В командировка съм. Намерихме хотел с работещ ресторант. Имаше закуска. Лукс е това. Усещането, че пътуването и до вчера обикновените неща, вече не са даденост, е тъжно. Но пък да си имаш самостоятелно бурканче с млякото за кафето и лично шише със сок, както и поръчани от вечерта бъркани яйца, си е вълнуващо. Различно е. И още не е съвсем тихо.
Тъй като не нарушавам правилата и не ходя на тайни ресторантски сбирки, да си поръчам на сервитьор, а не по телефона, си беше тръпка.
Миналата година имах едно пътуване зад граница. Надявам се тази да излитам и кацам повече. Днешният ми разказ е от Добрич. Много е интересно да установя, че дори и аз вече имам съпротиви към пътуването. Леко притеснение. Неясна тревога. За човек, свикнал да пътува и да сменя бързо и непредвидено дестинации и планове, тази промяна в емоциите е озадачаваща. И показва, че последната година ни е повлияла неусетно, а може би и необратимо.
Не се отказвайте. Пътувайте сигурно. Реалността е пред очите ви, а не в екраните.

*От фейсбук!