За озлобената и креслива емигрантска прослойка, която мрази българите и търси реванш

От незапомнени времена преселилите се зад граница българи проявяват склонност да хулят родината и сънародниците си, както и да се плюят със същата радост помежду си. Не че живеещите тук като цяло са по-благи, но в последно време емигрантите жилят чувствително по-силно. Коментарите във фейсбук са обладани от все по-мрачни и песимистични настроения, с лека ръка обобщават: “българите обичат Путин”, “българите са интересчии”, “българите си заслужават тираните”, “българите са прости”… Все едно те са чехи.

Хубавото е, че по-голямата част от живеещите навън са уравновесени и не хапят, изглеждат напълно удовлетворени от професионалната си реализация и въобще от живота си в чужбина. Не таят лоши чувства, напротив - с радост поддържат връзка със старата си среда и се вълнуват искрено от събитията у нас. Откроява се обаче една особено креслива и озлобена прослойка, вечно озъбена, провокативна, нападателна и дребнаво заядлива, която ползва дори и най-незначителния повод, за да се провикне: “Българите са пълни нещастници!”. Тя се възприема на сериозно, не й е смешно, когато ние тук се шегуваме, че “успешен” българин на Запад е този, който не се връща у нас, за да отиде на зъболекар.

Драмата

с недостигащите ваксини е най-пресният катализатор за отприщването на тази кална струя. С особен възторг и настървение сочат за пример Израел, където до края на март се очаква да се сдобият със стаден имунитет и да потушат епидемията. Пускат за сравнение европейска статистика, в която България е на последно място по брой ваксинирани, все едно че тия серуми се произвеждат в “Кремиковци”, ама нещо там се мотаят на поточната линия.

Всякакви опити да припомниш на този тип ядни на България емигранти, че Нетаняху купи милиони дози от Pfizer на тройна цена, а ние зависим от квотите в ЕС, предизвикват бурно хашлашко заяждане, че търпим идиоти да ни управляват, не си знаем правата и като цяло сме безпросветна рая.

Предишното изкипяване бе по повод на преливащите реки и язовири и симпатичен наш инфлуенсър от Америка написа: “Добре, че се махнах и не се удавих”. Вече беше изхабил огромна енергия в борбата срещу Тръмп, а сега, след победата, по необясними причини стана още по-обострен, не мирясва. Ако му възложат да пише есе на тема “Какво ме прави нещастен”, ще е дълго колкото гимнастическа лента и клетата му родина ще е виновна за всичко.

Една много лична бащина изповед сведе причините за нестихващия гняв

до политическите реалности. Доста е нецензурна за детайлно цитиране, в общи линии човекът казва, че и трите му деца са навън, в три различни страни живеят. На него и на жена му много им липсват и те, и внуците, но пита как да се завърнат, след като Мая Манолова говори за морал, генерал Атанас Атанасов се сближава с Нинова, за да влезе в парламента, и също: “Какъв интелектуален дефицит трябва да имаш, за да очакваш изпълнителят на песента “Ще ти сгъсам гъза” да ти оправи живота?” Най-въздействащото е накрая: “МОИТЕ ДЕЦА МИ ЛИПСВАТ, НО СЕ РАДВАМ, ЧЕ ГИ НЯМА ТУК!”. Направо да ти се доплаче от пълната българска безперспективност и да стиснеш силно от отчаяние палци в тия три държави политическото ръководство да е чисто и свято.

Една жена пък вдигна кръвното на сплотена група изселници с коментара, че ние (туземците) издържаме родителите на отсъстващите, защото те не плащат данъци в България.

И освен това, че причина за рязко нарасналата безработица у нас от началото на пандемията са стотиците хиляди, завърнали се принудително от гурбет в Западна Европа и решили да се запишат в родното бюро по труда, за да не са капо, докато вирусът отмине. “И тия помощи за безработни пак от нашия, а не от вашия джоб идват”, пише госпожата. То бяха псувни, хули, квалификации, закани… Обаче, от друга страна, нито един от обидените не каза, че плаща данъци и осигуровки в България.

Психолозите биха мотивирали образа на озлобения емигрант с комплекси и/или лично неудовлетворение, което с пълна сила се отнася и за местните вечно недоволни нискоквалифицирани тролове. Според проучване на изследователския център “Тренд” от средата на този месец 61 процента от сънародниците ни в чужбина посочват икономическото положение в България като основание да се преселят. Няма обаче обяснение защо заможни и успешни хора, получили признание, изградили кариера зад граница, се държат като изгладнели хиени и са стряскащо реваншистки настроени. Всяка втора дума им е “блато”: “останете си в блатото”, “на вас ви харесва блатото”, “не усещате ли, че затъвате все повече в блатото”…

Чужденец би помислил, че те са най-пострадали от порочното държавно управление. По време на протестите срещу Борисов и Гешев интелектуалци отдалеч подкрепяха демонстрациите и заклеймяваха корупцията. Излязоха със силни, аргументирани позиции и спечелиха съвсем заслужено масово одобрение. Логично е! Ако перифразираме Албер Камю, интелигенцията “не бива да бъде слуга на онези, които правят историята, а на тези, която я изтърпяват”.

Но други представители на задграничния елит загубиха приличие, направо се оляха в желанието си да демонстрират какво БЛАТО сме и колко извисени са те на нашия смрадлив фон. Стигнаха до безумни констатации от сорта, че “всички” луксозни автомобили по софийските улици са крадени, защото сме общество от далавераджии и връзкари. Странно къде побират толкова злост в артистичните си души и особено след като би трябвало да са опознали вече добре социалното разслоение и толерирането на Запад. На всичкото отгоре този тип горна кора, както и много

местни инфлуенсъри

се представят за чисто нови хора, кацнали ей сега от Марс. Държат се като праведници, размахват пръст и раздават присъди. Не чуват как от време на време някой тукашен възкликва: “Нали го знам от малък, бе, баща му беше партиен секретар! На къв се праи?”. Високата критичност на ядосаната част от българската емиграция напомня за стария виц, дето Лили Иванова викала: “Откакто се върнах от чужбина, аз нямам претенции, аз имам изисквания!”. Не че протестът срещу статуквото, корупцията, батките, каките и цялата порочна управленска система няма основания, но пък постоянните жители би трябвало да са малко по-ядосани от сънародниците си извън страната. Логично е хората, на чийто гръб се упражнява вътрешната политика, първи да скочат. Получава се обаче обратното, което май води до друго обяснение за натрупаната горчилка в емигрантската душа. Може би някои живеещи извън България не са съвсем сигурни, че са избрали верния път, сякаш червейче ги човърка и неспирно си задават въпроса: “Щях ли да бъда по-щастлив, ако бях останал?”. И им се иска някак да докажат на света и най-вече на себе си, че родината им е блато, от което те, проявявайки невероятна съобразителност, са се измъкнали, а останалите са прецакани. Може и да не е това, но днес негативната им енергия тресе като 10-а степен по Рихтер и е токсична. Жалка гледка.