Това ще е трудна битка за трилиони мръсни и кървави пари

Как чрез научно-техническото разузнаване Рейгън срина социализма

Пробутват им желаната програма "троянски кон", с която взривяват газопровода към Европа

За съжаление, разгромът на нацизма не сложи край на изследванията и експериментите в тази област (вирусологията и ваксините с цел разработка на оръжия - бел. ред.).

Ако пандемията носи нещо положително, то ще е в посока на осъзнаване и действие на международната общност за поставяне под строг контрол и забрана на всичко с античовешка насоченост в тази област. Сигурното е, че това ще е изключително трудна битка, защото

става дума за трилиони мръсни

и кървави пари

Четете и сами си отговорете на задачата: Трябваше ли да се закрива по този "български" глупав, законово и юридически неадекватен начин нашето Научно-техническо разузнаване, или можеше да се реформира и запази, за да служи на държавата при новите условия?

Като приложение предлагам минимален брой страници, извадка от няколкостотинстраничен документ, съдържащ формулирането на задачите, ориентировъчни данни за всяка една от тях, включително с посочване на конкретните фирми, центрове и институти, където може да се открие необходимата информация, и т.н. За да избегна евентуални проблеми и усложнения, си позволявам да "редактирам" посочените документи, отстранявайки конкретни имена на фирми, изследователски центрове и държави. Това не променя основното - темите, по които е работило българското разузнаване в тази конкретна област.

Нищо не е “изсмукано

от пръстите”

Системата за набиране на заявките изискваше всички те, по различните направления, да се внасят с подписите на съответните министри, а планът в пълния си обем подлежеше на одобрение от Министерския съвет.

Българското НТР имаше всички основания да се гордее, че беше първото и

може би единственото, което работеше с такава прецизна система

за набиране и отчитане на свършеното по задачите, поставени му от българското правителство.

Тъй като ще се намерят хора, включително и бивши колеги, а не дай боже, и институции, които може да се опитат да ме обвинят, че издавам държавни тайни, правя уточнение:

- Документите, които цитирам, въпреки че сроковете на някои задачи отиват доста след 1990 г., са писани преди повече от тридесет години, така че са минали всички законови срокове за тяхната секретност.

- Второто е, че дори да не бе изтекъл този срок за давност, конкретните илюстриращи факсимилета днес

не могат да причинят вреда на никого

- нито на тези, които е трябвало да ги изпълняват, нито на обектите и субектите където е трябвало да се търси необходимата информация.

- Все пак, мисля, си заслужава да си припомним какви вреди нанесе разкриването на подобни документи преди почти 40 години, като добавим няколко детайла към вече споменатия случай с полковника от руското НТР Владимир Ветров - агент "Феъруел".

Има нещо символично в избрания от французите псевдоним на агента - Farewell - "Сбогом". Дали са допускали бързото му идентифициране от руското контраразузнаване, или от самото начало се е прокрадвало намерението да "изцедят" от него информацията, която ги е интересувала, и да го изоставят, само те си знаят. Но нещото, което никой не споменава, е фактът, че през тези години френското разузнаване активно практикуваше "приятелско разузнаване" в САЩ. Стигна се до експулсиране на френски и американски дипломати от Вашингтон и Париж, и до други публични скандали между двете страни. Французите очевидно използваха информацията, получавана от агент "Феъруел", и за своята дейност на територията на партньора си от НАТО. Това стана съвсем очевидно, когато американците разсекретиха списък на американските фирми, обект на интерес от страна на френското НТР. Те почти изцяло се покриваха с руските ОАП - Обекти за агентурно проникване по линия на научно-техническото разузнаване.

Агент “Феъруел” - Владимир Ветров

Достатъчно е да изпишете заглавието в гугъл или някоя друга интернет търсачка, за да получите адресите на десетки сайтове, на които ще откриете подробни материали по темата. Дълго преди поредния гаф на френското контраразузнаване тези данни бяха третирани като супертайна, но от доста време са публично достояние. По тази причина ще припомня само това, което има пряко отношение към поредицата ми, посветена на историята на българското научно-техническо разузнаване.

Владимир Ветров е съветски разузнавач от руското НТР. След мандат в резидентурата в Париж в края на 60-те, кратък мандат в Канада през 70-те и прибирането в Москва, недоволен от работата, която му предлагат в информационния отдел на НТР и движен от "обидата", че е недооценен, в началото на 80-те той се поставя в служба на френското разузнаване. За продължило по-малко от година сътрудничество с френското разузнаване "Феъруел" осветява 70 източника на КГБ в 15 западни страни и 450 щатни и доброволни сътрудници на съветското научно-техническо разузнаване.

Краят на продължилото 9 месеца предателство настъпва по твърде странен начин. През 1981 г. Ветров, в скандал с любовницата си, по време на пикник нанася

няколко удара с нож и убива случаен свидетел,

притекъл се на помощ на виковете на жената. Задържан е и в криминално съдебно производство е осъден на 15 години затвор за извършено битово убийство в състояние на афект. Започва да излежава присъдата в Сибир, в лагер близо до Иркутск.

На 5 май 1983 г. Франция експулсира 47 съветски дипломати, а САЩ - 200. Общото е, че имената на всичките фигурират в документите, предадени от "Феъруел".

