Миналото лято се зачетох в тия ръкописни спомени на Елисавета Багряна, които се пазят в Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий". Сетих се за тях, тъй като днес се навършват 30 години от смъртта на поетесата. Вечната и святата, както я наричаха по името на стихосбирката й, излязла през 1927 г.

"В живота на всеки дълговечен човек има години забравени, като че не са били, потънали някъде в небитието. - Така и в моя живот има години, неотпечатани с нищо в паметта ми, но има години, дни, часове и мигове, които и днес са пред очите ми и вътре в мене - живи, ясни до най-малките детайли и вълнуващи, както в своето далечно време. - Такава в моя живот е година 1927. Тя е изпълнена с толкова полюсно контрастни събития и преживявания ("Дни черни и бели"), че ако се напишат като белетристика, и читатели и критици ще кажат: - невероятно, измислено, неправдоподобно! - Но за правтоподобност в творчеството мислят писателите и критиците, а животът не се грижи за това..."

През същата тази 1927-а Елисавета Багряна и нейният любим Боян Пенев вече живеят заедно. Преди това тя е отишла при него, облечена в бяла рокля с бледорозова кастронена шапка и ръкавици в същия цвят, а той, виждайки я прошепва: "Ти си като видение от друг свят". Но в реалния свят той все още е съпруг на нейната приятелка и колежка Дора Габе. Затова Багряна очаква с нетърпение датата 15 юли 1927 г., когато е насрочено бракоразводното дело на Боян и Дора. Самата Елисавета Багряна вече се е развела. Още малко и всичко ще се нареди. Само че 20-ина дни преди заветната дата Боян Пенев съвсем неочаквано умира.

Гледам ръкописа й толкова години по-късно и си мисля: Била е абсолютно права! Животът нехае пред нашето чувство за правдоподобност.