Лолова се сломява, след като умира съпругът й Славе.
Усмихва се, защото синът й забранява да е тъжна

Сатиричният театър. Тя е примадоната на сцената, публиката не може да й се насити. Грее в светлините на прожекторите. Той е в приглушената светлина зад кулисите и в сянката на декорите. Театър-майстор. Грижи се за реквизита. Син на уважавания шеф на ателието за декори в Народния театър и в операта, ценен от най-големите сценографи.

Славе се влюбва в темпераментната и необуздана Татяна и решава, че ще я покори. Първо трябва да я поядосва. Излиза му добра възможност. За постановка, в която тя играе секретарка, именно той приготвя стола, на който трябва да сяда. И винаги го слага така, че да друсва всеки път, щом актрисата се намести в него. И така шеговито започва техният флирт.

В началото тя му заявява, че е малък за нея, макар да е по-голям с пет месеца. Той пък й занася паспорта си на сцената, за да докаже, че майка му го е родила, преди украинската рускиня да роди нея.

Обичаната актриса помни как, когато майка й била ядосана, винаги й казвала, че е много висока и няма къде да си намери мъж.

“Славе е по-висок от мен”, с радост е отбелязвала щастливката в любовта.

Влюбват се за дни, защото сякаш усещат, че им предстои малко повече от половинвековна любов и отдаденост един на друг. Може би се страхуват, че няма да им стигне.

Сърцата на Татяна Лолова и на нейната голяма любов Светослав Светославов - Славето туптят в един ритъм в продължение на 56 години. В момента, в който на Коледа неговото спира (26.12.2018), тя остава опустошена. С половин сърце. До последно се надявала на чудо.

“Славето - такъв, какъвто го имаме сега... слаб като Дон Кихот. Легнал на лявата си страна в края на дясното легло, което винаги е било негово. С лявата си изящна китка беше обгърнал грациозно дясното си рамо. Дясната се е плъзнала по крака на стола, който е до леглото му, и сякаш казва: “Това беше! Нищо не е имало! Харесах те, обикнах те, взех те!

...

- Животът е хубав - каза ти тези дни!

Танче, живее ми се!” (Из автобиографията “Дневници и делници”)

Мъката я сломява и актрисата отслабва драстично. За всички е видимо, че не е същата без своя съпруг, с когото бяха заедно в добро и лошо.

Лолова дори отказва да говори за него, защото се натъжава, а синът й е забранил да бъде тъжна. Повтаря й, че хората са свикнали да я виждат усмихната и тя е длъжна да излъчва радост и надежда. И Лолова се усмихва, но празнината у нея остава...

“Славе, защо си тръгваш? Боже, пази го!

Колко...

Нищо не знам в къщата. Ти поправяше всичко. Аз само те обичах, но не можах да го покажа, Славе, колко си можещ... Колко неща не си споделял...”

805 дни без Славе изтрая голямата актриса, а душата й го последва на 806-ия.

Малцина знаят, че Лолова е разведена и има един неуспешен първи брак. Самата тя си го признава, като вижда, че Шърли Темпъл и други звездни дами не се срамуват от това. За първи път е булка през 1958 г. С група приятели заформят няколко любовни двойки помежду си. С най-доброто и най-скромното момче от групата два пъти отиват на кино по приятелски без другите и полека-лека им харесва да са само двамата. Евелин - хидроинженер, умен и сръчен. Дори пише няколко сценки с изключително чувство за хумор за новосформираната млада сатирична група на Татяна Лолова, Кольо Анастасов, Хиндо Касимов и т.н.

Със сценичната фурия се женят и отпрашват на пътешествие с мотор към морето. С вятката даже обикалят почти цяла България.

Напук на клишетата Татяна се разбира отлично със свекърва си. Актрисата дори е споделяла, че може би, ако не е била майката на Евелин, с него са щели да се разделят много по-бързо. Или изобщо да не се. Свекървата почива, а след нея разводът е неизбежен. Протича съвсем кротко.

Когато повечето хора узнават за първия неуспешен брак на Лолова, бързо осъждат “втория опит” със Славе като някакъв екстравагантен каприз. Само че двамата с удоволствие остаряват заедно и удържат на брачните си клетви.

“Славе го обичаха всички, а аз го взех. При всичкото нямане, което съм имала, съм извадила късмета да имам точно този човек. До мен винаги.”

Сватбата е през 1963 - годината, в която се ражда и синът им Сава. Любовта им се оказва вдъхновяваща и изведнъж даже става модерно актриси да се омъжват за театър-майстори.

В същото време двамата нехаят, защото са съсредоточени в своето щастие. И се радват на сина си, макар и в началото да го гледат в кувьоз, защото се ражда в 7-ия месец. Самата Лолова е обяснявала, че от нетърпение и мерак бързала да го роди. В същото време, преди да срещне своята голяма любов, актрисата изобщо не си се представяла като майка. Смятала, че няма да я бъде. Славето пък искал цели 10 дечица, само че след трудното раждане на първия им наследник жена му му казала: “Другите 9 - без мене”.

При раждането актрисата успяла да ядоса акушерката, защото, когато тя й съобщила: “Честито, момченце е!”, получила отговор: “Знам”.

Тогава нямало ехографи, но когато за първи път бебето помръдва в нея, Лолова си казала: “Ох, на мама момченцето, да ми е живо и здраво!” Със Славе кръщават сина си на големия актьор Сава Огнянов. Гордият баща обича да повтаря на жена си, че двамата са отгледали един добър човек. Радвали се от сърце и на двамата си внуци Сава и Матео.

- Искаш ли?

- Да

Други думи били излишни за Татяна и Славето. Единият винаги довършвал мислите на другия на глас.