Правнучката му Радмила Шекеринска критикува София заради ветото за влизане на страната й в ЕС

Прабаба ѝ иска пенсия от българските власти заради заслугите на мъжа си. Гарант е дядото на експремиера Никола Груевски

Зверски заклан с 80 прободни рани като борец за българщината е прадядото на министъра на отбраната на Северна Македония Радмила Шекеринска, която нападна България, че прави геостратегическа грешка с ветото. Това става ясно от документ, съхраняван в Държавна агенция "Архиви" и показан от евродепутата Ангел Джамбазки.

Какво и защо се случва?

В злокобния ден – 9 май 1928 г., живеещият в с. Трол Александър Шекеринов отишъл на пазар в близкия град Свети Николе (който се намира на 50 км източно от Скопие и на 140 км от Благоевград – бел. ред.). Към 7 часа вечерта тръгнал да се връща. Около час след него за вкъщи се упътил и кметът на селото, който също бил в града по свои си задачи.

Малко преди да стигне, при една чешма конят му се подплашил и спрял. Кметът слязъл от седлото и след няколко крачки видял обезобразено човешко тяло, прободено на толкова места, че не можело да бъде разпознато. Кметът се върнал в Свети Николе и съобщил на полицията. Трупът е идентифициран като Александър Шекеринов.

В онези години днешна Северна Македония е под контрола на Белград. Случката е описана в сръбските вестници, които съобщават още, че

извършителят на зверското престъпление е неизвестен

и цитират надеждите на органите на реда той да бъде заловен, защото са започнали "енергично следствие". В крайна сметка убиецът или убийците не са разкрити. Медиите лансират различни слухове, но никакви доказателства не са открити. Погребението е извършено на следващия ден.

За тази случка с прадядото на Шекеринска говори и документ, подписан лично от прабаба й Радка Александрова Шекеринова. Тя моли областната управа на Скопие да получи народна пенсия, позовавайки се на заслугите на съпруга си. Писмото ѝ е с дата 30 април 1943 г., когато района вече администрират българските власти. В него тя разказва за живота си в последните 15 години, докато областта е била под контрола на сърбите.

Съпругът ѝ Александър поп Христов Шекеринов „като добър българин и деец за освобождението и обединението на Македония към майката България" е убит на 9 май 1928 г. между селата Стануловци и Кърневци „от сръбските власти на най-зверски начин, като е избоден с нож на 80 места". Той е бил секретар-бирник в Тролската селска община до град Свети Николе.

Вдовицата пише още, че е останала да се грижи сама за трите си малки момчета и

през цялото време е била подозирана от сръбските власти,

но въпреки това възпитала децата си в български дух. Прабабата на северномакедонския министър Шекеринска декларира, че не е получавала друга пенсия или месечен доход над 2500 лева, не принадлежи към организации, които са против действащото държавно устройство, и че е от прочутото българско семейство Шекеринови от град Щип.

Към молбата на Радка Шекеринова са приложени удостоверение на общината в Щип, че трима души са гарантирали за вдовицата. Това са адвокатът Димитър хаджи Григоров, обущарят Михаил Димков Миялков и хлебарят Христо Стоянов Шуманов. В присъствието на представител на градската управа тримата са положили подписите си. С тях те

подкрепят прабабата на днешния министър да получи народна пенсия.

Мотивите – "понеже съпругът ѝ е убит по зверски начин от сърбите на 9.V.1928 г.".

В друго свое заявление до Главната дирекция на държавните дългове, отделението за пенсиите, Радка Шекеринова пише, че съпругът ѝ е убит "през сръбския режим". Удостоверение, че тя е с български произход, е подписано от Щипска околия.

След проверка българските власти отпускат народна пенсия на вдовицата, която започва да я получава от 30 април 1943 г. Вероятно я е вземала малко повече от година, защото в края на август 1944 г. правителството в София нарежда изтеглянето на войските и администрацията от днешна Северна Македония, където през 1972 г. се ражда Радмила Шекеринска.

