Непалката държи рекорд на “Гинес” -­ 9 пъти покорява най-високия връх на Земята. Първата, която слиза жива от небесата

Омъжва се за румънския катерач Джордж Дижмареску, 4 пъти стъпват заедно горе. Грозна свада помежду им ужасява в експедиция през 2014 г.

“Ако нямаше шерпи, никой не би могъл да се изкачи на Еверест”, казва тя

Hепалските Хималаи. В село Балахарка (на 2291 метра), разположено близо до осемхилядника Макалу, преди 47 години се ражда Кралицата на Еверест и на непалския народ. Самата тя не обича да бъде наричана по този начин, защото нейният живот е далеч от разкоша, в който тънат кралските особи. Самотна майка с три деца, тя работи по 40 часа на седмица в супермаркет в Хартфорд, Кънектикът. Понякога дори мие чинии, за да свързва двата края. И в същото време короната на първата непалка и единствената алпинистка, стояла на Покрива на света девет пъти, принадлежи единствено и само на Лакпа Шерпа. Тя държи световния рекорд за жени с най-много изкачвания на Еверест.

Естествено, Лакпа е дете на планината. Има седем сестри и четирима братя. Нейните родители имат хижа в селото, а семейството й отдавна се развива в катераческия бизнес. Брат й Мингма Гелу Шерпа ръководи експедиционен екип в Катманду. Най-големият й брат е качвал Еверест 11 пъти, друг - 8, а най-малкият - 5. Най-малката й сестра Минг Кипа Шерпа също влиза в Книгата на рекордите на “Гинес” като най-младия алпинист на Еверест някога, когато придружава сестра си в нейното трето поред изкачване през 2003 г. Тогава Минг е на 15 години.

Лакпа израства без електричество и подобно на много жени от шерпите в края на седемдесетте и началото на осемдесетте не получава образование. Започва да работи в експедиции от 15-годишна.

Първо е носач, като без проблем мъкне нагоре между 25 и 50 килограма, често по лед.

"Майка ми винаги казваше, че най-вече приличам на момче - разказва Шерпа. - Никога не правя момичешки неща. Предимно момчешки."

Веднъж по време на експедиция на индийската армия пада и си чупи бедрена кост. Отнема й две седмици, за да се върне в Катманду. Основните медицински грижи се поемат от държавата, но лекарствата - не. Тя не може да си позволи антибиотици и още по-малко болкоуспокояващи, затова продава двете си златни обеци за малко повече от $10. На следващата година отново работи като носач, но едновременно с това "прохожда" в катеренето. Стартът й е на Мера и Яла - два 6000-метрови върха, които са популярни стъпала за 8000-метровите гиганти.

Лакпа мечтае да срещне Еверест и се обръща към правителството и десетки корпоративни спонсори, за да финансират изцяло женска експедиция на шерпи. През 2000 г. тя успява да организира "Непалска Женска експедиция на хилядолетието на Еверест". В тима се включват и мъже от шерпите. Дамите преминават обучение, на което си проличава, че Лакпа знае много повече от другите и определено изпъква като лидер. Само че тя е единствената от района на Макалу, а останалите катерачи са от Кхумбу. Естествено, всички те искат жена от Кхумбу първа да стигне до върха, затова Лакпа е аутсайдер. За нея успехът се превръща в мисия на живот и смърт.

На Ледопада Кхумбу всички се движат с максимална скорост, за да се види кой е най-силен. Това е опасен и непредсказуем участък под лагер 1, където през 2014 г. смъртоносна лавина убива 14 души. Именно там Лакпа получава ценни съвети от един от така наречените Лекари на Ледопада - това са шерпи, които поддържат крехка мрежа от алуминиеви стълби и предпазни въжета над пукнатините на маршрута.

"Защо тичаш, момиче? - спомня си казаното от него алпинистката. - Сега не атакуваш върха. Четири хиляди метра нагоре. Там горе тичаш. Не тук."

