сатрапи, работещи тясно с Париж. Генерал Гнасингбе Еядема в Того и Блез Компаоре в Буркина Фасо. През май 1990 г. либийският лидер изпраща в Ломе своя външен министър Ибрахим Бишари да ходатайства за Идрис Деби, след което совалката продължава в Уагадугу. И в двете столици е направена връзка с представителите на френските специални служби.

Когато през есента на 1990 г. Идрис Деби се завръща в базата си в Дарфур, той вече има сериозна подкрепа – политическа, финансова и военна. Нищо не го спира да тръгне на щурм към чадийската столица Нджамена. Хисен Хабре се опитва да го спре по пътя, но губи битката и бяга в Сенегал. На 2 декември Идрис Деби влиза тримфално в столицата, приветстван от френския посланик Франсоа Жендро.

Следващите години няма да са никак лесни, но Деби ще жонглира умело между интересите на своите първоначални ментори в Триполи и Париж, демонстрирайки все по-добри умения в самостоятелните политически игри. Никога не престава да бъде воин в прекия смисъл на думата и на няколко пъти се налага да се завърне на бойното поле. Понякога не трябва да ходи много далеч, а просто да излезе на улицата пред президентския дворец, стреляйки с танкове по бунтовниците.

Справя се с гражданската война в страната, сключва споразумение със съседен Судан. А след смъртта на Кадафи и политическия крах на Саркози, Деби е този, който решава най-авторитетно проблемите в района на Сахел. Обявява неотстъпна война на групировката Боко Харам, изпраща военни части в Нигер и Мали в помощ на французите, които след падането на Кадафи започват да се сблъскват с все повече проблеми в района. Идрис Деби става довереният и надежден партньор и за САЩ, и за Израел. Шефът на Сахел!

Не знам колцина извън Чад ще жалят горко за него. Повечето му съседи - някогашни зловещи актьори на местния терен - сега са или екзекутирани, или свалени от власт, трети вехнат в изгнание. Французите със сигурност ще усетят липсата на Идеис Деби и вече трескаво кроят спасителни планове.

В чадийската столица има пазар, който хората наричат „Хисен избяга”, иронизирайки бягството на предишния държавен глава. В Нджамена никога няма да има пазар, който да се казва „Идрис избяга”, зарича се Деби. И в това отношение той удържа на думата си, умирайки на родна земя в битка.

От фейсбук