Всеки трети умира, само 250 са го изкачили

Първите, които стъпват на него, падат в цепнатина, 4-ма спят в един спален чувал на -40 градуса, удря ги лавина, режат им пръстите на крайниците, за да оцелеят

Той е първият осемхилядник, покорен от човек, и първият, от който французин се спуска със ски

Bъпреки коментарите, че върхът, под който загина Атанас Скатов, е най-смъртоносният, фактите показват, че истинското гробище за най-опитните алпинисти всъщност е Анапурна. Всеки трети, опитал се да го покори, умира, а доскоро всеки втори остава някъде по склоновете му. Но технологиите и развитието на алпинизма промениха, макар и малко, мрачните цифри. Засега само 250 алпинисти са се изкачили, но около 100 са загинали. Алпинистите някак се страхуват от него.

Десетият по височина връх в света, извисяващ се на 8091 м, примамва екстремните спортисти със стръмните си зъбери, с предизвикателните маршрути, изискващи необичайни умения, но

честите лавини са основните препятствия към целта

Анапурна е първият осемхилядник, който позволява на човек да го покори, но още тогава показва, че може да е жесток. Богинята на реколтата, което означава името на върха, е изкачена за първи път през 1950 г. До хималайския осемхилядник стигат французите Морис Ерцог и Луи Ланшенал. Първоначално тяхната експедиция била към близкия, но по-висок Дхаулагири (8172 м). След 4 седмици безуспешни опити да го изкачат френските алпинисти се пренасочват към Анапурна. Двамата млади мъже достигат върха на 3 юни, без да използват кислородни бутилки. Слизането им обаче се превръща в истински ужас, продължил близо 2 седмици. Ерцог губи едната си ръкавица, което по-късно довежда до ампутация на пръсти. По пътя ги пресрещат други двама от експедицията - Гастон Ребюфа и Лионел Тере. Четиримата продължават надолу, но се спуска гъста мъгла и губят ориентация за пътя. Ланшенал пада в цепнатина, получава мозъчно сътресение и повлича и останалите със себе си. Налага се алпинистите да пренощуват там само с един спален чувал - при -40 градуса. Кошмарът им обаче не свършва дотук. Те са повлечени от лавина, която застига Ерцог и той

увисва на ръба на отвесна заледена скала

За щастие, го спасяват и всички по чудо оцеляват.

След като успяват да слязат полуживи в базовия лагер, докторът на експедицията Жак Удо е принуден да ампутира без упойка голяма част от пръстите на краката и ръцете на двамата герои, за да спаси живота им. Впоследствие Ерцог посвещава книга на този подвиг и я озаглавява “Анапурна”.

В нея французинът е категоричен, че върхът е най-смъртоносният. Причините за него са няколко. На първо място са постоянните лавини. Те правят катеренето много по-трудно и рисковано.

Алпинистите непрестанно трябва да са нащрек за възможните срутвания на скали, ледени блокове и снежни маси. За съжаление, никой не може да ги предотврати и инцидентите с тях непрекъснато вземат жертви.

Другата важна пречка по склоновете на Анапурна е честата смяна на времето. Планината е изключително студена с обилен снеговалеж през цялата година. На такава голяма надморска височина силните ветрове, достигащи до 100-200 км в час, придружени със снежни бури, мъгли и виелици, са най-честата заплаха за живота на алпинистите.

Дори за момент вятърът да е утихнал, ентусиастите са изправени пред още един проблем - предизвикателните склонове, груби, нестабилни, със заледени стени,

невидимите пукнатини

по тях крият непредсказуеми опасности. Заради тях много алпинисти завинаги остават в студените скали.

Високата смъртност и малкото успешни изкачвания се дължат и на трудния достъп до върха по време на извънредни ситуации. Географското разположение на планинския масив е огромен проблем за спасителните екипи, които не могат да стигнат до всеки участък. Това забавя спешната медицинска помощ, а в такива условия всяка минута е от значение. Наблизо няма болница дори ако някой успее да свали ранен човек от склоновете.

За разлика от Еверест или Лхотце добри водачи, които познават отлично маршрутите до Анапурна, също трудно се намират. Освен това базовият лагер е на 4130 м и самото стигане до него също е предизвикателство.

Особеностите на десетия по височина връх в света са му спечелили няколко различни имена: Дурга - недостъпна, Кали - черна (заради цвета на южната стена) и

Парвати - дъщерята на планините

В продължение на 20 г. след първото покоряване на Анапурна никой не се осмелява да поеме към опасния връх. Едва през 1970 г. британска експедиция прави второто катерене. 1978 г. е белязана от стъпването на първата женска експедиция. За да осъществят изкачването, дамите се подготвят близо 24 месеца, в които набират средства, като продават тениски с надпис: “Мястото на жените е на върха”. Те успяват да припечелят 60 000 долара, формиращи 70% от бюджета на американската експедиция. Освен това се допитват до психолози, които им оказват помощ в тренировките. В крайна сметка от Сан Франциско към мечтаната цел поемат 10 алпинистки. Да я достигнат, успяват само две - Ирене Милър и Вера Комаркова. Малко преди да изкачат върха обаче, те са принудени да използват кислородни апарати, защото, както разказват по-късно, усетили, че губят разсъдък.

Злощастно обаче завършва приключението за други две дами от експедицията. Вера Уотсън и Алисън Чадуик поемат към Анапурна, заредени с положителни емоции от победата на Милър и Комаркова. След като два дни радиостанциите им мълчат, двама високопланински водачи тръгват да ги издирват. Те обаче пристигат твърде късно само за да констатират, че двете са загинали - покосени или от леден блок, или от падащи камъни.

През онези години Анапурна става известна с това, че понякога се грижи за смелчаците, устремили се нагоре, а друг път ги унищожава. Година след успешната женска експедиция най-смъртоносният връх влиза в историята с невиждано постижение. На 30 април 1979 г. французинът Ив Морен се спуска със ски от 8091 м и оцелява. Никога преди това човек не го е правил от такава височина.

Въпреки това много известни алпинисти губят живота си на Анапурна. Иън Клъф, руският алпинист Анатолий Букреев, Кристиан Кунтнер и Инаки Очоа са само малка част от големите имена, останали завинаги по ледените склонове.

Междувременно обаче на 3 февруари 1987 г. двамата полски алпинисти Йежи Кукучка и Артур Хайзер осъществяват

първото зимно изкачване на Анапурна

Следват още успехи, но смъртните случаи се удвояват.

През 2014 г. 43-ма души умират, а 175-има са ранени след непалска снежна буря в планинския масив Анапурна. Над 200 туристи тогава са напуснали къщите си за гости, за да стигнат до 4800 метра и след това да се спуснат надолу. Властите тогава са критикувани, че не са предупредили хората навреме. За щастие, над 300 други са спасени, без да преживеят ужаса на стихията.

Черната статистика обаче е прекратена за кратко. На 23 април 2019 г. на Анапурна стъпват общо 31 души. Това се смята за абсолютен рекорд, невиждано чудо предвид факта, че всеки трети умира.