Ще признаят ли Истанбулската конвенция?

По повод високата избирателна активност често чуваме дълбокомислени заключения, че ето на, пандемията не оказа никакво влияние, не се оправдаха очакванията за отлив, напротив, малко повече от половината избиратели отидоха до урните. У народа спонтанно и без ничия помощ се била събудила непримиримост към гнета. Разбира се, мисли от тоя сорт пълнят кошниците на протестните партии и се споделят от авторитети, които копнеят да захапят социолозите за грешните им прогнози. Всеки дърпа чергата в своята посока.

На пръв поглед тази история не звучи интересно, докато не осъзнаем, че става дума за прокарване на поредното внушение: здравите сили са се надигнали от само себе си, за да хвърлят оковите и да стоварят “Мечът на Зигфрид” върху прогнилата власт. Дори коментарите в западната преса, които се придържат иначе към фактите, водят до заключението, че българският народ най-сетне се е опълчил на

душманите си

Такова нещо наистина се случи, но отдавна, през 90-те, когато гражданите се обявиха против комунистическия модел и изразиха категорична воля за проевропейско управление (1 889 825 души гласуват за президента Петър Стоянов през 1996 г., 2 223 714 избират ОДС през 1997 г.) Днес е феноменално, че над половин милион избиратели подкрепят не нов модел, а телевизионно шоу срещу статуквото. Защо?

Колкото и критики да заслужава съвременният българин заради разстроената си ценностна система, той не се вмества в образа на безхаберен чалгар-неудачник, страдащ от шизофреничен гняв. Именно пандемията, засегнала цялото човечество и променила напълно живота на планетата, е истинската причина за тежките вътрешни противоречия в нашата страна. Тя изостри страховете, пося паника, недоверие и отчаяние, замъгли трезвата преценка на много хора. С любезното съдействие на няколко партии, разбира се.

“Маските са,

за да мълчите,

а не за да ви пазят.”

Всички сме виждали този плакат на протестите миналата година и го отдаваме на неподражаемия креатив на демонстрантите, но малцина са прочели, че това всъщност е един от последните постове във фейсбук на нашия колега Милен Цветков. Напълно съзнателно площадните бойци, начело с президента Румен Радев, употребиха тази сентенция в борбата с политическия враг и “изпържиха” мозъците на своите последователи. Лидери и активисти лично гориха маски, оплюваха социалната дистанция и мятаха яйца по сгради, чиито ремонти плащат с данъците си. Бързо и ефективно канализираха страховете от пандемията, защото те идеално съвпаднаха с непосредствените им цели.

Благодарение на тази поанта Мая Манолова престана да бъде кръстницата на Костинбродската афера, никой не помнеше, че Татяна Дончева е предлагала законодателство в полза на мутрите, не питаха „Отровното трио“ кой го плаща и защо си присвоява протеста, нито защо пускат парчетата на Слави и “Ку-ку бенд”, при положение че тях ги няма. Край кладата на световната конспирация всички са честни и прозрачни, важното е гневът и омразата да владеят масите.

На последната права на предизборната кампания обаче се случи нещо любопитно, “Демократична България” рязко се дистанцира от прогресивния антиправителствен фронт. На идеологическия й завой повлия вероятно включването на уважавания учен д-р Александър Симидчиев в листите. В “Референдум” по БНТ представителката на коалицията Антоанета Цонева влезе в челен сблъсък със знаменосеца на безсмъртните доцент Мангъров, че не си слага маска. Христо Иванов също внесе покруса, след като в края на март се появи в Нова тв, за да каже, че е против отварянето на ресторантите.

Дългата ръка

на вечерното шоу. Колкото и пленителни да бяха площадните акции, през цялото пандемично време се чудехме откъде са се навъдили толкова безразсъдно смели българи, нехаещи пред ужасната заплаха, че и обидени от мерките, с които държавата се мъчи да им опази живота и здравето. Загадката се разплете чак в изборната нощ, когато анализатори обясниха успеха на “Има такъв народ” със системните проповеди по 7/8 TV срещу антивирусната политика на кабинета “Борисов”. Без значение дали става дума за самата болест или за ваксините, посланието е било едно:

За Бога, не вярвайте

на властта!

Да вземем “Вечерното шоу на Слави” от 12 май 2020-а, когато всички са още в шок. Водещият съобщава, че разполага с обръщение на депутат в австрийския парламент към канцлера Себастиан Курц. “Видеото е преведено - казва Слави Трифонов. - Ще ви го пусна, защото смятам, че други медии няма да го пуснат.”

Фокусът на въпросната реч е Швеция, австриецът пита защо, след като скандинавската страна не затваря нищо и никого, там не отчитат повече заразени и починали от Австрия, в която има локдаун.

Щеше да е сензационна реч, ако не бяхме доживели до 1 април т.г., когато шведите отчетоха 8441 нови случая на инфекции и отложиха разхлабването на мерките до май. И 7/8 ТV щеше да е

балансирана,

ако беше уточнила, както направи Дойче Веле, че за разлика от повечето европейски държави “Швеция е голяма и рядко заселена”. Бунтът срещу мерките и маските цяла година се стеле като мараня в медията на Слави, в предаването на заместника му Тошко Йорданов “Студио Хъ” гостува проф. Андрей Чорбанов.

На 5 март, малко преди да се разболее от коронавирус, инфекционистът обяснява, че ваксинацията върви зле, ваксините са опасни, “държавите помогнаха да ни тестват безплатно”, “трендът е да се вменяват страхове” с новините за новите щамове… Интересно е дали днес “Вечерното шоу на Слави” и подгласниците му от площада си дават сметка за тънката струна, на която са играли, за да влязат в парламента. Още е рано да ги питаме дали имат потенциал да управляват, наистина ли ще затворят “Марица-Изток” 2, както се заканва енергийният им експерт, и ще признаят ли Истанбулската конвенция. Важното е какво показва анализът им: към благоденствие ли тласнаха българите, или към гибел?