Богатият фолклор на островните държави в Тихия океан е пълен с легенди за загадъчни цивилизации, които са предхождали идването на съвременните им жители. Някои от тях са толкова невероятни, че лесно могат да бъдат приписани на фантазията на полинезийците. Има обаче един проблем - гигантски структури и любопитни артефакти, строени от техните предшественици, могат да се видят и до ден днешен. Вероятно най-известните от тях са моаите - огромните статуи на Великденския остров. Но освен каменните гиганти на Рапа Нуи има и други, не по-малко учудващи, които са оцелели до наши дни и за които се знае още по-малко.

Най-грандиозният древен паметник е на малък остров в средата на необятния Тихи океан - останките от тайнствения Нан Мадол. Става дума за огромен град, разположен върху 92 изкуствени острова и изграден от 750 000 тона черна базалтова скала. Той се намира на 25 километра от Колония, столицата на Понпей (или Понапе) - един от щатите в състава на Федеративни щати Микронезия, която се намира на около 16 000 км североизточно от Нова Гвинея и на 4025 км от Хавайските острови.

Ранните европейски изследователи наричат запустелия Нан Мадол "Осмото чудо на света" и "Тихоокеанската Венеция", тъй като древният град е построен върху коралов риф и е пресечен от изкуствени водни канали. Според специалистите циклопската постройка насред океана е изисквала повече усилия от построяването египетските пирамиди. Самите островчета са направени почти изцяло от масивни подредени скали, които са високи от 5,5 до 7,5 метра и са с дебелина около 5 метра. Всички хранителни запаси и прясна вода за обитателите им е трябвало да бъдат транспортирани от другаде.

Датировката с радиовъглероден анализ показва възраст от около 700 години, но засега археолозите нямат никакво логично обяснение как е построен мистериозният град. Няма и писмени сведения за историята на острова и легендата е поддържана жива само от уста на уста. Местната практика на пазене на тайни - табу, се счита за свещена и също е една от пречките да научим повече за тяхното минало.

Повечето тихоокеански острови никога не са имали каменна ера, но в Нан Мадол стените са изградени от каменни блокове с тегло до 50 тона. Огромният мегалитен каменен град, с размери 28 квадратни километра, се намира над и под повърхността на океана. Изследователите предполагат, че камъните са дошли от друг остров и са били донесени до мястото на салове. Но как работниците са успели да ги вдигнат, остава загадка. По тази причина, в търсене на обяснение, съвременни привърженици на конспиративните теории често ги свързват и с извънземни пришълци. От своя страна местните хора са категорични, че огромните каменни блокове са подредени с помощта на магия. По-точно легендата също така разказва, че Нан Мадол е създаден от магьосници, които след това излетели в Космоса. В това отношение тя много прилича на митовете за други странни мегалитни паметници, с най-известния от тях - Стоунхендж в Англия, чието издигане митовете приписват на свръхестествените сили на Мерлин Магьосника.

На всичкото отгоре туземците твърдят, че върху останките има тежко проклятие и никой не можел да прекара там дори една нощ и да оцелее. Причината за мрачната слава били злите духове, които охранявали мястото. Вероятно заради това в края на ХІХ век местният крал Нахмарки излиза с прокламация, в която се казва, че "оскверняването на свещената земя, която е принадлежала на старите владетели, които са обладавали свръхестествени сили, е нарушение на закона".

Вождът Нахмарки заплашва и всички западни археолози със смъртно наказание, ако нарушат закона и копаят. Независимо от това бижута и други артефакти, които са били погребани с вождовете, са разграбени още през ХІХ век. Но сякаш в потвърждение на проклятието през 1874 г. яхтата на полски антрополог на име Ян Кубари, натоварена с множество артефакти от Нан Мадол, потъва близо до Маршаловите острови и заедно с нея си отива и голяма част от историята на Нан Мадол.

Туземците разказват и други случаи с трагедии, сполетели онези, които са пренебрегнали забраната. Те смятат, че съществуват свръхестествени сили, които пазят археологическите руини. Някои дори твърдят, че и досега могат да се видят през нощта тайнствени летящи светещи кълба около обекта.

Последният, опитал се да разсее злокобния мит, бил не друг, а Виктор Берг, германският губернатор на островите преди стотина години (по онова време Микронезия е била германска колония). Той нарушил кралската забрана и останал една нощ в призрачния град.

Въпреки предупрежденията германецът отворил и запечатана гробница на древните островни владетели. Според преданието в нея губернаторът открил скелетните останки на гиганти с размери между два и три метра. А след завръщането си на следващата сутрин той разказвал, че Нан Мадол е оживял и е видял духове там. По време на разказа се разразила страшна буря с проливен дъжд и мълнии, прорязващи небето, а губернаторът Виктор Берг лежал, изпаднал в делириум и продължавал да разказва, че е чул звуците на раковина и е видял светли кълба да се носят из въздуха. Нямало как да се проверят странните му твърдения, тъй като само няколко часа по-късно същата сутрин, на 30 април 1907 г., губернаторът Берг мистериозно умира и оттогава никой не се осмелява да повтори експеримента му.

Мистериозното проклятие продължава да действа и през следващите десетилетия, когато японците контролират острова преди избухването на Втората световна война.