Смяташе, че ако някой посегне на властта на Първия, той ще е готов на крайни действия

Преди пленума Луканов и Младенов се притесняват да не станат жертви на “нещастен случай”

От САЩ му предлагат да оглави нова партия и да възстанови държавата, той отказва

Първият не си отива напълно доброволно, полкът на негово подчинение във Врана е бил в бойна готовност

“168 часа" продължава поредицата "Тайните на прехода - скритата история" с втората част от интервюто със сина на бившия премиер Андрей Луканов - Карло Луканов. В първата той разказа как Тодор Живков отстранява баща му като шеф на Валутната комисия (тогавашния валутен борд), как Луканов се е измъквал от постоянното следене на службите, как с писателя Николай Хайтов са ходели на лов за истинска храна и за привилегиите на децата на номенклатурата. В този брой Карло Луканов повдига завесата как се стига до инфарктния пленум на 10 ноември 1989 г. 

По време на този труден период, придружен с ужасяваща бедност, всички участници имат своята истина и тя няма нищо общо с тази на останалите. Целта на "168 часа" е да надникне зад кулисите, да изнесе факти и мнения на хора от различни кръгове, а читателите сами да съставят мнението си за този сложен етап от най-новата ни история.

- Г-н Луканов, кога у баща ви се зароди идеята, че трябва да има промяна, че страната няма бъдеще с Тодор Живков?

- През 80-те не бях достатъчно голям, за да обсъждаме подобни въпроси, но мисля, че някъде в периода 1983-1984 г., когато започват споровете как да се инвестират средствата от валутната комисия, вече е бил убеден за това. Но освен безсмислието на много мегаломански проекти баща ми виждаше, че така не може да се изгради социализмът. Работейки със Западна Европа, като човек, занимаващ се с външна търговия, той много отдавна бе разбрал, че този модел няма бъдеще, и за да не загуби състезанието със Запада, трябва да се правят истински реформи. Смяташе, че конкуренцията

между предприятията, въвеждането на пазарни механизми, за което в Политбюро се заговори в края на 80-те, е трябвало да започне още по времето на Пражката пролет. Според него тогава е имало реален шанс да се мине към друг, много по-добър вариант. В периода, когато на власт идва Горбачов и новото поколение руски икономисти, в системата вече се бяха натрупали прекалено много вътрешни противоречия. Както след това показа развитието на събитията,

реформите

започнаха много късно и на системата не й достигна време. Дори не мисля, че тя рухна заради натиска от Запада. По-скоро причините бяха във вътрешните й проблеми. Самата Западна Европа и САЩ сякаш бяха учудени, че социализмът в Източна Европа и СССР се срути толкова бързо.

- Луканов е смятал, че Живков управлява през последните години на принципа "След мен потоп". Това ли го провокира заедно с Петър Младенов да задействат плана за детрониране на Живков? Вярно ли е, че съветският посланик е предупредил Живков, че трябва да си ходи, но той е искал да остане председател на Държавния съвет? Някои твърдят, че по този въпрос не е имало категорична санкция от Горбачов? Чувала съм дори версията, че Луканов и Младенов поемат риск, защото не знаят Кремъл дали ще ги защити, дали няма да ги арестуват?

- Да, имало е реален риск. Знам от баща ми, че Живков не е прибягвал до крайности, в общия случай е предпочитал да не мачка докрай хората, инакомислещите, като винаги им е оставял нещо - за него е било много важно наказаните да имат какво да губят. Защо? Защото ако им вземе всичко, те няма какво да губят и ще играят ва банк срещу него. Затова когато прави размествания, когато отстранява някой от даден пост, Живков винаги оставя на "наказания" някакви привилегии, оставя му някакъв по-скромен пост, така че човекът да не изпадне в крайна нищета, да има какво да губи. По този повод баща ми казваше на шега, че Живков е "людоед-вегетарианец".

