При прехвърлянето от въже на въже той вероятно не е застанал солидно, подхлъзнал се е и е паднал, казва Георги Имов

Шерпите почти не подменят въжетата с нови, като разчитат, че и този път няма да се скъсат

Георги Имов е един от доайените на алпинизма у нас. Роден през 1936 г., той е допринесъл много за развитието на планинското катерене. Правил е поредица от изкачвания в Татрите, Памир, Алпите, Южна Америка. Участник е в българската експедиция “Еверест 84”. Именно той е човекът, който се опитва да държи Христо Проданов буден по радиостанцията, като му казва: “Ице, ти си голям българин. Не заспивай! Хора тичат към теб!” Преди 3 г. "168 часа" за първи път разкри, че Имов е човекът зад известния глас. От 1953 г. той е планински спасител, а по-късно става инструктор по спасяване. В този брой Имов коментира трагичния инцидент с Атанас Скатов и модните днес комерсиални експедиции, които често завършват със смърт.

- Г-н Имов, вие сте един от най-опитните алпинисти на България. Какво мислите за инцидента с Атанас Скатов, който загина на 5 февруари?

- Не вярвам да добавя нещо ново към така наречените комерсиални експедиции, които имат не особено дълга предистория. По въпроса за инцидента със Скатов вече се изказаха известни алпинисти. Но не изпитвам и ни най-малко съмнение в думите на словенския алпинист Томаш Ротар, който е бил част от тази експедиция. Той съобщава за сериозни проблеми. Стари въжета и липса на палатки са част от множеството пречки в подобни изкачвания.

Според мен

има две причини, които може би са помогнали за инцидента

с Атанас Скатов. Първо, на тези комерсиални експедиции стремежът да се използват нови въжета е малък, защото старите почти не се свалят. Остават по маршрутите и често се настъпват с котките. Могат да бъдат наранени, но основното е, че не се подменят след всяка експедиция. Това е проблемът. Трасето, по което е минал Скатов, видно е имало стари въжета от предишни изкачвания, които може би той е използвал. Но аз дълбоко се съмнявам в това.

Вторият фактор е, че едно въже не е безкрайно дълго, то е от порядъка на 30-40 метра, което се закача на издатък на клин (скален зъб) и се завързва на възел в горния и долния край. А от него, също с връзка следва друго въже, което е по-нагоре. Те се снаждат и така алпинистите се катерят все по-високо. Участниците в такива експедиции вървят нагоре прикрепени към това въже с карабинер или с ексцентрик, още наречен жумар.

Това е такова съоръжение, което се плъзга нагоре, а при опит да паднете назад, то спира на въжето и алпинистът остава осигурен на парапета. Когато идва крайната точка, човек се откача от въжето с карабинера или жумара и всъщност

за момент остава без никаква защита

Веднага трябва да се закачи за следващото и така да върви нагоре. Вероятно в един такъв момент Скатов не е застанал солидно на двата си крака, подхлъзнал се е и e излетял надолу.

- Томаш Ротар заяви, че едва 5-10% от въжетата са били заменени с нови за тази експедиция. Разпознал и такива от 2018 г. по марката. Не трябва ли всеки екип да поставя нови въжета, за да се избегне рискът от подобни инциденти?

- Всички наши експедиции до Памир и Хималаите, на които трябва да се придвижваш по изградени въжета, всъщност се правят от участниците в експедициите. Това са истинските алпийски експедиции, а на комерсиалните това не се случва. Самите въжета на такава височина са твърде тежки и затова

шерпите се пазят, не изнасят оборудване

нагоре и не го превръщат в парапети, като разчитат, че старите въжета ще издържат и този път, а и те няма да се натоварват. Освен това пестят и пари, защото алпийските въжета са твърде скъпи. Целта е шерпите да носят по-малко багаж и каквото и да е друго нагоре.

- Има ли разлика в работата на шерпите по време на истинска експедиция и на комерсиална?

- Шерпите са два вида - носачи и сердари (водачи). Например ако една експедиция има 30 шерпи, поне един или двама са водачи. Те са по-опитни алпинисти, завършили истински алпийски училища. Носачите извеждат въжетата до определена точка, на която им е наредено от сердаря. След това изкачващите се алпинисти поемат тези въжета и си

строят парапетите за изкачването

Ако шерпите желаят да им помогнат, е отделен въпрос. В комерсиалните експедиции обаче е задължение на шерпите да разпъват въжетата.