Затова Шерпа намалява скоростта. Останалите жени започват да я питат дали е болна, дали нещо я боли, а тя отвръща с "да". Готова е на всичко, за да осигури постижението си. Когато достига лагер 4 в Южния Кол (на 26 000 фута), облаците образуват море под нея, дебело и пълно със светкавици. Небето над нея е ясно.

Другите са в палатките си, топят вода. Или поне тя така си мисли, докато не вижда три фара, насочени към върха. Започва да плаче и си мисли, че губи, но... няма да стане. Обува ботушите си и успява да убеди мъжа, който е неин партньор в катеренето, да тръгнат нагоре. Само след няколко часа двамата повеждат.

6,00 ч., 18 май 2000 г. Лакпа Шерпа и нейният партньор стъпват на върха, който, както тя казва, е под дъгата. Двамата са единствените, който успяват там - високо в небесата. Така Лакпа Шерпа влиза в историята като първата жена от Непал, която покорява Еверест и се завръща жива. Първата непалка, достигнала върха - Пасанг Лхаму Шерпа, почива при спускането през 1993 г.

Време е за празнуване. На парти, проведено малко след изкачването в Rum Doodle, популярен бар в туристическия квартал “Тамел” на Катманду, който сервира безплатна храна до живот на всички покорители на Еверест, Лакпа се запознава с бъдещия си бивш съпруг.

39-годишният румънски катерач Джордж Дижмареску се мотае около шерпите от Кхумбу, но не пропуска да подкача Лакпа. Като войник в румънската армия той бяга от комунистическата страна на 25 години още преди свалянето и екзекуцията на диктатора Николае Чаушеску през 1989 г. Преминава през бивша Югославия и в Италия, където живее известно време в бежански лагер, а после успява да стигне до САЩ и да стане американски гражданин.

В бара повтарят: "О, той изкачи Еверест без кислород". В онзи момент Лакпа говори малко английски - макар и незначително, казаното от нея по-късно Джордж ще изтъкне за съдебните стенограми като "тъпотия". Тогава другите шерпи помагат в комуникацията помежду им.

Не след дълго Дижмареску купува на Лакпа самолетен билет до Кънектикът. Там тя започва работа заедно с други непалци в компанията за ремонт на жилища, която румънецът и брат му Клаудио притежават. Между другото, Джордж и Лакпа се устремяват заедно и нагоре в планината. През 2001 г. покоряват Еверест, което е второ изкачване от тибетска страна за нея. Четири пъти стоят заедно на върха.

През есента на 2002 г. се венчават на гражданска церемония в кметството на Хартфорд, САЩ, където заживяват. Раждат им се две дъщери - Слънчева и Бляскава.

Лакпа има и по-голям син от своя предишна връзка. Бракът им върви хармонично, но нещата се променят след раждането на първата им дъщеря. Тогава започват ударите.

През 2014 г. по време на "Кънектикът Еверест" грозна свада помежду им ужасява катераческия свят. Експедицията е съставена предимно от алпинисти от Нова Англия, ръководена е от Лакпа Шерпа и Ан Парментер и е документирана от репортера Майкъл Кодас в поредица от истории за "Хартфорд Курант".

“Успехът беше триумф на физиологията, а не на алпинистките умения. И в този свят силата на Джордж и Лакпа беше очевидна. Те останаха толкова далеч пред глутницата, че не бях сигурен кои фигури на пейзажа са техни”, пише Кодас.

Лакпа рядко носела багаж, а "принуждаваше онези, чиито пакети изглеждаха леки, да носят част от нейната екипировка".

Тогава тя покорява върха за четвърти път, а Дижмареску не успява, тъй като помага за спасяването на мексикански алпинист, който има проблеми със слизането.

"Той е измръзнал, а Лакпа ревнува и започва да обвинява Джордж, че е гей - обяснява алпинистът Дейв Уотсън, който участва в спасяването. - На път сме да напуснем базовия лагер и да се върнем обратно към Катманду. Това е последният ден. Джордж е в палатка с мексиканския алпинист и няколко други момчета, а Лакпа влезе и започна да хвърля огромни камъни по Джордж."

