Ген. Тодор Бояджиев, работил за българското разузнаване повече от 30 години, в своята последна книга "Шпиони с нежни имена" описва аспекти от живота на жените - разузнавачки от няколко поколения. В интервю за Марина Петрова от БТА ген. Тодор Бояджиев посочва и кои са значимите, но забравени по една или друга причина български разузнавачки.

- Генерал Бояджиев, казвате, че за жените в разузнаването би трябвало да се напише обемиста енциклопедия, не само една книга, защо и колко според Вас жени от разузнаването могат да попаднат в тази енциклопедия?

- Не по-малко, отколкото мъже. Вече е издадена енциклопедия на шпионажа от английски автори, която е някъде към 800 страници, издадена е и на български език преди десетина години. По същия начин може да се направи енциклопедия с основен акцент - жените.

Досега темата беше пренебрегвана, създаде се неправилното впечатление, че жените са инструмент на разузнаването и най-вече са били използвани като примамка, за да се трупа компрометиращ материал и опит за вербовка на представителите на така наречения силен пол. Това е нечестно отношение. Жените са били винаги равностойни по резултатност в работата си, независимо за коя държава и за кое разузнаване са работили. В основната си част те са действали, ръководени от патриотични подбуди. Разбира се, имало го е и другото - контраразузнаването много обичаше и обича да използва т.нар. "компраматериали", за да притиска хора, които иска да привлече на своя страна. Но това не е характерно. Опитът ми показва, че жените са равни на мъжете и понякога ги превъзхождат.

- Авторът на предговора на книгата проф. Андрей Безруков казва, че в някои отношения жените имат предимство, защото разбират по-добре човешката психология, по-общителни са и по-бързо овладяват изкуството на превъплащението, т.е. на влизането в роля...

- Точно така, той е абсолютно прав. Но след като го цитираме трябва да отворим скоба и да кажем кой е той. Той е руски разузнавач, който повече от 20 години със съпругата си Елена Вавилова живее с американски, канадски и френски биографии. Те имат две деца, които дори нямат представа, че в жилите им тече руска кръв. В резултата на предателство, преди десет години те са били арестувани в САЩ, впоследствие са върнати в Русия срещу възможността на Скрипал и семейството му да се изсели в Англия. Това разбира се не е прецедент, много такива размени са правени през годините. В случая е интересно, че през последните десет години след връщането в Русия, двамата минават в резерва и започват да се изявяват в други граждански професии. Тя става една от най-нашумелите руски писателки. Преводът на нейната книга на български език е със заглавието "Висш шпионаж", а Андрей Безруков, възпитаник на няколко университета, включително и Харвард, е един от най-активните и търсени анализатори в руските медии. Така, че за мен е чест той да бъде автор на предговора. За тяхната история, описана в книгата, в Холивуд е направена телевизионна поредица от над 70 серии, а сериалът е излъчван в продължение на шест години.

- Разказвате за разузнавачката Кръстана Янева, която остава в сянка, защо?

- Кръстана Янева е антифашист, през 1943-1944 г. работи за руското военно разузнаване в системата на "Червеният оркестър". През Втората световна война това е мощната разузнавателна мрежа на Съветския съюз в окупираната Западна Европа по време на войната. Тя е изпълнявала куриерски функции в Германия, заловена е, съдена е от имперския съд и след това е гилотинирана. В Берлин, в дома в който е живяла и днес има мемориален знак. Всяка година в деня на нейната екзекуция признателните немци поставят цветя. В София също е имало такава плоча, но в началото на деветдесетте години на миналия век е премахната. По време на войната тя не е работила като комунистка, а като антифашистка в битката с нацизма. Филмът за нея не е пускан по екраните, и тази мистерия, свързана с битките в БКП по онова време, е описана много добре в книгата. Филмът е прашасвал в киноархива, но все пак е запазен и може да бъде видян днес в интернет.

- Има ли други българки - разузнавачки, с огромен принос, но забравени от историята?

- В книгата има отделна глава за Ирен, която е българка нелегалка, живяла и работила във вражеска на България държава по време на Студената война. Днес тя е жена на зряла възраст, с деца и внуци, но никога не е пожелала да застане в светлините на прожекторите. Затова тя с нейната история в книгата се появява само с оперативния си псевдоним.

- Кое е най-драматично за жените в професията на разузнавача - това, че подлагат на изпитание семействата си заради дълга към професията ли?

- Определено, но те са приемали професията, като инструмент да осъществят дълга си към родината. Тази професия е много важна, защото работи за защита на националния интерес. Както знаем, националните интереси между държавите не винаги съвпадат, затова разузнаването със своите методи и средства защитава всеки един национален интерес. Разузнаването е не само миналото, но и професия на бъдещето. И в момента всички държави се разузнават и имат своята агентура, но със съвременните технологии. Разузнаването е инструмент, скалпел. В ръцете на убиец причинява смърт, в ръцете на опитен хирург води до спасяване на живота. Затова водещо в тази професия е националният интерес, моралът и контролът.