Каква е тайната да не овехтявате като костюм от пясъчна коприна
Серия изненади през 30-ата година на “24 часа”
Уважаеми читатели,
Спомняте ли си костюмите от т. нар. пясъчна коприна - едни такива смешни, в които всички приличаха на
уонабигангстери
от Аомън,
както на кантонски наричат бившата португалска колония Макао, която днес е най-големия хазартен център в света.
Не знам защо, ама бяха супермодерни в началото на 90-те. Аз лично никога не си купих такъв костюм, парите ми стигнаха само за една риза. Но тогава, когато бяха модерни костюмите от пясъчна коприна, се появи и вестник “24 часа”.
Него си го купих, даже и нулевия брой от площад “Славейков”, като чаках на дълга опашка. Тогава бях студент по журналистика в трети курс и работех в студентската програма “Ку-ку”.
През същата година се появиха и маратонките “Еър Джордан”. Днес никой, освен такива дъртаци като мен, не си спомня за пясъчната коприна, но маратонките “Еър Джордан” продължават да са хит сред младежите. Така е и “24 часа”. През ноември има продължаващ ръст в посещаемостта на 24chasa.bg, но което е по-радващо за мен, има много рязък ръст на броя прочетени страници и на времето, прекарано в сайта (според данните на “Гемиус” за ноември).
Което означава, че вестникът е все по-интересен и за новите поколения. Защото това означава не само клик на някое привлекателно заглавие, а внимателно прочитане на съдържанието, и то четене като книга - статия по статия, а не само нещо споделено по социалните мрежи заради кликбейт заглавие.
“24 часа” е на първия ред на историята - това се видя в новогодишната
програма на Би Ти Ви, която илюстрира изминатите десетилетия с първи страници на “24 часа”. Не със своите си репортажи, а именно с “24 часа”, защото отдавна е ясно, че ако нещо го няма в “24 часа”, то все едно не се е случило.
Сигурно искате да разберете каква е тайната за това да не овехтяваш като костюм от пясъчна коприна, а да си евъргрийн като маратонки “Еър Джордан”.
Много е просто - да се променяш постоянно, като не изневеряваш на най-главното. А именно честното отношение към читателя, изразено в гениалната фраза, която е наше мото - “Новините, каквито са”.
Това изисква
тежкия, денонощен
труд на моите
колеги,
за който аз искрено им благодаря.
Но искам и да отбележа, че нашият труд става все по-тежък заради един проблем, на който не се обръща внимание.
Много се говори, че децата не могат да разбират това, което четат. Прословутите тестове PISA, на които българчетата се провалят. Но истината е, че се говори така, че те да не разбират.
Това беше специалитет на чиновничеството, което от десетилетия мърмореше така.
Но днес вече
всеки
професионалист и изобщо гражданин
на България
се опитва
да е неясен
Като започнете от актьорите и свършите с лекарите. А нашата главна задача е и ще бъде да съобщим на света нещо ясно.
И може би това е тайната на успеха на “24 часа” - че не загубихме рефлекса да говорим ясно. Да съобщаваме новини, да анализираме събития така, че да ни разбира аудиторията, а не да правим кръстословици.
Но стига самохвалство - най-главното е, че през новата 2021-а освен Григор Димитров и “24 часа” става на 30 години. Това ще означава много приятни изненади за нашите читатели - следете ни, за да не ги изпуснете. Те ще са през цялата година.
Най-четени
-
Въпреки старанието ми...
Въпреки старанието ми все още има и някакви хора, които ме харесват. От
-
Най-българската приказка
НАЙ-БЪЛГАРСКАТА ПРИКАЗКА Свраките си посрали гньездото, па сврачетùята реклù на майкя си: „Мамо! Да идеме да тражиме друго гньездо!", а она им казàла: „Деца
-
Галерия Истини и измислици в “Гладиатор II”
Римските императори наистина са правили наумахии - възстановки на морски битки с кораби и реални жертви, но без акули Истинският Луций може да не е доживял до зряла възраст
-
Галерия След две епохални постижения в Космоса България се връща в играта
Людмила Филипова и Нели Симеонова с времеви мост възобновиха производството на космически храни, за да възстановят славата ни на трета страна в света През 2024 г
-
Галерия Откривателят на Парцалев и създател на Сатирата отказва да е партиен секретар
Умира в жестока катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова и Невена Коканова Заради непростимия гаф не вписват името на Енчо Багаров като основател Вбесява Вълко Червенков