През август 1982 г. на българо-турската граница арестуват италианските “шпиони” Фарсети и Тревизин

Паоло Фарсети и Габриела Тревизин са влюбена двойка - той е разведен и е на 34, тя е на 27 г. Паоло е тосканец, работи във фирмата "Леболе" в Арецо, но е и синдикалист от UIL - профсъюзът, който се свързва със социалистите. Запален е по фотографията и пътешествията. Паоло предлага на любимата си пътуване из България. Двамата влизат в страната в края на август 1982 г. с туристическа виза. На излизане, на границата с Турция ги спират. Претекстът на българските власти е порцелановият сервиз за чай, купен от Фарсети няколко дни по-рано, за който се изисква плащането на високо мито.

Двамата обаче се възпротивяват

Властите ги откарват обратно до хотела им за по-подробни проверки. Конфискуват им фотоапаратите и паспортите, запечатват и вратите на колата им. Българите подозират, че сред негативите на снимките на Фарсети има и такива на военни обекти на границата. Двамата италиански граждани са арестувани за шпионаж, който по българския наказателен кодекс се наказва със затвор до 20 г. Италианското посолство в София се опитва да получи информация за двамата, а междувременно техни роднини пристигат в страната с надеждата да ги видят.

Едва на 26 октомври, или два месеца по-късно, Мауро, братът на Паоло Фарсети, получава разрешение да разговаря с него в участък на милицията. Мауро разказва, че брат му бил блед, изплашен, с подути и зачервени очи, и че му казал, че го държат затворен в подземие, в което лампите светели денонощно. Мауро разбира, че на брат му не са доставяли кореспонденцията му, пращана чрез посолството в София. Когато идва време да го отведат, брат му изпада в криза и започва да крещи, че не е шпионин.

Всичко става в пъти по-сложно, когато в Рим е арестуван Сергей Антонов по обвинения за съучастничество в атентата срещу папата. Като

ответен знак

България блокира операциите по освобождаването на двамата италиански граждани. В навечерието на 3 март започва процесът срещу Фарсети и Тревизин. Съдията Михаил Менев обяснява, че в съдебните документи се намира и снимка на планиметрията на корабната база в Бургас, както и подробно досие за смяната на охраната на границата с Турция до Малко Търново. Съвсем неочаквано за всички, Габриела Тревизин заявява пред съда, че "се признава за виновна за това, че е обидила българския народ, и че е извършила престъпление, което никой няма право да извършва срещу друга страна". Инициативата обаче не била нейна, Габриела дошла в България само за ваканцията си. "Знам, че не мога да искам нищо от българския народ, но знам, че съдът ще разбере намеренията ми - не исках да обиждам никого, не исках да правя снимки. Моля софийския съд за прошка и милостивост", казва тя. Мнозина си задават въпроса - Фарсети и Тревизин шпиони ли са?

Тревизин обяснява, че не разбира от тайни служби, но че си дала сметка, че приятелят й Паоло бил заинтересован да разбере кои са авторите на атентата в Болоня (на 2 август 1980 г. на гарата в Болоня загинаха 85 души и бяха ранени 200. Смята се, че физическите извършители

идват от крайнодесни групировки

Истинските му поръчители обаче са неизвестни и се предполага, че са от средите на организираната престъпност и бивши агенти от тайните служби - бел.авт.).

В. "Кориере дела сера" определя Паоло като човек, който се хвалел с познанството си с Личо Джели - шефа на тайната масонска ложа P2, и че бил по-скоро шпионин дилетант. Когато българските съдии го питат защо е снимал военната метална мрежа, той отговаря, че тя имала "особен чар". В крайна сметка прокурорът Атанас Атанасов решава, че Фарсети е шпионин, работещ за

тайната масонска ложа P2

Той обаче иска за Фарсети наказание наполовина на максималното предвидено за това престъпление, а за Тревизин "по-ниско наказание, много по-ниско, минималното". Или с други думи, 15 години за Фарсети и 5 за Тревизин.

"Габриела е добро момиче, което Фарсети е отмъкнал от близките й". Атанасов цитира и латинското мото: "Онзи, който се покае, е почти невинен". Въпреки че никое покайване не е в състояние да промени характера на престъплението, допълва Атанасов.

Нервите на Фарсети обаче кипват най-вече след думите на Атанасов за семейството на италианеца. "В Италия събират пари за издръжката на жената и децата на Фарсети, които той е оставил, за да ходи по чужбина с друга жена". "Приемам всичко, но не и това. Ако ме обидиш още веднъж по подобен начин, ще те размажа. Децата не се пипат, разбра ли?", крещи Фарсети и процесът заприличва на фарс.

Едва през април 1983 г. българският съд се събира, за да реши каква ще е присъдата. "Вярвайте ми, и аз съм другар. На тези снимки няма нищо особено. Не съм шпионин, но ако тези снимки причиняват болка или огорчение, то тогава моля за прошка и разбиране. Ако можех,

бих се подложил

на лоботомия"

В крайна сметка идва и денят на присъдата. За българския съд Тревизин и Фарсети са двама шпиони, действали в съучастничество с цел да предадат на други държави и организации информации с военен характер, обект на държавна тайна. Съдът осъжда Габриела Тревизин на 3 г. затвор, а Паоло Фарсети на 10 г. и 6 месеца. Наказанието е потвърдено и на втора съдебна инстанция. През май 1984 г., успоредно с подобряването на дипломатическите отношения между Рим и София, Габриела Тревизин е освободена за добро държание от сливенския затвор. През септември 1984 г. е освободен и Фарсети от софийския затвор. Когато каца в Италия, той казва, че въпросните снимки не били правени от него, че имало и изфабрикувани фотографии, за да се подкрепи обвинението за шпионаж. При завръщането си в Арецо Паоло е посрещнат от малцина свои съграждани, защото никога не е бил кой знае колко популярен в града си.

През май 1991 г. Паоло Фарсети умира при катастрофа на магистралата Е45, близо до град Форли. Той е спрял в аварийната лента със своята "Алфа 164", когато го помита тир.