Случаят с пленума на 10 ноември 1989 г. обаче е по-различен - тогава те се осмеляват да посегнат срещу Светая светих - властта на Живков. Затова мисля, че той в този случай е бил готов на крайни действия срещу всеки. Имал е на свое разположение и ресурсите на целия репресивен апарат на Държавна сигурност. Така че опасенията на баща ми не са били безпочвени. С Петър Младенов са могли само да предполагат дали няма да ги сполети "нещастен случай". За щастие всичко мина мирно.

- Вярно ли е, че Луканов, който е следен от ДС, намира претекст да се отбие за 2 минути при Младенов, за да вземе писмото, с което иска оставката на Живков и с него да отлети за Москва, за да го предаде на Шарапов, а той да го занесе лично на Горбачов и той евентуално да подкрепи промените?

- Да. Това са известни факти. Доколкото знам, това не е замисляно предварително.

Пътуването

му до Москва е било по повод сесия на Изпълнителния комитет на Съвета за икономическа взаимопомощ, където той представляваше България.

- Вярно ли е, че голям принос за промените има и Добри Джуров? Твърди се, че ако не е бил той, баща ви и Младенов щяха да са арестувани като превратаджии и предатели?

- Да, позицията на Добри Джуров, както и на руснаците е решаваща за мирния развой на събитията. От Москва наистина дадоха да се разбере, че са за смяна на старите ръководства, но те не са налагали тази си теза. Оставиха страните сами да решават. Ако си спомняте, този процес протече в цяла Източна Европа в рамките на няколко месеца. Никъде няма данни руснаците да са казвали кой да застане начело.

- Някои казват, че преди пленума Живков е бил излъган - обещано му е, че ще го оставят начело на Държавния съвет, че нищо няма да му се случи, а след това той е арестуван?

- Не знам дали му е обещаван този пост или той се е надявал да му оставят нещо, но със сигурност не си е отишъл напълно доброволно. Тогава решаваща роля е изиграл Добри Джуров, защото въпреки че Живков имаше на свое пряко подчинение цял полк на Вътрешни войски, все пак той не можеше да се сравнява с редовната армия. Предполагам, че Живков е осъзнал, че ако тръгне да оказва въоръжена съпротива, ще избухне гражданска война

Не знам дали е достоверна информацията, но тогава имаше слухове, че полкът във Врана е бил в повишена бойна готовност, но не са последвали действия и не се е стигнало до въоръжен отпор. Знам, че на пленума е имало ядро, подкрепящо Живков, което се е опитвало да отсрочи гласуването на оставката му, но все пак е надделяла позицията Живков да я подаде незабавно.

- Отдавна се питам защо Горбачов избира този зловещ вариант на прехода - тотална разруха? Не можеше ли да се запазят пазарите, индустриите, да не се унищожи само Варшавският договор, а и НАТО, за да се създаде нещо и Русия да е партньор, а не враг? Според една теория Горбачов е част от плана "Голгота", целящ след 30-40 години съветското общество да се отврати от прехода и да поиска социализъм от нов тип с човешко лице?

- Мисля, че преходът трудно би могъл да се проведе по по-различен начин. След смъртта на Сталин е решено, че партията трябва да бъде

над службите,

при Берия е било обратно и се е стигнало до всички тези ексцесии. Затова е решено, че партията трябва да контролира службите. Самите комунистически партии също си имаха нещо като контраразузнаване - специални отдели, от които зависи партийната кариера на всеки. Имаше цяла наука - партийно строителство. За хора, които не са се издигали по партийна линия - като баща ми, като Огнян Дойнов, които са технократи, бе много по-трудно да се издигнат в партийната йерархия. За разлика от тях

Горбачов е комбайнер

и по партийна линия стига до пост, на който много трудно може да попадне човек, който не е от тази среда. Това бяха хора, които никога не са имали реална работа, занимавали са се единствено с партийна дейност. Цялата система бе догматична и от тези хора много трудно можеше да се очаква да проведат прехода по по-добър или по-умен начин. Те нямаха подготовката, нямаха необходимите знания как да го направят. Технократи като баща ми можеха, в това съм абсолютно сигурен, но те не бяха допускани до най-високите позиции. Така че от Горбачов трудно можеше да се очаква повече, а и едва ли е имало много хора, които по онова време са знаели как да реализират прехода. Затова мисля, че не е имало някакъв пъклен заговор, просто тези партийни елити толкова си можеха.