За трагичния край на прадядо ѝ Александър Христов Шекеринов пише в спомените си и председателят на ВМРО Иван Михайлов – че е бил радетел за присъединяване на Македония към България. В том II от книгата си революционерът говори и за протойерей Христо Шекеринов, баща на прободения 80 пъти с нож секретар-бирник на с. Трол. Попът е бил член на Щипския окръжен революционен комитет на ВМРО и като такъв е

арестуван и осъден на 15 години затвор от сръбските власти

през октомври 1922 година. От тях излежава две.

Другият му син – Борис, загива през 1916 г. в Първата световна война в битката между български и румънски войски край Тутракан.

Дъщерята на свещеника – Катарина, пък се омъжва за Благой Панчев и двамата стават родители на бъдещия президент Киро Глигоров, също роден в Щип и който ослепя след атентат с взривила се до кортежа му паркирана кола. И той като Радмила Шекеринска е от социалдемократическата партия, която е правоприемник на комунистическата.

Защо обаче първият държавен глава на Северна Македония след разпада на Югославия не носи фамилията на баща си?

Тя е сменена, когато е ученик и сръбските власти го записват като Глигорович, по-късно отново променена на Глигоров.

Вероятно след Втората световна война същото се е случило и с роднините му Шекеринови, които са станали Шекерински.

И са се сродили с издигнати по времето на соца партийци. Бащата на Радмила Шекеринска се е оженил за Елена Грашеска, дъщеря на Никола Грашески Грашето от Битоля. Той по времето на Тито е бил част от номенклатурата като министър на енергетиката в Югославия, а по-късно - посланик в Румъния.

Днес по повод ветото на България за членството на Северна Македония в ЕС заради неизпълнение на Договора за добросъседство внучката му заявява:

"Не искаме да сме заложници на тъмните страни на балканската история. Имаме история, с която сме горди, но трябва да се постараем да решим проблемите."

Радмила Шекеринска е министър на отбраната за втори мандат, а през 2014 г. за кратко дори бе премиер на югозападната ни съседка. Три години по-късно – на 27 април 2017 г., когато е депутат в парламента,

тя е нападната от Панче Ангелов.

Заканвал се първо на лидера на спечелилия изборите Зоран Заев, а после започнал да скубе Шекеринска за косата. Осъден е на 4 години затвор, но излежал 2 г. и 9 месеца, след което е освободен заради примерно поведение. Пред съда мъжът се разкая за стореното. "Извинявам се за това ужасно деяние, което извърших. Не исках да ѝ навредя, а само да я отместя настрана. Може би употребих повече сила", заяви подсъдимият по време на процеса, пишат медиите в Скопие.

Ангелов влиза в сградата заедно с множеството демонстранти, които щурмуват парламента и влизат вътре. Те са против опитите на социалдемократа Зоран Заев да състави

правителство с подкрепата на формацията на етническите албанци.

Ръководеният от него СДСМ не разполага тогава с мнозинство. Бунтуващите се наричат това преврат.

Те са привърженици на консервативно-националистическата партия на Никола Груевски – бивш министър-председател, за когото Красимир Каракачанов твърди, че също има български корени. Според министъра

дядото на бившия премиер на Северна Македония Михаил Миялков е обущарят.

от Щип, който през 1943 г. е гарантирал за прабабата на Радмила Шекеринска, че наистина съпругът й е убит като радетел на българщината и тя не получава допълнителни доходи.

Миялков е бил член на Общогражданския национален клуб "Благой Монев", основан от българи в Щип през ноември 1942 г. Дъщеря му и майка на Груевски е сестра на първия министър на вътрешните работи на независима Северна Македония Йордан Миялков. По времето на управлението на Никола Груевски (2006 - 2016 г.) неговият първи братовчед Сашо Миялков е директор на Управлението за сигурност и контраразузнаване на Северна Македония.

След края на мандата си премиерът бе обвинен в корупция и избяга от Скопие, като се скри в унгарското посолство в Тирана. Бил информиран, че се подготвя ликвидирането му и затова поискал политическо убежище.

Докато бе на власт, той открито говореше с антибългарска риторика, въпреки че според Красимир Каракачанов баща му имал български паспорт.

А днес страната му не спазва договореностите, постигнати между премиерите Бойко Борисов и Зоран Заев.