От семейство Клайнман: двама са убити, двама са спасени и двама излизат живи от царството на ужаса

“Всички казват, че това е еднопосочен билет, само Фриц и аз не се измъчваме. Можеш да умреш само веднъж”, пише Густав

“Как беше възможно... да оцелея? Това не беше благосклонна съдба, нито акт на божествено провидение”, Фриц Клайнман.

Само на 15 години Густав Клайнман пристига във Виена. Чиракува като тапицер и служи като австрийски войник през Първата световна война. Ранен е в няколко битки и отличен за храбростта си. През 1917 г. се жени и със съпругата му Тини имат четири деца. От 1923 г. нататък Густав работи като майстор тапицер във Втори окръг на Виена.

Семейството има малко пари, но живее щастливо.

Децата растат безгрижно и се радват на игри с много приятели. 8-годишният Курт, любимецът на мама, се възхищава изключително много от 14-годишния си брат Фриц, който прилича на татко си и се готви да захване неговия занаят.

През 1938 г. животът на Клайнман се променя из основи - така както на стотици хиляди други. “Когато Хитлер дойде”, както е запомнил Курт.

“Всичко беше приключило, когато германският Вермахт настъпи и Австрия беше заличена. От 54-те деца, с които играех в Karmelitermarkt, 23 бяха евреи.

Някои от нашите другари се превърнаха за една нощ в хитлеристки младежи и госпожици от Асоциация на германските момичета (BDM), а по-големите станаха ревностни мъже от SA. Играта ни заедно приключи”.

От шестимата Клайнман двама ще бъдат убити, двама ще се спасят и двама ще оцелеят, минавайки през ада.

На 10 ноември 1938 г. Густав и синът му Фриц са арестувани от свои близки приятели. Разпитвани са и са бити жестоко. Накрая момчето е освободено, а на другия ден и Густав е пуснат заради службата си по време на войната.

“Всеки ден транспортът, който минава покрай нас тук, е със затворени и запечатани товарни вагони. Но ние сме наясно какво се става. Вътре всички са унгарски евреи и всичко това се случва през ХХ век”, пише Густав в своите спомени.

По-малко от година по-късно, през септември 1939 г., баща и син са арестувани отново и депортирани в концентрационния лагер Бухенвалд. От първия си ден Густав започва да води таен дневник. 

Останалите от семейството във Виена трябва бързо да организират собственото си оцеляване.

Най-голямото момиче - Едит, бяга в Англия през 1939 г., където започва да работи като камериерка. 15-годишната красива и добра Херта остава плътно до майка си. Тини успява чрез сътрудник с много добри връзки да получи разрешение за изпращането на Курт в САЩ.

“Последното нещо, което си спомням, е майка ми, сложила ме да седна на кухненската маса, как ми казва да се държа. Нямам спомен да се сбогувам с никого от пътуването с влак от Берлин до Лисабон или от пътуването с лодка. Спомням си, че в САЩ ми сервираха брюкселско зеле на вечеря и си мислех “по-добре да го изям” и се разболях.”

Курт се озовава в Масачузетс, живеейки със съдия Самюел Барнет и семейството му. Бързо се превръща в типично американско момче. От 1000-та деца, транспортирани до САЩ, сред които е бил и Курт, само около 200 оцеляват.

Далеч от американска земя баща му успява да избегне раздялата с по-големия си син, като двамата остават заедно в Бухенвалд. Там започва да работи в кариера, а момчето му е настанено в новосъздадено училище за зидари.

“[Работя], за да забравя къде съм. Лагерът става по-малък всеки ден, смъртността е висока и така продължава”, пише Густав.

Фриц успява да оцелее тогава благодарение на огромната подкрепа от страна на други затворници. Мнозина обречени, страдащи от дизентерия, се отказват от половината от хранителните си дажби в полза на децата.

Чрез друг затворник и приятел Фриц успява да получи последната вест от майка си и сестра си Херта, които са депортирани в Минск през юни 1942 г. Там двете са убити.

Фриц може би никога повече няма да види също така Курт и Едит, остава му само баща му. Един ден обаче Густав е разпределен да отиде “на транспорт”. Тогава Фриц доброволно тръгва с него към място, което за милиони е краят на пътя - царството на смъртта.

На 18 октомври 1942 г. двамата са откарани в концентрационния лагер Аушвиц. Малко след това са отведени в Аушвиц III - трудовия лагер Буна/Моновиц.

“Всички казват, че това е еднопосочен билет, само Фриц и аз не се измъчваме, казвам си, че можеш да умреш само веднъж. В товарния вагон са Стефан Хейман, Бауерншрек, Сондхайм, Юп Рауш, Лесер, всички те са политици. Пристигаме в 8 часа на известната рампа, накрая ни разтоварват през нощта.

Всички казват, че сме готови сега, тъй като Аушвиц е доста известен с газовите камери, но ни оставиха да живеем и ни въведоха в лагера, тогава бяхме 400 затворници и всичките - способни майстори.”

