Само тези с имунитет може да напускат домовете си. Заразените - в кошмарни карантинни зони

Как ще живеят хората, ако заразата е неовладяна, показва първи филм за вируса, заснет през пандемията

Режисьорът снима с дрон в затворения Лос Анджелис, всеки от актьорите е в карантина извън снимачната площадка

2024 година. Човечеството вече четири години е под карантина. COVID-23 мутира отново. Магистралите са обрасли с трева. Най-големите градове в света са в локдаун, улиците пустеят. Само онези с имунитет може да напускат домовете си. Другите са затворници на борбата с вируса. Всички са ограничени от военно положение с вечерен час.

Всяка сутрин точно в 9 часа всички без имунитет си правят тест чрез специално приложение на личните си мобилни телефони. При установяване на симптоми и главно на температура до часове въоръжен екип на ХЕИ посещава дома на болния, който бива преместен в специална карантинна зона. Билбордове отброяват смъртните случай на година. В новините съобщават, че в света достигат до 110 милиона. Заразените умират до 48 часа. Апокалипсис - повтарят в социалните мрежи. Краят на света ли е това?

"Истинските новини са по-лоши от фалшивите."

Вирусът става по-опасен с времето и започва да атакува мозъчни клетки. Носи се във въздуха. Само отваряне на врата или прозорец застрашава хората.

Всеки ден се чака тест за антитела. Но някои казват, че се записват за такива и чакат с години. Една след друга изникват още и още карантинни зони за болни и умиращи. Условията в тях са варварски. Никой не се завръща оттам. Хората говорят, че тези места означават само едно - "бърза смърт".

Никой не бива да излиза навън по каквато и да е причина за общото благо. Неподчинението се наказва сурово. Всеки нарушител е застрелван на място. Специални жълти гривни са пропуските, с които се разхождат хората с имунитет. Тези от тях, които трябва да се борят за прехраната си навън, обслужват с доставки по домовете всички останали. Имунитетните са мистични създания в очите на "затворниците". Живеят в самота, абсолютно социално изолирани, защото са смъртоносни за другите.

Те се разхождат в царството на COVID-23 и той е залепнал за тях - по дрехите им, в косите им, навсякъде. Не могат да виждат семействата и близките си, за да не ги разболеят. Всичко, което предават на "затворниците", бива дезинфекцирано преди това.

Дори в тези условия богатите винаги намират начин да получават повече от останалите. Носят се слухове за корупция в ХЕИ - най-вездесъщата структура. Незаконни схеми осигуряват малко свобода в замяна на много пари. Най-много се търсят жълтите пропуски на черния пазар. "Резервация за двама" за излизане извън града и минаване през всички пунктове струва 300 бона.

Човечеството е подчинено на вируса, който го връхлетя неочаквано през 2020 г.

Така изглежда светът няколко години напред във времето, ако COVID-19 е неовладян и непрестанно мутира, според визията на режисьора Адам Мейсън. Холивуд не закъсня изобщо да филмира заразата, която удари силно и самата индустрия.

"Някой ден" (Songbird) е първата лента, посветена на вируса, която показва един хипотетичен апокалипсис в близкото бъдеще. Лентата е продуцирана от Майкъл Бей, а сценарият е дело отново на Адам Мейсън в партньорство със Саймън Бойс.

Режисьорът се нуждае от дрон за 900 долара, за да направи филм за пандемията по време на пандемията.

Кинотворбата е заснета в Лос Анджелис през първата вълна през пролетта и затварянето на много градове.

“Повечето от кадрите са от това как излизам в град, който беше напълно затворен", обяснява Мейсън. - Чувствах, че линията между изкуството и реалния живот е замъглена. Бях като герой във филма си”.

Той изтъква, че продукцията никак не е била лесна. Най-простите сцени, за които никой дори не би се замислил през 2019 г. два пъти, са били огромно начинание, защото не е било ясно дори дали може двама актьори да са заедно.

Тъй като толкова много звезди са нетърпеливи да започнат работа след месеци бездействие, Мейсън успява да привлече дори ветерани като Деми Мур и Крейг Робинсън в поддържащите роли. Във филма участват още Кей Джей Апа, София Карсън, Брадли Уитфорд, Алекзандра Дадарио, Питър Стормеър и други.

Камерата заработва през по-безопасния юли месец. Режисьорът редуцира екипа до 30 души - една десета от необходимия стандарт досега. На снимачната площадка, където актьорите са без маски, единствените други са режисьорът и операторът Жак Жуфре. Няма никакви допълнителни подръжки за осветлението или грима поради изискванията за социално дистанциране.

Актьорите също така се съгласили да бъдат под карантина, когато не са на снимачната площадка по време на 17-дневния снимачен период на лентата. И всеки от тях е бил тестван 4­-5 пъти седмично.

Жанрът на филма е романтичен антиутопичен трилър и на фона на влошаващата се пандемия любовта остава все така "имунизирана" от най-лошото и се бори срещу ограниченията и заплахата. Куриерът Нико (Кей Джей Апа) е готов на всичко, за да спаси Сара (София Карсън) от необратимото - да я загуби завинаги в карантинната зона. Финалът дава надежда, че има спасение за тези, които мечтаят за бъдещето, в което вирусът е само спомен.