Без особени усилия съветското контраразузнаване стига до къртицата, имала достъп до тези документи. Ветров е разкрит и за предателството си е осъден на смърт и разстрелян.

Сигурно ще ви изненадам, но не в това се крие най-голямата щета, причинена от предателството на Ветров.

На 13 юли 1981 г. току-що избраният френски президент - социалистът Франсоа Митеран, изслушва в Елисейския дворец Марсел Шале, шеф на френското контраразузнаване, който го запознава със случая "Феъруел".

Четири дни по-късно

френският държавен глава се среща със своя американски колега Роналд

Рейгън по време на срещата на G-7 в Отава. Митеран знае, че колегата му от САЩ е настроен негативно към Франция. В новото френско правителство има четирима министри комунисти. Но Митеран на практика доказва, че неговата страна остава верен съюзник на САЩ. Френският президент информира Рейгън и вицепрезидента Джордж Буш-старши, бивш директор на ЦРУ, че Франция е завербувала важен офицер в московския център на КГБ. Декларира, че френските служби са готови да споделят получената информация със своите партньори от САЩ, и връчва на Буш подробна справка за "Феъруел".

От предоставените документи американските служби разбират, че през 70-те години Съветският съюз е придобил редица възлови западни технологии.

След срещата Митеран - Рейгън започва краткото, но високоефективно съвместно използване на агента от двете страни.

Чрез предоставения на Ветров шпионски фотоапарат "Минокс" те получават стотици кадри на документите, до които агентът има достъп. И се оказва, че с най-голяма стойност са ориентировките на задачите, по които работи съветското научно-техническо разузнаване.

Разкриването на съветските разузнавателни интереси дава:

- Точна картина за това къде руснаците изостават.

- Какви са нуждите на съветската държава

- Обектите - американски и западни институти, центрове и фирми, където ще се търси нужната информация, и повишаване на контраразузнавателната готовност за противодействие.

- Решавайки, че в областта на технологиите СССР се задъхва и не е в състояние да следва американците, Роналд Рейгън решава да започне голяма дезинформационна игра с руснаците. Американците стартират своеобразен

покер със СССР

в планетарен мащаб. Разполагайки ракети в Германия, Рейгън обявява проект за изграждане на антиракетен щит в открития Космос, така наречените "междузвездни войни". В отговор на този ход СССР буквално се тласка към икономически крах в резултат на широкомащабни военни програми за противодействие на американската военна доктрина.

- И не на последно място, през януари 1982 година Роналд Рейгън утвърждава план, разработен от ЦРУ, за саботаж на съветската икономика по пътя на технологична дезинформация. Тоест "подставяне" на търсени технологии, в които умишлено са въведени скрити дефекти.

Само един конкретен пример.

Още по това време американците са

сериозно притеснени от започналото строителство на транссибирския

газопровод. Уилям Сефайър, един от известните сътрудници на вестник "Ню Йорк Таймс", пише: "Огромният газопровод от Сибир към Европа би позволил на комунистите да контролират доставките на природен газ в Европа, а също така би им осигурил ежегодно около 8 милиарда долара за финансиране на технологичното развитие на съветската държава. Затова ние бяхме против газопровода".

Очевидно американските действия срещу "Южен поток", "Северен поток", "Балкански поток" не са повлияни само от интереса към пазарите за американския шистов газ, а на първо място от стремежа да не се позволи на съветската, а днес на руската държава "технологично развитие".

Какво се случва?

Благодарение на френската къртица "Феъруел" американците разбират, че автоматизираните системи за управление, необходими за газопровода, са много важни за руснаците и официално отказват да продадат технологията. Но проследяват внимателно съветските опити за шпионаж в посока на придобиването на програмното осигуряване на тези автоматизирани системи. След като не могат официално да купят програмата, КГБ опитва чрез свой източник в канадска фирма да придобие необходимата документация. Американците оставят кражбата да се осъществи,

влагайки в програмата вирус - “троянски кон”,

чрез който получават достъп до софтуера на по-късен етап.

И ето ви "чистосърдечното" признание на г-н Томас Рийд, министър на военновъздушните сили на САЩ по времето на Джералд Форд и Джими Картър, съветник на Рейгън в Белия дом към този момент и член на Съвета за национална сигурност: "Програмата за автоматизирано управление на газопровода, която е длъжна да регулира работата на помпите, турбините и клапаните, беше специално направена така, че да предизвика авария, след като произволно пренастрои скоростта на работа на помпите и произволно регулира превключването на клапаните, като в крайна сметка създаде неприемливо високо налягане, което да разкъса заваръчните шевове по тръбата. Резултатът беше грандиозен взрив и пожар, толкова огромен, че можеше да се наблюдава от Космоса".

"Признанието" може да откриете в автобиографичната книга "На ръба на пропастта" на Томас Рийд.

Мощността на взрива е оценена на 3000 тона тротилов еквивалент

За жертвите нищо не се говори. Руснаците не искат да си признаят загубите и по темата се пази пълно мълчание. Не могат да обвинят американците, че са им пробутали фалшива автоматизирана система, защото тя просто е открадната от руското разузнаване.

Научната мисъл в СССР известно време е в състояние близко до парализа, тъй като се подлага на съмнение всяка технология, която идва отвън. Това задържа научноизследователската дейност на стотици съветски инженери и учени, ползващи информация, предоставена им от научно-техническото разузнаване.