2021 г. ще бъде решаваща в борбата на човечеството срещу климатичните промени

Времето за реакция на човечеството изтича, алармират някои учени и климатолози през последните няколко месеца. Причината е провалът с ограничаването на покачването на глобалните температури. Част от гилдията смята, че

са необходими крути и незабавни мерки

Председателят на ООН Антониу Гутереш също заяви, че моментът за действие е "сега или никога". В светлината на кризата с коронавируса серията от гигантски пожари из различни точки на Земята и постоянно увеличаващият се обществен натиск за незабавна промяна световните политици ще имат редкия шанс да вземат смели решения, които да осигурят на човечеството реални резултати в борбата с климатичните промени.

Най-важното събитие в тази посока е голямата конференция за климатичните промени, която ще се проведе в Глазгоу през 2021 г. Там всички държави ще се опитат да стигнат до консенсус за мерките, необходими за справяне с проблема. Събитието, първоначално насрочено за 2020 г.,

бе отложено с 12 месеца

заради пандемията. Това донякъде може би е предимство, тъй като в Глазгоу най-голямата икономика - САЩ, ще бъде представена по съвсем различен начин. Очакваше се администрацията на Доналд Тръмп да откаже да се ангажира с реални действия за ограничаване на собствените си емисии. С Джо Байдън начело, изглежда, много по-вероятно американците отново да се посветят на борбата с климатичните промени. Най-малкото защото това ще мотивира много от останалите големи представители на масата за преговори също да се ангажират с реални действия.

В същото време под натиска на общественото мнение все повече правителства по света започват да предприемат сериозни мерки в тази посока. Най-важната новина в това отношение дойде съвсем неочаквано в края на 2020 г. Китайският президент Си Дзинпин обяви, че до 2060 г. страната е амбицирана да постигне нулеви въглеродни емисии. Нещо, което бе прието с огромна радост от научната общност.

Далекоизточният гигант винаги е стоял далеч от тези дискусии.

Ограничаването на емисиите

е сред най-скъпите начинания, които една национална икономика може да си позволи. По този начин отпадна една от големите опасности - в Глазгоу Китай да обяви, че не е съгласен, и да продължи да бере плодовете на хиперактивните си замърсяващи производства.

Засега ангажиментът на Пекин, изглежда, че е само на думи, но зад тях има план за превръщането на страната в зелена икономика с нулев въглероден отпечатък.

Китай не е единственият гигант, който си постави подобни амбициозни цели. През 2020 г. това направиха Великобритания и Европейският съюз. Последваха Япония и Южна Корея. В момента според изчисленията на ООН над 110 страни са се ангажирали със задачата да имат отрицателни въглеродни емисии до средата на ХХI в. Сега, след избирането на Джо Байдън за президент, светът очаква към тази група скоро да се присъединят и САЩ. Както в случая с Китай, така и с всички други големи икономики

е необходим ясен план за действие,

който да включва ангажименти и санкции при неизпълнението им. Това ще е и основната задача, която трябва да се разреши в Глазгоу.

Със сигурност светът е имал подобни надежди и преди последната голяма климатична конференция - тази в Париж през 2015 г. След нея обаче големите икономики направиха по-скоро козметични промени, а САЩ напуснаха споразумението, след като Тръмп дойде на власт. 2021 г. обаче носи нов оптимизъм в тази насока и по друга причина - науката много напредна през изминалите 5 години.

Коронавирусът, под чийто знак преживяхме изминалата 2020 г., също може да изиграе важна роля в борбата на човечеството с климатичните промени. От една страна, хората разбраха, че могат да живеят добре и без лудешката консумация на разнообразни стоки, услуги и преживявания, както беше преди кризата.

На фона на лошите новини за разпространението на пандемията и за затворени държави се

появиха и добри новини за чист въздух

в градовете и заливи, пълни с делфини. Това сякаш накара мнозина да повярват, че промяната е възможна и е възможно да живеем в хармония с природата. Нещо повече, по-слабото потребление доведе до глобален спад в отделения в атмосферата въглерод. Очакванията са 2020 г. да бъде годината с най-ниски емисии за последното десетилетие - обратно на тенденцията за покачването им година след година.

Може би именно това е моментът, в който възстановяването да бъде свързано с надграждането на този успех от последните 12 месеца.

Възможно ли е световните лидери наистина да се преборят и да развият наново икономиките си с мисъл за бъдещето на природата?

За промяната могат да помогнат и всички други бизнеси. От една страна, те чувстват публичния натиск, който ги кара да търсят "по-зелен" имидж пред клиентите си. Ако тенденциите в тази насока се запазят, поддържането на замърсяващи природата индустрии ще има все по-висока цена и нарастващо доверие от страна на пазарите.

Примерите в това отношение са десетки, но, разбира се, най-ярък е този на "Тесла". През 2020 г. компанията, произвеждаща електрическите автомобили, регистрира

безпрецедентен ръст на пазарната си стойност

и лесно задмина "Тойота", превръщайки се в най-скъпия концерн за производство на коли. Експертите са единодушни, че основна роля е изиграл маркетингът, рекламиращ автомобилите от тази марка като отговорния избор за бъдещето на планетата ни. С този продукт Илън

Мъск направи удар,

който конкурентите му можеха да предвидят преди много години и да го изпреварят, но не го направиха. Затова няма да е изненада, ако и други подобни катаклизми сполетят останалите замърсяващи индустрии, "забравящи" да се брандират като екоизбор. Практиката до момента показва, че тези, които го направиха, спечелиха публиката на своя страна.

Традицията е да започваме новата година с оптимизъм за бъдещето. Затова и надеждите ни, че колективно сме се вразумили достатъчно, за да действаме активно за спасяването на света, в който живеем, поне днес изглеждат реалистични. Въпреки това работата далеч не е свършена.

Ако промяната наистина се случи,

тя ще е плод на съвместната работа на цялото население на Земята. Важното в случая обаче е това колко голяма част от човечеството вече споделя тази идея и сякаш подкрепата й става все по-неизбежна - все пак

политиците искат да се харесат

на гласоподавателите си, както и корпорациите - на клиентите си. Остава единствено да видим дали лидерите ще покажат достатъчно зрялост за вземането на тежки и смели решения, които могат ефективно да забавят затоплянето на планетата.