Със страшна мъка във гърдите

и стиснал своя пистолет

Онегин гледа... Що?...

„Убит е!“ -

отсича мрачният съсед.

Убит... Онегин цял изтръпва.

(„Евгений Онегин“ гл. VI, стр. XXXV)

Чорная речка. Вледеняващ вятър, който сякаш пронизва костите. Близо минус 15 градуса е. Минава 17 часът на 27 януари 1837 г. Кръвта кипи във вените на двамата мъже, изправили се на едва 10 крачки един срещу друг. Би трябвало да са на поне 25-30. В Европа джентълмените предпочитат да имат повече шансове. В Русия дуелите са против закона още от времето на Петър Велики, но господата тайно продължават да уреждат сметките на честта си по този бърз начин.

Французинът е силно притеснен, играта му стигна до опасна развръзка, а срещу него е опитен бретьор. Със сприхавия си характер руснакът няма да се поколебае бързо да натисне спусъка. Секундантите им треперят, но не от студ. От едната страна е секретарят на френското посолство, а от другата – лицейски приятел.

„Какво му става?“ – пита се Жорж. Насреща му смуглият мъж се цели дълго, но не стреля. Чужденецът изгубва търпение. Нека да се свършва вече. Ще се цели в крака. Натиска спусъка. Противникът му рухва на земята. Секунди по-късно... изстрел от оръжието на падналия. Жорж усеща болка в дясната ръка – ранен е. Но леко. На десет крачки от него кръвта на най-значимия руски поет изтича и обагря снега.

Куршумът е попаднал в корема му. Обратното броене започва. След 48 часа Александър Сергеевич Пушкин ще бъде мъртъв. Убит от любов. Или пък...

В последните си часове той не може да не си припомни какво му казва някога гадателката Киргхоф: „...на 37 години се пази от бял кон или от висок светлокос мъж“. Какво като оттогава не се е качвал на бял кон... Ето че Жорж Дантес дойде при него на такъв. Какво като Киргхоф го беше предупредила и че ще бъде погубен „заради жена си“... Та нима би могъл да не е готов да умре за Наталия?! И при все че е обичал страстно толкова много жени преди нея, но тя ги засенчва всичките. Какво, ако не любов, да погуби голям поет? Поне тази романтична версия е официална и несъмнено в основата на иначе загадъчния край на Пушкин. Самият Достоевски изразява мнение, че поетът е отнесъл голяма тайна в гроба и мистерията остава да бъде разкрита.

Целия материал четете в "Космос"