Никита Хрушчов също е бил до лакти в кръв (той е бил сред най-близките съратници на Йосиф Висарионович - бел. ред.), но намира в себе си силата да промени нещата след смъртта на Сталин. Той си остава единственият съветски лидер, отстранен мирно, по уставен начин. Той доброволно се оттегля. Преди това обаче има куражът да преодолее сталинизма и да промени страната. Баща ми и майка ми са учили в Москва точно в този период. Руснаците го наричат "Хрушчовская оттепель". С него започва разхлабването на системата, демократизацията й. Нещо като предшественик на Перестройката. В превод "оттепель" означава - топенето на снега, запролетяване. Този порив към осезаема демократизация и по-голяма свобода слагат своя отпечатък на цялото поколение. Майка ми и баща ми са съвсем млади и именно тогава формират своя мироглед. След това при Брежнев започва обратното

затягане

на коланите, но тази генерация вече е поела своята глътка свобода и тя продължава да ги изгражда като личности.

- Често се чудя дали баща ви е имал шанс да повлияе на старта на прехода, да се избегне кошмарното обедняване - бил е премиер два пъти за по няколко месеца?

- Промяната бе голям удар за икономиката, защото 80% от продукцията ни отиваше за пазарите на СИВ. От всички тези пазари този на СССР представляваше около 60 на сто. Преобладаващата част от продукцията ни бе с такова качество, че бе невъзможно тя да се реализира на други пазари. Беше непродаваема за твърда валута. Истината е, че СССР бе една странна империя, която подкрепяше доминионите си, като ги снабдяваше със суровини и им изкупуваше некачествената и ненужна продукция. Ние пропиляхме тези няколко години преди промените. За разлика от нас в Унгария Янош Кадар бе започнал реформите навреме и през 1989 г. те бяха много по-готови от нас за пазарната трансформация. Затова там преходът протече по съвсем друг начин. Тук има още една особеност - при цялата русофобия и

антируски

настроения, които властваха в ГДР, в Чехия, в Унгария и Полша след Пражката пролет и Унгарското въстание, те запазиха позициите си на руските пазари, за разлика от нас, които доброволно ги напуснахме. Работех в Москва до 1997 г. и наблюдавах целия този процес. Руснаците не се сърдеха на германците, чехите, унгарците и поляците за русофобията, защото си даваха сметка, че имат основателни причини.

А те, макар и с антируски настроения, останаха в Русия - явно когато става дума за много пари, русофобията остава на заден план. При нас не беше така - ние доброволно загубихме руските пазари. Паралелно започна войната в Залива и ембаргото спрямо Либия. В този момент близкоизточните страни ни дължаха милиарди. Започна натиск да се откажем от вземанията си, а те бяха едни от основните ни източници на конвертируема валута. За тези страни изнасяхме оръжие, селскостопанска продукция, цигари, консерви и др. Който и да беше на негово място (на мястото на Андрей Луканов - бел. ред.), не би могъл да избегне спирането на плащанията по външния дълг. Той предложи ясна програма за излизане от кризата, но политическата класа не беше готова да я приеме. Опитваше се да убеди парламента, че независимо кой ще осъществи икономическите реформи, те изискват национално съгласие. Че колкото по-рано се започне, толко по-безболезнена ще е тя. Но нямаше кой да го чуе. Опозицията не искаше да остави БСП да управлява, а БСП не искаше да бъде свързвана с тежестите на една икономическа реформа.

- Защо Луканов е одобрявал стила на управление на Живков до началото на 80-те?

