Последният съветски лидер: Този иска да превърне България в малка Западна Германия, така ли?

"168 часа" откри анализ на ЦРУ от февруари 1985 г. за опасната политика на сближаване между България и Западна Германия.

В нея се констатира, че желанието на източноевропейските страни и "най-вече на Източна Германия, Унгария и България да поддържат диалог със Западна Германия

окуражава

Бон да развие по-близки отношения с тях въпреки очевидните опасения на Москва".

"Независимо от това Москва имаше ясна роля в отлагането и провала на визитите в Западна Германия на Ерих Хонекер и на Тодор Живков", отбелязват експертите на ЦРУ. Според тях в отношенията с Източна Европа Бон не може да игнорира съветските интереси.

Всичко започва, когато Източна Германия договаря заем от Западна Германия в размер на 330 млн. долара. "Два дни след като Бон съобщава, че гарантира за кредита, през юли вестник "Правда" публикува статия на ветерана в отношенията с Германия Лев Безименски - пише в докладната на ЦРУ. - В нея

той предупреждава,

че Бон се опитва да подкопае суверенитета на Източна Германия, "използвайки икономически лостове и политически контакти", "искайки концесия" върху "въпроси на принципите".“ Според анализа "Правда" повтаря атаката и на 2 август с неподписан редакционен коментар.

"През септември Хонекер в отговор на съветския натиск отлага отдавна уговорената си визита в Западна Германия, планирана за края на месеца - пише в доклада на ЦРУ. - Малко след това Живков съобщи, че той също не е в състояние да отиде в Западна Германия през септември, както е планирано. Живков направи изявлението си един ден след срещата с члена на съветското политбюро Горбачов в София." (По това време Горбачов идва тук като човек, който само след няколко месеца ще бъде избран за генерален секретар на ЦК на КПСС.)

Според ЦРУ причините за реакциите на Москва са, че Западна Германия се налага като водеща европейска сила, която настоява за планиране на Европейската отбрана, а

агресивната й политика

по отношение на Източна Германия и други страни в съветската орбита изнервя Кремъл.

От друга страна, американското разузнаване посочва, че източноевропейските страни се притесняват от ескалацията на напрежението между СССР и САЩ и не искат заради това да жертват своите отношения със Западна Европа.

Резултатът от всичко това е, че Живков на свой риск решава да продължи контакта със Западна Германия чрез премиера на Бавария Франц Йозеф Щраус. Постепенно отношенията им прерастват в приятелски, но за Живков това е още една голяма черна точка пред Москва. Едва по-късно ще стане ясно, че всеки опит България да се интегрира в Европа проваля плановете на Горбачов той да оглави промените, но само след като доведе системата до

тотален крах

"Горбачов обвиняваше Живков, че иска да създаде от България малка Западна Германия или Япония, въпреки че той никога не е заигравал на антисъветска вълна", твърди Тошков. Независимо от това в Москва до последно подозират Живков в задкулисни игри.

"Причината е, че той отстояваше линията си и искаше да извлече от всички страни максималните ползи за България - дали ще е от Западна Германия, Франция или СССР, за него нямаше значение", спомня си Тошков.

Живков обаче рискува и договаря с Щраус съвместни предприятия, въпреки че знае, че Горбачов вече е провалил съвместния проект за Завода за тежко машиностроене в Радомир с японския гигант "Кобе". Идеята е в него да се правят машини на световно ниво, но Горбачов, вбесен от тази поредна забежка на България към Запада,

вдига грандиозен скандал

на Живков. Съдружието с "Кобе" е прекратено и делът им е даден на руснаците, а резултатът е, че перспективният проект е погребан.

Това обаче не отчайва Живков, а той с още по-голямо настървение търси възможности да измъкне страната от сценария на Горбачов за фалит.

За разлика от Живков Ерих Хонекер е бил по-предпазлив. Той е поддържал таен контакт с Щраус още от 1983 г. Едва наскоро бяха разсекретени документи, че той се е притеснявал, че Москва ще реагира негативно. Молбата му към Щраус била да започне икономическо сътрудничество между двете страни. Очевидно тези отношения са били

тайна от най-висок порядък,

защото в течение на разговорите са били само двама от сътрудниците на Хонекер. Той се е опасявал, че ако проведе обсъждане в Политбюро, плановете му веднага ще бъдат осуетени от Москва.