Самият Дижмареску разказва по-късно в съда относно станалото, че жена му го е нападнала и е започнала да души другия алпинист, който е бил целият превързан. Затова той я избутва навън от палатката. Според Лакпа обаче нейният съпруг се ядосал, когато тя протестирала, че той "не се отнася добре с хората, с които са вървели".

Според показанията на Ан Парментер, присъствала на разправията, Джордж се нахвърлил с удари върху жена си. Лакпа си спомня как е нокаутирана. Чува викове, птици... "Отворих окото си и погледнах към Еверест. Половината - червен, а половината - бял."

Става ясно, че е била ударена силно - обвинение, за което нейният мъж настоява, че е било при самозащита. Мнозина свидетелстват, че румънецът е имал тежък характер, но Лакпа е била с не по-малко труден нрав. Джордж е диагностициран с рак, а по време на битката си с болестта пише писмо на Шерпа.

"Знам, Лакпа, много пъти те наранявах. Съжалявам. Казах ти го и преди. Ако Бог ми даде още един шанс, ще те направя моя кралица и ще посветя живота си на твоето щастие. Сгреших и не знаех значението на щастието, смисъла на истинския живот и просперитет. Знам, че го намерих сега, и съм готов да използвам това знание."

Само че нищо не се подобрява, а напротив. Финансовите затруднения на семейството провокират още агресия у Джордж, който свиква да излива гнева си върху своята "кралица". Дъщерите му стават свидетели на този физически тормоз. След поредния удар Лакпа се среща със социален работник и посочва, че е била малтретирана от съпруга си в продължение на 11 години. С момичетата са отведени в приют за жени, а Джордж подава молба за развод.

По време на делото непалката признава, че е била заплашвана от мъжа си, че ако отведе дъщерите им, “първо ще те убия, след това - момичетата, а после и себе си".

Дижмареску заявява, че Лакпа "очевидно не може да различи лъжите си от истината". Румънецът също изтъква в съда, че тъй като Шерпа не може да чете или пише на който и да е език, тя е негодна да бъде родител.

След две години съдебни спорове съдия Саймън разтрогва брака им на 5 януари 2015 г., а Лакпа получава попечителство върху дъщерите си. Макар да казва, че не намира всички претенции на Лакпа за достоверни, отсъжда: "Г-ца Шерпа въплъщава всички качества на първо поколение имигранти в САЩ, търсещи по-добър живот за себе си и децата си".

Дижмареску почива в края на септември 2020 г. "Споделихме както добри, така и лоши спомени", признава Лакпа.

След тяхната раздяла тя се завръща към Еверест през 2015 г. след деветгодишна пауза. Не успява да стигне до върха, защото, докато е в базовия лагер, опустошително земетресение удря Непал. Сезонът е отменен. От 2016 до 2018 г. Лакпа успява да направи още две успешни изкачвания на Еверест, стигайки до №9.

Останала самотна майка, тя трябва да работи здраво за бъдещето на децата си. През 2018 г. основава собствена агенция за експедиции и преходи, но въпреки това не печели достатъчно, затова й се налага да работи на касата в супермаркет или да мие чинии. И мечтае някой ден да се катери заедно с дъщерите си.

Отношението към нея е несправедливо, защото за разлика от професионалните катерачи от мъжки пол тя не може да се издържа от спорта. Няма спонсори. А за да се катери, й трябва финансиране. Още през 2020 г. иска да покори Еверест за 10-и път, но не може да си позволи тренировки и пътувания. И все пак се надява и стартира кампания за набиране на средства. Заради COVID-19 отлага плановете си за 2021 г., като включително има намерение през лятото да си опита късмета с К2. Има един неуспешен опит с него от 2010 г., тогава се налага да се върне от 7200 метра заради лошо време.

"Ще го постигна един ден - убедена е Лакпа Шерпа, защото знае, че това е заложено в кръвта й. - Ако нямаше шерпи, никой не би могъл да се изкачи на Еверест."