Триумфът на актрисата и жалките набези на прашасалите инквизитори

Знаете ли вие каква сила беше вестник “Култура” едно време? Звезда на смъртта! Мордор!

Вездесъщ критерий за изкуство и талант!

Коскоджамити режисьори и драматурзи трепереха като листа, отронени от силен вятър, и се молеха Богу горещо да не им оплюят там премиерните спектакли. Разгромна статия в “Култура” сякаш пускаше токсичен газ в салоните, който злоради културтрегери разнасяха навред, цитирайки с доволни усмивки смразяващото остроумие на инквизицията.

Някои помнят, други днес дори не могат да си представят как преди да пуснат чуждоезичен филм по телевизията, първо излизаше критик и някъде към десетина минути разясняваше режисьорските похвати, посоката на внушенията и метафорите. Все едно съобщава прогнозата за времето, но е само до кръста и без ярък фон, за да не се разсейва излишно вниманието. Не че ни мислеха лошото, просто по време на социализма хората лесно се объркваха, имаха нужда високи интелекти да ги напътстват как точно да възприемат това, което виждат, за да не се губят в догадки и погрешни изводи. Разбира се, имаше и културен дебат, ценителите спореха на маса за стойностите на пиесите, филмите и книгите, но единственото място, където такива теми носеха сертификат за достоверност, бе вестник “Култура”. Отбележи ли зоркото око на Копринка Червенкова, че режисурата е слаба, представлението е посредствено и скучно, драматургията объркана, сценографията постна, актьорският състав бездарен – край! Дори легендарни народни любимци се сдухваха.

Но онова време неусетно изтече, настъпи ново хилядолетие на технологии и иновации. Екзотиката изостави пътя на коприната и плъзна по сергиите, дългите кадри в киното изчезнаха, романтиката и динамиката се сляха в хармония, хуморът изтъня, целият свят стана сцена, рапът получи награда за музика, публиката се превърна в най-висш критик. Днес, ако ще самата Немезида да прави дисекции на опростенческите послания и да громи първосигналното мислене на масите, “Умирай трудно” си остава най-гледаният филм на всички времена.

Някои екзекутори от миналото обаче отказват упорито да се примирят с епохата, ритайки с крака, продължават да дърпат чергата към прашасалите си тронове и да настояват с пяна на устите, че критериите им за високо изкуство все още са валидни, безкомпромисни и изконно верни. С този невероятен феномен се сблъска младата Мария Бакалова в своята родна страна.

Не една, цяла армия Копринки я нападна! Погнусени, обидени, целите в синини от ударите на актьорското бездарие, те крещят: “Какъв Златен глобус? Каква БАФТА? Луди ли са да я номинират за Оскар? Та тя си показва га-щи-те-бе!!!”

От своя вехт пиедестал госпожа Червенкова усилва още торнадото, присъждайки на Мария нивото на читалището в “Меден рудник”, отбелязвайки, че всяка уважаваща себе си актриса би отказала непристойната роля в “Борат”. Чакайте! Не! Не се сещаме за млада, красива и безспорно талантлива актриса, та камо ли българска, отказала роля в холивудска продукция. Нищо де, щом така е казала Червенкова…

“Единствената ми утеха е, - признава с болка журналистката, - че поне нея не я наградиха, защото тя е абсолютно дъно.” Как не са взели предвид експертизата й в американската филмова академия, нямаме обяснение.

Да не говорим за учителя на Бакалова от НАТФИЗ, режисьора Иван Добчев, който блесна като изгнил тенекиен покрив.

Само дето чрез Държавен вестник не се отказа от своята ученичка. Сигурно би я замерил с пепелник, ако я докопа някой ден.

Докато тук хиените съскат, популярността на българката расте, мейнстриймът я понася на крилете си, а скандалната й роля във въпросния масово одумван филм й донася антинаградата “Златна малинка” за най-лоша актриса.

О, радост! О, “кефлийско настроение”, както казва философът А. Доган. Копринките изпълзяват отново, весели, засмени – ето, казахме ли ви, че е боклук, бе! Не се сещат да погледнат в Гугъл списъка на “Златните малинки” и да се уверят, че де що има световни звезди, все са лауреати на позорния приз - от Фей Дънауей до Джулия Робъртс.

На фона на тези хиперактивни изблици на ненавист Мария научава новината, че е номинирана за Оскар, на снимачната площадка на нов филм. Режисьорът нарежда да спрат камерите и й съобщава пред целия екип.

А Педро Паскал (не кой да е, самият Мандалорец), пише развълнуван в туитър: “Моментът, в който твоят екранен партньор получава номинация за “Оскар”!” Ние продължаваме напред, българската злоба и завист не е от вчера, нямаме ненаказан ум или талант. Тук успехът на един нанася удар по цялото национално самочувствие, а пред гнева на войнстващата посредственост дори гласът на Райна Кабаиванска заглъхва.

Ако това ще ви успокои, не сме сами, светът е пълен с комплексари. В тяхна чест американският драматург Артър Милър е написал: “Не познавам и един критик, който да е достигнал до същността на каквото и да било”.