Густав започва да работи като дърводелец, а след това и като тапицер на лагера. Отначало Фриц е включен в строителството на пътища, докато не отива при офицера, отговорен за разделението на труда, за да поиска да работи като зидар. От този момент нататък той има възможност да бъде с цивилни, чиито редки прояви на солидарност и случайни подаръци с храна са му много полезни.

“Баща ми се беше включил доброволно във всеки възможен вид квалифицирана работа. Ако търсеха покривачи, баща ми тичаше; ако се търсеха стъклари, той вдигаше ръка. Нямаше работа, за която да не смяташе, че е способен. Когато една вечер му казах, че се страхувам какво ще се случи, ако открият, че не е усвоил тези видове работа, той отговори, че ще ги овладее, преди някой да успее да разбере”.

На 10 май 1943 г. Густав, “полуевреин”, е арианизиран заедно с още 16 души и вече е смятан за “политически затворник”, което води до подобряване на третирането му. От неговите 400 австрийски другари от Бухенвалд само 100 към онзи момент все още са живи.

Фриц пък иска да се включи в съпротивителното движение и успява да се сдобие с няколко оръжия. Така и не ги използва, защото няколко седмици по-късно целият лагер е “евакуиран”.

На 18 януари 1945 г. Густав и Фриц Клайнман заедно с хиляди други затворници от комплекса на лагера в Аушвиц са принудени да тръгнат на “марша на смъртта”.

Само че Фриц успява да избяга - когато влакът преминава през Австрия, той скача в отворен вагон за добитък и така се спасява. Купува си билет за Виена, но е заловен от фелджандармерията и е вкаран в затвора. Престоят му там далеч не е лош - има храна и топло място за спане.

След неговото бягство баща му Густав продължава сам, като минава през концентрационния лагер Мителбау-Дора в Кощайн, към Целе, където е освободен от британците на 14 април 1945 г.

Единайсет дни по-късно, на 25 април, той тръгва към дома с друг виенчанин - Йозеф Бергер.

Фриц е взет за дезертьор и като “ариец” е настанен в концлагера Маутхаузен, за да работи принудително и помага в изграждането на самолети. Там на 5 май 1945 г. той е освободен от американската армия. Тогава тежи едва 36 кг. Поема към Виена.

Пеша и с велосипед Густав успява да се добере до своя град, където отново намира своя син.

Фриц не може да повярва, че отново прегръща баща си. Завръщайки се у дома, момчето се среща отново и със съседите, които са го арестували. Бавно, но сигурно, двамата изграждат нов живот за себе си.

През 1946 г. почти немислимото се случва и за Курт - съобщено му е чрез телеграма, че брат му и баща му са живи. Като американски войник той успява да ги посети във Виена, докато частта му е разположена в Европа. Срещата не минава така, както е очаквал. Той вече почти не говори немски, а те трудно се справят с английския.

“Когато в крайна сметка разговарях с Фриц и го попитах: “Как сте съществували там?", той ми каза: “Е, не всеки ден беше ужасен. Шегувахме се наоколо. Правехме трикове на SS.”

Макар че когато дневниците на баща ми бяха публикувани и след това преведени на английски, това ме разтърси силно, защото осъзнах колко пъти и двамата са можели да умрат.”

След продължителна борба Густав Клайнман отново получава апартамент във Виена и успява да отвори работилница. През 1948 г. се жени повторно - за Олга Стейскал. Умира във Виена на 1 май 1976 г. на 84 години.

През 1995 г. Фриц публикува своите мемоари в допълнение към дневника на баща си, книгата съдържа и негов автобиографичен разказ за тежки злоупотреби, но и за голямата солидарност между политическите затворници. Фриц Клайнман си отива от този свят през 2009 г. на 85-годишна възраст.

Десетилетия след като си връщат свободата, вдъхновяващата история на смелия син и неговия несломим баща е в основата на книгата “Момчето, което последва баща си в Аушвиц” от Джеръми Дронфийлд. Книгата е базирана на тайния дневник на Густав, прецизни проучвания на архиви, както и на интервюта с членове на семейство Клайнман.

“Всички, които се намираха около радиоприемниците, застинаха - мнозина от страх, други от радост, - докато канцлерът предаваше съдържанието на ултиматума. Австрия беше длъжна да се подчини на Германия или да бъде унищожена.

“Ние отстъпваме пред силата - говореше той, - защото не сме готови дори в такава ужасна ситуация да проливаме германска кръв. На армията ще бъде дадена заповед да не оказва сериозна... - канцлерът се поколеба - ...да не оказва съпротива.” Той се изкашля, събирайки сили за последното изречение: “Сбогувам се с австрийския народ с германските прощални думи, които идват от самото ми сърце: Боже, спаси Австрия.”(Откъс от “Момчето, което последва баща си в Аушвиц”)