Актьорът завежда дело за клевета. Нападнат е със статия от Добчев, след като се шегува, че и на Луната “Сфумато” ще има пак толкова публика

Не за първи път театралният режисьор Иван Добчев се замесва в скандал с любимо на широката публика лице. Той успява да разяри покойния Иван Ласкин със свои думи и внушения срещу него, а сблъсъкът между двамата стига до съд. Всичко започва полу на майтап в ироничния стил на ненадминатия чешит Ласкин.

23 май 2009 г. На церемонията по раздаването на призовете “Аскеер” звездата от “Васко да Гама от село Рупча” излиза на сцената. Актьорът трябва да обяви поредните номинирани, но той започва с: “Като гледам номинациите, догодина фондацията няма да се казва “А'Аскеер”, а “Оооо'Аскеер”.

Ласкин се шегува с това, че най-много номинации - девет, има представлението на Добчев и Маргарита Младенова в “Сфумато” “Оооо - Сънят на Гогол”. Мнозина в публиката шушукат, че откакто преди няколко години те отказват да вземат режисьорски награди, институциите по всякакви начини се опитват да ги приобщават.

С ирония Ласкин продължава: “Попитах Иван Добчев защо все пътуват. Той ми каза, че ако иска, и до Луната ще отиде. Казах му: И там толкова зрители ще имаш!”

Налага се след това президентът на “А'Аскеер” Милен Миланов да излезе и да се извини, че това, което зрителите са чули, е извън сценария.

По-късно Иван Ласкин признава, че е бил спонтанен, защото сърцето му е такова. И е горд от себе си, защото Георги Черкелов го прегърнал пред 100 души и му казал: “Браво, моето момче!”

“В изкуството не трябва да има слуги. Трябваше да изговоря тази истина, иначе щеше да е измълчана истина!”

И всъщност актьорът разяснява, че реакцията му е вследствие на това, че много колеги от неговия театър са били обидени от думите на Иван Добчев по повод на участието за първи път на хора извън Военния театър в журито за аскеерите. Режисьорът бил казал: “Време е полукадърни и полуизвестни актьори да престанат да дават награди”.

Затова Ласкин категорично отказвал да бъде обиждан. Но битката му с Добчев всъщност едва тогава започва.

През юни във в. “Култура” излиза статия, написана от режисьора, носеща гръмкото заглавие “Последно за Ласковщината”.

В нея той атакува актьора, като използва епитети като “бияч”, “лицето на самата наглост”, който се разхожда с пищови на кръста и от брониран джип продава дрога.

Ласкин не смята да остави нещата така и завежда срещу Добчев дело за клевета. Актьорът е представляван от адвокат Хари Харалампиев, режисьорът - от адвокат Йорданка Вандова.

Няколко пъти режисьорът отлага делата поради неявяването си заради ангажименти в театъра.

По отношение на дрогата Добчев не казва буквално, че Ласкин е наркодилър, но използва един театрален герой - Нещастливцев.

Свидетелите Чочо Попйорданов и Александър Донев заявяват, че това е отвратителна лъжа. Ласкин никога не е продавал дрога.

Видната театроведка Аве Иванова, която е разпитана в качеството си на свидетел по настояване на Харалампиев, казва: “За мен той (Ласкин) е сериозен актьор, чувствително, да не кажа романтично момче, което си е избрало хулиганския имидж като социална маска - за пред медии. И странно е, че именно театрал, режисьор като майстора Добчев не прави разлика между маска и същност. Той, разбира се, прави.

Истината е, че Добчев и колежката му Младенова не понасят никакъв вид критика - нито професионална, нито колегиална - всеки повей на неодобрение към свещената крава “Сфумато” ги кара да губят човешкия си образ”.

В съда се споделят истории за това как някога в Хасково Добчев е замерял с пепелници актьори, а един от тях (емигрирал в Америка) веднъж му отвърнал с табуретка. Става ясно, че педагогът проф. Добчев е използвал обръщения като “тъпаци”, “идиоти”, “некадърници” и други производни.

Чочо Попйорданов обяснява, че два пъти е отказвал на Добчев да играе в негови представления, въпреки че е добър режисьор, заради ужасното му отношение към актьорите. Той отрича твърдението на Добчев, че Иван Ласкин пребива жена си (Мирослава Гогова - бел. ред.), и дори го определя като “пълен абсурд”.

Адвокат Харалампиев тогава пита главната редакторка Копринка Червенкова: “Не ви ли смути стилът на Добчев? Казват, че “стилът е послание, което пали въображението...” Тя отговаря: “О, не. Не ме смути стилът. Защото тази статия е насочена не към Ласкин, а към наглостта. Добчев говори за явлението “наглост”. Няма предвид конкретен човек. Вие защо мислите, че става дума за Ласкин?"

Харалампиев задава въпроса защо тогава статията не е озаглавена “Последно за наглостта”, а “Последно за Ласковщината”.

Делото приключва през 2012 г. “Краят е за нас. Аз съм невинен”, казва Иван Добчев.

“Настана вечер. Кукувището разбра важността си по блуждаещите погледи на съдии, ищци и бащи и се заотръсква. Изака гръмко първата си програма и крещейки с гласа на Брус Дикинсън, оповести:

- Summum ius, summa inuria!!!! (Най-висшето право е най-висша несправедливост)”, пише Иван Ласкин в свой “вестникарски роман” за “Кукувицата на Истината”.