В нашите български експедиции шерпи и алпинисти винаги са работили заедно. И няма нищо страшно в една палатка да общуват всички. Затова шерпът може да започне да строи палатка, а ти да му помагаш, защото е особено трудно в ураганна буря да опънеш този чадър, който може да излети заедно с теб. Имаме другарско отношение към шерпите и затова

българите винаги сме добре дошли в Хималаите

Част от организаторите на комерсиалните експедиции обаче вече нямат нищо общо с тези от 50-те години на миналия век - време, в което шерпите бяха образец на честност, всеотдайност и морал, благодарение на които бяха изкачени първите хималайски осемхилядници.

Сега всичко се диктува от фирми и шерпски колективи, които искат да натрупат бързи и лесни пари, без да се съобразяват изобщо с техническата подготовка на участниците, а още по-малко с качеството на предлаганите алпийски атрибути, които пазят членовете на тези експедиции.

- Според Томаш Ротар липсата на палатки на лагер 3 по време на експедицията с участието на Скатов е един от основните фактори за провала на атаката.

- В палатките обикновено е добре да са двама души, които да се разположат добре, да се събуят и да се разтрият. Ако могат да поспят. А в тези палатки на лагер 3 е имало по 7 души. Тоест и тук шерпите са направили икономия, за да не изнесат палатки нагоре. Освен това разбрах, че е имало някакъв проблем и с кислородното оборудване.

- Да, Томаш каза, че са били развалени регулаторите на кислородните маски, а тези на шерпите са били без проблем.

- Това значи, че шерпите отново не са си свършили работата. Няма как да са виновни алпинистите, защото те знаят как да ги използват. Преди експедицията през 1984 г., през декември 1983 г. аз и Христо Проданов преминахме двудневен обучителен курс как да боравим с кислородното оборудване по време на експедиция.

- Излезе информация, че Атанас Скатов е бил без пикел. Все едно войник без пушка. Това грешка ли е в подхода му?

- Скатов е започнал да се занимава с алпинизъм на 32 г. Тоест не от малък, което значи, че може да са му липсвали някои технически прийоми. От друга страна обаче зад гърба си той има сериозни изкачвания на осемхилядници. Трябва да отбележим, че

той има отлична височинна поносимост,

защото някои от хората просто не могат да прехвърлят определена височинна граница. Например някои спират на 5000 м и по-нататък не могат да продължат. Затова трябва да се отдаде дължимото на Скатов. Освен това той е един храбър момък, който прави нещо и осмисля веганската си ориентация.

Относно пикела обаче... За първи път чувам, че някой си е позволил да ходи в тези планини без пикели. За тези, които не знаят, това е нещо като кирка или търнокоп. Така изглежда. От едната страна има острие, а на другата има лопатка. Той служи и като бастун, на който се подпираш, вървейки нагоре като опора. При подхлъзване лягаш с него върху леда и забиваш острието. Така започваш да спираш ускорението надолу. Да се върви на такава височина без пикел, е равносилно на самоубийство.

- По време на разговора ни забелязах неодобрението ви към комерсиалните експедиции? Защо сте против тях?

- Защото в планината, която не е шега работа, влизат хора, които нямат опит, това са богати спонсори. Държа да подчертая, че

участниците в тези експедиции не са алпинисти,

а състоятелни люде с минимален алпийски опит. Разчитат изцяло на опита на шерпите, които във всеки един момент дирижират ситуацията по изгоден за тях начин. Искрено се надявам, че това не се отнася за всички шерпи. Несполучливите предишни сезони, особено и заради пандемията, показаха, че тези хора в момента се стремят към по-бързо забогатяване. Освен това комерсиалните експедиции са безкрайно вредни за природата. Ако видите снимки, ще забележите една върволица от хора, наредени един до друг, които се катерят по опънати парапети. Тези хора имат естествени нужди, което е невероятно замърсяване на природата. На 6000 метра например, навеждайки се да пия разтопен лед, съм виждал мазни петна. Най-малкото това е удар срещу природата. Ако гледате внимателно снимки от изкачвания, се вижда, че снегът е осеян с жълти петна от урина.

- Има немалко публикации по този въпрос, особено за Еверест, който тъне в отпадъци заради факта, че се е превърнал в нещо като туристическа атракция. Снимки показват стотици чували, оставени без надзор.

- Идеята на тези чували с боклуци е да идва регулярно хеликоптер, който да ги взема и извозва до сметище. Аз дълбоко се съмнявам, че това се върши както трябва. И именно затова повтарям, че комерсиалните експедиции нямат нищо общо с истинския алпинизъм.