- Хората търпят развитие. Положително или отрицателно. В по-младите си години Живков е направил немалко за България, но абсолютната власт развращава, а и с възрастта

човек се изчерпва

След Втората световна война България тръгва от много ниска база, което дава възможност за екстензивен ръст. Най-силните ни години за всички времена са средата на 70-те, когато брутният вътрешен продукт на глава от населението ни е 50% от този в страните от G7. Развиваме се много бурно, но тази тенденция може да продължи само ако се пренасочим и гоним по-високо качество на продукцията. Именно тук този модел на социализма не сработва. Предприятията са поставени в изкуствени условия, те разполагат с необятни пазари и се разглезват - защо да се стараят? Затова някъде след 1975 г. започваме постепенно да изоставаме от Запада. Живков с невероятната си интуиция чувстваше необходимостта от промяна, но нямаше ясна идея какво да направи. Помним постоянните и противоречиви реорганизации, "маньоври" и станалата крилата фраза - "да се снишим, докато бурята отмине".

За съжаление и след това преходът не премина по най-добрия начин. Ако след военния период като БВП на глава от населението сме на едно ниво с Полша и Унгария, сега при еднакво изходно ниво ние сме два пъти по-зле от тях. Очевидно е, че при добро управление би трябвало да сме на сходно ниво с тях.

Така че не смятам, че са ни виновни някакви външни сили, всичко си е наша собствена заслуга. Имаше един филм за наши сънародници от определено малцинство - настанили ги в жилищен блок, но те за да се топлят, бяха изгорили прозорците, паркета, сградата бе така оглозгана, че бе пред рухване. Ние им се смеем, но не можем да осъзнаем, че през тези 30 години направихме същото с държавата си.

- Не мога да разбера след инфарктния пленум на 10 ноември Луканов защо не обяви създаването на нова социалистическа партия - по-модерна, със съвременни тези, без негативите на миналото?

- И аз съм го питал, защото той бе по-скоро социалдемократ. С Александър Лилов не бяха в открит конфликт, но представляваха двете големи крила - социалдемократическото и по-марксистко-комунистическото. Веднъж дори го питах защо трябва да стои с всички тези сталинисти, които не можеха да приемат промените, защо не направи нещо ново? Отговори ми, че тази партия не е тяхна (на сталинистите - бел. ред.).

Дядо му е от първата вълна социалисти. Заминава да учи в Женева, след като е уволнен за соцпропаганда. Затова баща му се ражда в Женева. Тодор Луканов е сред учредителите на социалдемократическата партия в Плевен преди да се разцепят. Дядо ми и Димитър Благоев са били против Септемврийското

въстание,

смятали са, че ще е безсмислено кръвопролитие. За баща ми това бе много болезнен въпрос и за разделяне на БСП не искаше и да чуе, не искаше да бъде обвиняван като дядо си, че е разцепил партията. Много негови съпартийци спекулираха с това. През последните години той бе омерзен от политиката и бе готов да я напусне, но не му дадоха възможност, сякаш ги бе страх, че ако влезе в бизнеса, може по някакъв начин да влияе, да разцепи БСП и го арестуваха. А той не бе от хората, които ще се предадат без бой, обвиняваха го в какво ли не, но така и не откриха нито едно доказателство.

- Кога започна това? Той свързваше ли го с някакво събитие?

- Казваше, че са му изпратили парламентьор от САЩ, който му предал, че ще получи подкрепа и финансиране, ако разцепи БСП и оглави нова социалистическа партия. Думите на посредника буквално били: "Ние знаем, че

ти си човекът,

който може да възстанови държавата. Остани си социалист, но направи нова партия и ние ще те подкрепим." Баща ми отговаря, че не може, защото е трето поколение социалист. Тогава парламентьорът казал: "Ще съжаляваш!" Малко след това започва кампанията по очернянето му. Баща ми знаеше, че ако бе приел, щеше да бъде подкрепен от Франсоа Митеран, от немските социалдемократи, от много сериозни фактори в Европа и отвъд океана. Но татко не преследваше собствения си интерес.

- Как мислите - от днешна гледна точка прав ли е бил да откаже предложението?

- Много пъти съм си мислел за това, но той не можеше да бъде друг. В известен смисъл беше малко Дон Кихот - по странен начин съчетаваше идеализъм с прагматичен ум. Едновременно имаше невероятна памет, много бърз и аналитичен ум, вземаше светкавични решения, правеше изумително точни прогнози, осъзнаваше всички икономически и политически реалности и в същото време оставаше идеалист.