Защо въпреки предупреждението Живков поема риска да се среща с "опасния" човек

В Москва не одобряват приятелството между Тодор Живков и баварския премиер Франц Йозеф Щраус. За тях германецът е най-свирепият ястреб в Европа. За това се разбра неотдавна, когато излязоха разсекретени материали, че КГБ е давал разпореждания на ЩАЗИ и ДС да го дискредитират.

Целта е била по този начин да се създаде благоприятен международен климат за СССР и неговите съюзници.

Щраус е най-близкият съратник на канцлера Конрад Аденауер -

неговия стратег

Всъщност двамата мъже чертаят балансирания подход, който Германия следва и досега.

"Ще превърнем всичко в нашата външна политика, развита от Аденауер, в традиция, която ще ни спаси от неприятностите на германската история. И от изолацията между Изтока и Запада, които отново и отново раждат нови катастрофи - за нас и за нашите съседи", казва Щраус през 1957 г. Още тогава за Щраус Европейската федерация е ключов въпрос. Причината е, че само в една обединена Европа всички германци ще могат отново да се обединят, Германия ще има шанс да си върне териториите до 1945 г., които вече са в Полша, а

немците в Беларус

и Полша ще са свободни да живеят, където пожелаят.

Освен тази националистическа мечта Щраус иска чрез Обединена Европа да даде сигнал на всички малки народи, че те вече няма защо да се страхуват от Германия. Когато тя е интегрирана в подобен политически, икономически и военен съюз, няма как да представлява заплаха за никого.

Идеята на прогресивния германец е отбраната и външната политика да се ръководят на европейско федерално ниво, а всички останали сфери да се определят от отделните правителства на страните членки.

Щраус е високообразован - изучавал история, класика, немски език и икономика, той си дава сметка, че целта на живота му е да обедини германците, а това може да стане само в една обединена Европа.

„Трагедията на германската политика и катастрофата беше заради избора на грешното място в световната политика, преувеличената оценка на собствените сили, без съюзи или с грешни съюзи

- смята Щраус. - Т.е. политиката на совалка между Запада и Изтока, която ни вкара в Първата световна война (...), във Втората световна война - и двата пъти завършили с катастрофи (...). Следователно, ако човек се опитва днес да определи нашето място, трябва да е наясно, че може би първото условие

да няма трета катастрофа

през този век е ориентацията на нашите политики към Европейския съюз и към европейско-атлантическата общност за сигурност."

Той още през 1965 г. отбелязва, че „Германия се нуждае от Европа повече от която и да е друга държава“.

Тъй като на Германия й е забранено да има ядрени оръжия, Щраус като министър на отбраната през 1956 г. прави сложно споразумение с колегите си от Франция и Италия. Той организира всичко перфектно - трима министри католици подписват договора в Рим, където е основана Европейската икономическа общност, при това точно след Великден. Идеята на

споразумението

е разходите за производството на ядрените бойни глави да се поделят по 45% за Германия и Франция, а Италия да поеме 10 на сто.

Всичко върви по план, но Великобритания и САЩ се притесняват от варианта Германия, която току-що са победили, отново да придобие свръхмощни оръжия.

Така с идването на Шарл дьо Гол споразумението е прекратено, защото той смята, че Франция може сама да развива ядрената си програма.

В САЩ обаче ситуацията се променя, когато за президент е избран Джон Кенеди. Тогава Щраус и Аденауер отново лансират пред него идеята си Франция, ФРГ, Италия и страните от Бенелюкс да имат свои балистични ракети със среден обхват.

За Москва това е

червен сигнал "Внимание",

защото идеята на Щраус е точно по границата с Източна Германия да има разположени "Пършинг"-и.

Тъй като Великобритания е твърда опозиция на тази идея, тогава Щраус предприема друг ход - започва да лобира за европейска отбранителна общност със своя ядрена стратегия, като втори център на НАТО.

За Дьо Гол това е утопия, но Щраус не се уморява да лансира идеята си за трансатлантическа суверенна супердържава - федеративна Европа, която суверенно командва своята ядрена сила и по този начин може да осигури собствената си отбрана, точно както Великобритания, Франция и САЩ го правят в новия ядрен свят.

От тази гледна точка

Щраус е един

много опасен човек за СССР

Той е стопроцентов ястреб, който не само иска да обедини Източна и Западна Европа, а и да осигури ядрен арсенал за тази суперсила. В плана на Щраус на СССР е отредена ролята на империя, която губи територии и ще бъде възпирана с адекватни атомни оръжия.

За целта Щраус решава да се запознае с по-прогресивните соцлидери и да им представи плана си. Единият от тях е Живков. Преводачът Тошко Тошков сподели, че за първата им среща Щраус закъснял и пристигнал притеснен: "Живков веднага го успокои с думите: "Г-н Щраус,

толкова се радвам, че закъсняхте,

защото много исках да ви поканя на един обяд. Всички по света знаят кой е Щраус, какви позиции отстоява и какъв правоверен комунист е Тодор Живков, така че никой в нищо няма да ни заподозре. Заповядайте да обядваме“. Щраус се отпусна и така започна. Един час разговаряха, след което Живков го покани да посети България, като подчерта, че обича да ходи на лов, знаеше, че това е и хобито на Щраус."

Двамата са амбициозни, обединени са от общата идея да измъкнат Източна Европа от влиянието на Москва, но Горбачов има друг план и в крайна сметка той побеждава.