Надделяването в спора за това, къде да заседава Парламентът - в старата сграда, или в бившия партиен дом е нищо повече от заявка, от знак, че нововлезлите (да не казвам новоизлюпените) депутати са станали такива, за да си мерят онези работи.

Първи си ги размятаха като аргумент пред камерите обяснявайки, че вече са претърпели, не случайно казвам ПРЕТЪРПЕЛИ, първа победа над ГЕРБ. Защото не се знае като печелиш какво губиш в случая. Явно още не са осъзнали, че са депутати и продължават безсмислените си протести отвън. Нещо като слон в стъкларски магазин. Нещо като партизанин на бал при английската кралица. По нещо напомнят на Хрушчов, тропайки с обувка по катедрата в ООН. Аз не съм антикомунист. Но комунистите ме направиха такъв. Поне предишните комунисти имитираха някаква идеология, докато "дамите лидери" в новия Парламент не знаят на кой Бог се кланят и заради това го правят непрекъснато.

Вероятно не знаят един прост исторически постулат обаче, а, именно - половината на поклона е надупване. И взависимост от обслужвания персонал можеш да се окажеш добре "обслужен", докато се врат там, където атовете се ритат... Физическите прилики само са отражение на духовното състояние на дамите. Румен Петков отблизо познава манталитета и порядките в спалните на подобни лидерки и, както се усеща, не нарушава дори той тишината от партийните им спални. Не зная колко тестостерон са побрали между бедрата си въпросните лидерки, но можеха да го използват по предназначение.

Но от всичко това може да се стигне до извода, че когато една жена мълчи в спалнята, тя задължително крещи на партийни събрания. И, така. Премествайки Парламента обратно в старата сграда не е свършена работа. Това е продължаване на заяждането. Но влизайки в тон с тях един "мужкаръц", както се пее в родината на турбофолка, просто показа, че и тестостеронът може да е от силикон...